Приключенията на Незнайко

— Каква е сега пък тази история? Та няма ли да закусваме днес?

— Стига с твоите закуски! — сърдито му отговори Незнайко. — Не мога аз пред Кубчо да устройвам закуски. Никой не трябва да знае, че имам вълшебна пръчица. Разбра ли?

Пътешествениците слязоха по стълбата, излязоха от хотела и се озоваха на улицата. Но Незнайко плахо се огледа. Много се страхуваше да не би да срещне милиционера Свирулкин. Като видя, че наблизо няма нито един милиционер, Незнайко въздъхна с облекчение. Но в това време до тротоара спря автомобил и от него стремително изскочи едно дребосъче в светлосив спортен костюм с къси панталонки. На главата си то носеше блестящ кръгъл калпак с наушници, който приличаше и на каска, и на шлем, каквито носят мотоциклетистите. Незнайко помисли, че идва милиционер, и изстина от страх. Ала дребосъчето не му обърна внимание, втурна се към Кубчо и завика:

— Здравей, Кубчо! Ето ти приятна среща! Ха-ха-ха! Къде отиваш?

— А, здравей, приятелю! — радостно отговори Кубчо. — Разхождам се със своите приятели. Отиваме на улица „Творчество“. Запознай се, моля: ето това е Карфичка, това е Незнайко, а това е Шаренкия.

— Много ми е приятно да се запозная! — завика дребосъчето и почна гръмогласно да се смее.

Личеше, че наистина му е приятно да се запознае с пътешествениците. То бързо се обърна към Карфичка и с такава сила й стисна ръката, че от очите й едва не бликнаха сълзи. Също така стремително то се доближи до Незнайко и Шаренкия, здрависа се с тях и каза:

— Аз се казвам Заварко. Инженер Заварко.

Шаренкия прихна, като чу това чудно име.

— Какво е пък това име Заварко? — учуди се той. — Сигурно искахте да кажете Преварко?

— Ха, ха, ха! — високо се разсмя Заварко и приятелски тупна Шаренкия по рамото.

— А ти, Шарко, трябва първо да мислиш и после да говориш — каза Карфичка. — И ти сигурно би се обидил, ако някой почне да твърди, че името ти не е Шаренкия, а Прешаренкия.

— Прешаренкия! Няма такова име — отговори Шаренкия.

— И Преварко няма — строго каза Карфичка.

— Не, вие грешите — възрази Заварко, като продължаваше да се смее. — Аз имам един познат, който се казва наистина Преварко, но това дребосъче съвсем не прилича на мен. Съществуват всякакви имена, уверявам ви. И някои от тях са дори много смешни. Ха-ха-ха! Що се отнася до мен — обърна се той към Шаренкия, — моето име наистина е Заварко, но ако ви прави удоволствие, можете да ме наричате и Преварко.

— Само това оставаше! — възмути се Карфичка. — Той ще ви нарича Заварко, както си е редно. Няма защо да го глезите!

— Моите приятели за първи път идват в Слънчевия град — каза Кубчо. — Те са пристигнали тук от Града на цветята.

— Ах, така ли? — извика Заварко. — Значи вие сте наши гости? Че какво още стоим тук? Вие отивахте на улица „Творчество“, нали? Качвайте се. И аз ще потегля с вас, а по пътя, ако искате, ще се отбием във фабриката за готово облекло и ще я разгледаме. Всички майстори там са ми познати.

С един скок Заварко се намери в автомобила и седна зад кормилото. Неговият автомобил имаше аеродинамична форма и по външния си вид напомняше леко сплескано яйце, поставено на четири колела. Тъпият му край сочеше напред, а острият — назад. В горната част на каросерията имаше два овални отвора, където се намираха седалищата за шофьора и за пътниците. Над седалищата се издигаше кръгъл покрив, подобен на чадър. Пред колелата стърчаха буфери, които приличаха на ботуши.

< image id="limg_1-253" l:href="#" />

С едно натискане на копчето Заварко отвори и четирите вратички на автомобила и покани нашите приятели да се качат. Шаренкия не чака дълго да го молят и седна отпред до шофьора, а Карфичка, Кубчо и Незнайко се наместиха отзад.

Щом пътниците се настаниха, четирите вратички се хлопнаха автоматично. Заварко натисна някакъв педал, моторът изквича и колата се стрелна напред с такава сила, че Шаренкия, който не очакваше това, едва не излетя навън. Той се вкопчи за ръчката, която стърчеше пред него върху таблото, и загледа уплашено пред себе си. Колата се носеше с главозамайваща скорост, като изпреварваше по пътя всички автомобили, а някои от тях дори прескачаше с помощта на специално приспособление за скачане.

Това приспособление имаше твърде просто устройство. Към оста на всяко едно от четирите колела беше прикрепен по един железен ботуш с пружини. Когато не бяха включени, тези пружинени ботуши свободно стърчаха с токовете напред като буфери, което улесняваше амортизацията, т.е. смекчаваше удара в случай на сблъскване. Но щом приспособлението се включеше, четирите пружинени ботуша се завъртяваха около оста заедно с колелата. При това въртене ботушите се опираха с токовете си в земята и отскачаха от нея, в резултат на което отхвърлената нагоре машина прелиташе над всяка пречка, която срещаше по пътя си. Червените светофари на кръстопътищата също не бяха препятствие за тази кола, тъй като тя свободно прескачаше напречните улици, като прелиташе над главите на минувачите и потоците на автомобилния транспорт.

Учуден от странните скокове на колата, Шаренкия искаше да изкаже удивлението си, но овреме се сепна, тъй като си спомни своето правило. Все пак той беше отворил вече уста и затова запита:

— Кажи, моля ти се, Заварко, защо носиш къси панталони?

— С къси ми е по-прохладно — отговори Заварко.

— А защо си сложил калпак с наушници? Горещо е с него.

— Вижда се, че ти нищо не разбираш от каране на кола. Това съвсем не е калпак с наушници, а шлем. Отвън този шлем е облечен със защитна стоманена мрежа, а отвътре — с памук. Ако стане катастрофа и аз се пльосна на паважа, както съм с калпака, главата ми няма да пострада, а пък ако пльосна без шлем, то… ха-ха-ха!

От смях Заварко не можа да продължи.

— Нямаш ли случайно още един шлем със себе си? — запита загрижен Шаренкия.

— Не. Друг шлем нямам.

Шаренкия боязливо се сгуши и погледна назад. Той вече съжаляваше, че беше седнал отпред. Почна да му се струва, че при сблъскване би било по-безопасно да седи отзад.

В това време колата се приближи до реката, но вместо да потегли по крайбрежната улица, се прехвърли през преградата и цопна право във водата. Шаренкия изквича от страх и отвори вратичката, за да скочи от колата, но Заварко успя да го сграбчи за яката.

— Пусни ме! Потъваме! — викаше Шаренкия, като се мъчеше да се отскубне.

— Ама ние съвсем не потъваме, а плаваме — успокояваше го Заварко. — Коли с такава конструкция пътуват не само по суша, те плават и по вода.

— Да, но ако плават, могат и да потънат — отговори Шаренкия, който почна да идва на себе си.

— Това, разбира се, е вярно — отвърна със смях Заварко. — Но не се страхувайте. Под всяко седалище на колата има спасителни пояси.