Приключенията на Незнайко

Пътешествениците се качиха един етаж по-горе и видяха, че там се изработваха панталони според разни модели и с разни размери. Четвъртия, петия и шестия етаж заемаше производството на различни рокли, поли и блузки. Тук тъканите, които идваха от тъкачните станове, минаваха под така наречените печатни валячета и после излизаха изпъстрени с разни квадратчета, капки, ивички, цветенца и изобщо с най-различни рисунки.

На седмия етаж се изработваха гети, къси чорапи, връзки, панделки, лентички, шнурове, колани и други подобни дреболии, както и носни кърпи; на осмия — най-различни шапки, а на деветия — обувки. Тук се употребяваха тепани, филцови, а също така въжени, многослойни и пресовани тъкани, от които в Слънчевия град обичаха да правят обувки.

От, първия до деветия етаж нашите пътешественици не срещнаха нито едно дребосъче освен Плъхчо, тъй като всички процеси, включително и опаковането на готовото производство, се извършваха от машини. Затова пък на десетия етаж всичко се оказа тъкмо обратното, тоест там нямаше никакви машини, а множество момченца и момиченца. Едни от тях стояха пред триножници и рисуваха, други седяха пред маси и чертаеха, трети пък шиеха нещо от различни платове. Наоколо стояха голям брой манекени, тоест големи колкото истински дребосъчета кукли, на които се пробваха готовите дрехи.

— А тук е, извинете за израза, нашият художествен отдел — каза Плъхчо, като стигна със своите спътници десетия етаж.

Веднага към него припна едно момиченце в изящна сива престилчица и сърдито заговори:

— Какво значи това — „извинете за израза“? — За какво трябва да се извиняваш? Художественият отдел си е художествен отдел и никакви извинения не са нужни.

— Е, че художественият отдел произлиза, така да се каже, от думата „худо“ 2 — отговори Плъхчо.

2

Худо — на руски означава лошо. Б.пр.

— Съвсем не от думата „худо“, а от думата художник!

— Е, извинявай, Игличке, аз не знаех. Гледай, доведох ти посетители.

— Довел си — прекрасно! — каза Игличка. — Сега можеш да се оттеглиш настрани и да не пречиш. Сама всичко ще им обясня… И така — обърна се тя към посетителите, — какво стана бич за нас? Нашият бич не е нищо друго, а тъкмо модата. Сигурно сами сте забелязали, че никой не ходи постоянно в една и съща дреха, а гледа всеки път да облече нещо ново, оригинално. Роклите са ту дълги, ту къси, ту тесни, ту широки, ту с плохи, ту с набори, ту на квадратчета, ту на ивици, ту на капки, ту на зигзази, ту с ягодки, ту с цветенца… С една дума, какво само не измислят хората! Дори и за цветовете има мода. Ту всички ходят облечени в зелено, ту изведнъж, кой знае защо — в кафяво. Едва успеете да си облечете новия костюм, и вече ви казват, че той е излязъл от мода, и вие трябва презглава да тичате за нов костюм…

Това твърдение се стори много смешно на инженер Заварко и той прихна да се смее.

— Бих ви помолила да не пръхтите така, когато обяснявам — строго каза Игличка. — Вие не сте кон и не се намирате в конюшня. Когато отидете в конюшня, ще пръхтите, колкото си искате.

Забележката за конюшнята разсмя пък Шаренкия и той едва се удържа да не се разкикоти. Игличка го погледна строго и каза:

— Така значи… Моля, приближете се всички. Пред вас са художниците, които създават рисунки за нови тъкани и нови модели за дрехи. Моля всички ви да се запознаете с художничката Макаричка… Моля те, Макаричке, стани, за да те видят всички.

Макаричка стана от стола. Тя беше мъничко момиченце с бяла престилчица, с бледо лице и светли като лен коси. Тя стоеше, скромно свела очи, от което нейните дълги мигли изглеждаха още по-дълги. От смущение тя не знаеше какво да прави и свенливо въртеше в ръце четчицата за рисуване.

— Макаричка е най-добрата ни художничка — продължаваше Игличка. — Сега тя работи над рисунък за нова тъкан, който се нарича „Утро в боровата гора“. Ето, вижте, наоколо е гората, а тук е мечката с меченцата. Много е забавно, нали? Неотдавна Макаричка създаде образец за плат, който тя нарече „Калинка“. Представете си зеленичка материя, обсипана с оранжеви калинки с черни точици. Прелест! Просто разграбиха роклите, които бяха ушити от този плат. Никой не искаше да носи нищо друго. Но минаха няколко дни и се намери един умник да каже, че той се страхувал да излезе на разходка, защото непрекъснато му се струвало, че по всички минувачи пълзят калинки. След неговите думи никой вече не искаше да носи такива рокли. Всички казваха: „Не искаме да пълзят калинки по нас“. Но Макаричка измисли още по-интересен плат на име „Четирите годишни времена“. Това беше нещо приказно — цяла картина, а не плат! Щампосаха го в осем цвята и за целта изготвиха осем нови валяка. Целият град се нагизди в рокли с картинки. И изведнъж една модаджийка каза: „Не ми се харесва тази рокля, защото хората гледат не мен, а картинките по роклята ми“. И какво мислите? На другия ден роклята излезе от мода и ние трябваше на бърза ръка да измисляме друг плат.

Заварко пак се разсмя, но се сепна и си закри устата с ръка, поради което вместо смях се чу някакво грухтене.

— Бих ви помолила също така да не грухтите! — с укор каза Игличка. — Ние нямаме навик да грухтим, а пък ако толкова много ви се иска, можете да си отидете у дома и да погрухтите там, а после да се върнете при нас. Хм!… Докъде бяхме стигнали? Ах, да! До модата. И така вие виждате, че ние съвсем не се подчиняваме на модата. Обратното, модата ни се подчинява, тъй като самите ние създаваме новите модни образци. А щом самите ние създаваме модата, тя не може нищо да ни направи и нашата работа върви успешно. Само от време на време, както е прието да се казва, ни пламва главата.

Заварко, на когото все още му беше смешно, отново изгрухтя. Като гледаше от него, почна да грухти и Шаренкия.

— Ето на! — разпери ръце Игличка. — Лошият пример, както се казва, е заразителен. Отначало грухтеше един, а сега загрухтя и втори! Ще се свърши с това, че всички тук ще загрухтим и ще си отидем у дома… Да! И така… пак ме прекъснахте! Докъде бяхме стигнали?

— Дотам, че ние ще загрухтим и ще си отидем у дома — отговори Незнайко.

— Не, дотам, че ни пламва главата — подсказа Макаричка.

— Да, правилно! Нас ни пламва главата. Това се случва, когато при нас пристигне някой пътешественик от друг град. Щом видят, че той носи не съвсем обикновен костюм или някаква необичайна шапка, нашите жители веднага си въобразяват, че се е явила нова мода, и се втурват да търсят тези костюми и шапки по магазините. Но тъй като в магазините няма нищо подобно, ние сме принудени спешно да пуснем нова продукция, а това съвсем не е така просто, защото трябва да изготвим нови образци плат, нови кройки, нови матрици и печатни валяци. Гражданите не обичат да чакат и ние трябва да вършим всичко това, като бързаме много. Затова казваме, че ни пламва главата. Как да се борим с този огън?… Много просто. Ние се стараем да държим връзка с магазините. От магазините ни съобщават какви са новите искания на дребосъчетата. Вчера например ни съобщиха, че вече няколко дребосъчета са търсили жълти панталонки… От това ние заключаваме, че в града ни е пристигнал някой с жълти панталони… Ето например вие — отдавна ли сте пристигнали при нас? — запита Игличка Незнайко.

— Преди два дни — отговори Незнайко.

— Виждате ли! — зарадва се Игличка. — Пристигнали сте едва преди два дни, а вчера стана известно, че в града се е появил някой с жълти панталони. Това ле е всичко. Самите ние вече се готвим да пуснем жълти панталони. Моля, приближете се и се запознайте с художничката Напръстничка. Напръстничка прави проекта за жълти панталони, понеже досега ние не сме шили жълти панталони.

Незнайко и неговите спътници се приближиха до Напръстничка и видяха, че тя рисуваше жълти панталони в естествени размери върху едно голямо парче хартия. През това време Игличка внимателно огледа Незнайко и дори тайно попипа плата на панталона му.

— Добре, че се отбихте при нас — каза тя на Незнайко. — Иначе можеше да направим не такива панталони, каквито се търсят. Имали сме вече подобни случаи… Обърни внимание, Напръстничке, и поправи проекта си. Панталоните не трябва да бъдат нито тесни, нито широки, нито дълги, нито къси, а да са малко по-долу от коляното и малко по-горе от глезена. Това е най-хубавият модел, защото не затруднява движенията на оня, който го облече. Платът е гладък и лъскав като коприна. Това е също удобно, защото гладките платове се лапат по-малко. Цветът не е лимонен, както си го нарисувала ти, а цвят канарче. Този цвят е много по-приятен за очите. И после долу не са необходими никакви копчета. Момченцата не обичат на панталоните им отдолу да има копчета, защото тези копчета постоянно се закачват за нещо и в края на краищата, все едно, се откъсват.