Приключенията на Незнайко

— Не, все пак мен ми се чини, че това е нашето жилище. Трябва да го разбудим и да го запитаме как е попаднал тук.

Смехурко задруса Свирулкин за рамото. Най-после Свирулкин се разбуди.

— Как сте попаднали тук? — запита той, като гледаше с недоумение Смехурко и Геврек, които стояха пред; него само по долни дрехи.

— Ние? — забърка се Смехурко. — Чуваш ли, Геврече, ето на… тоест туй то, да не ме казват Смехурко. Нас пита как сме попаднали тук! Не, ние искахме вас да попитаме как сте попаднали тук.

— Аз? Както винаги — дигна рамене Свирулкин.

— „Както винаги“! — възкликна Смехурко. — Според вас къде сте сега?

— У дома си. Къде другаде?

— Ама че номер, да не ме казват Смехурко! Слушай, Геврече, той казва, че се намира у дома си. Ами ние с тебе къде сме?

— Да, наистина — намеси се в разговора Геврек. — Ами ние с него тогава къде се намираме според вас, а?

— Ами че и вие сте при мен в къщи.

— Я го гледай! Сигурен ли сте в това?

Свирулкин се огледа и от учудване дори се надигна от кревата.

— Слушайте — каза той най-после, — как съм попаднал тук?

— Ах, да се не види макар, да не ме казват Смехурко, честна дума! Ами че ние самите половин час вече ви питаме как сте попаднали тук — каза Смехурко.

Като се убеди, че цялата тази бъркотия бе станала по негова вина, Свирулкин се смути твърде много и измърмори:

— Извинете ме, приятели! Моля да ми простите! Сега виждам, че по погрешка съм попаднал в чуждо жилище. Гледам аз, че тук мебелите като че ли не са същите като у дома. Пък и стените не са боядисани по същия начин. В къщи са жълти, тю! А тук са комай сини…

С тези думи Свирулкин се измъкна изпод юргана и се запъти към вратата.

— Почакайте де — спря го Геврек. — Първо поне се облечете.

— Ах, да! Извинете! — смутено замърмори Свирулкин, върна се и се заоблича.

Той бързаше много и затова всичко правеше не така, както трябва. Върза си вратовръзката наопаки, обърка чорапите си; десният му крак не искаше да влезе в крачола и затова той дълго скача из цялата стая на левия си крак, докато не връхлетя върху една саксийка с маргаритки и не я направи на сол. Накрая той нахлузи от разсеяност куртката на Геврек и излезе облечен в нея.

Тази нощ Смехурко и Геврек си легнаха много късно и едва на следното утро Геврек откри, че куртката му е изчезнала. Наистина в стаята беше останала куртката на Свирулкин. Но бедата беше в това, че заедно с куртката на Геврек пропадна и шофьорското му удостоверение, което се намираше в страничния й джоб. За нещастие двамата приятели не запитаха Свирулкин нито за името, нито за адреса му и сега не знаеха къде да го търсят.

Смехурко каза, че бедата може да се поправи. Когато онова разсеяно дребосъче, тоест Свирулкин, намери в джоба си чуждото удостоверение, то ще разбере, че е облякло чужда куртка, и ще им върне удостоверението заедно с куртката. Като чу това, Геврек се поуспокои.

Ала по-нататък всичко тръгна съвсем не тъй както предполагаше Смехурко. Защото приключенията на Свирулкин не свършиха с това. Може би те биха свършили, ако в тази работа не се бяха намесили Калигула, Риткун и Пегасик. От деня, когато тези три личности се превърнаха в дребосъчета, те се шляеха насам-натам по улиците и в края на краищата се срещнаха. Тази неочаквана среща се ознаменува с бурни прояви на радост. Калигула не можеше да си сдържи смеха, като гледаше Риткун и Пегасик, а Риткун и Пегасик гръмогласно ревяха, като гледаха Калигула. И тримата в миг се познаха един друг. Въпреки промяната, която беше станала с тях, нещо от предишния им вид се бе запазило у тримата и тъкмо то ги разсмиваше. Като се насмяха до насита, Калигула каза:

— Ето какво, приятели, трябва да отпразнуваме нашата среща така, че всички да я запомнят.

И тримата се замислиха дълбоко и мислиха до полунощ. Отначало никой не измисляше нещо подходящо. Най-после Пегасик каза:

— Според мен най-особено ще бъде да опънем напреки на тротоара едно въже, та всички да се спъват в него и да падат.

— Ти си герой! — одобри Калигула.

Приятелите намериха отнякъде едно въже и го опънаха напреки на тротоара — там, където беше по-тъмно. След това бързо се отдалечиха, понеже се страхуваха, че някой може да им даде заслуженото за такова мероприятие. Това се случи на улица „Макаронна“, близко до къщата, където живееха Смехурко и Геврек, и то тъкмо онази вечер, когато те завариха в жилището си заспалия милиционер Свирулкин.

А сега чуйте какво стана по-нататък.

Милиционерът Свирулкин излезе от жилището на Смехурко и Геврек и закрачи по улицата, като се оглеждаше в недоумение наоколо си и не можеше да разбере къде се намира. След известно време той се досети, че върви по улица „Макаронна“, но не към своето жилище, а в противоположната посока. Той щеше да се върне назад, но реши да се поразходи и да подиша чист въздух. Това решение се оказа съдбоносно за Свирулкин. Той не успя да направи дори десет крачки, когато се препъна в опънатото напреки на тротоара въже, и се просна на земята. Падайки, той си удари много силно челото в тротоара и остана да лежи неподвижно.

Никой не знае колко време щеше да лежи в безсъзнание Свирулкин, ако тогава по улица „Макаронна“ не беше минало с автомобила си момиченцето Маковка. Като видя Свирулкин, който лежеше неподвижен насред тротоара, Маковка спря колата. Досетила се, че Свирулкин има нужда от незабавна медицинска помощ, тя го вмъкна веднага в колата, което се оказа доста трудна работа за такова мъничко момиче като нея, и го откара в болницата.

В болницата Свирулкин биде веднага съблечен и сложен на легло. Доктор Компресчо незабавно му предписа сироп и поръча да му сложат лед на главата, след което лично стисна ръката на Маковка и й благодари, че бе докарала болния. Докторът искаше да впише името на болния в болничния дневник, но Свирулкин все още лежеше в безсъзнание и не можеше да съобщи името си. Маковка също не знаеше как го казват. Затова Компресчо поръча на една от санитарките да прегледа джобовете по куртката на болния — може там да се намери някой документ, от който да се установи името му.

Санитарката затършува из джобовете на куртката и намери там едно писмо, адресирано до Геврек, и едно шофьорско удостоверение, също на името на Геврек.

— Ясно: казва се Геврек. Кой ще вземе да носи в джобовете си чужди писма и документи — реши д-р Компресчо и записа Свирулкин в болничния дневник под името Геврек.

Когато на следния ден милиционерът Караулкин отново позвъни в болницата и запита дали е постъпил на лечение милиционерът Свирулкин, отговориха му, че никакъв милиционер Свирулкин не е имало и няма при тях, а има само един шофьор, наречен Геврек, който изгубил съзнание на улицата. Ето причината, поради която никой не можеше да се досети, че Свирулкин се намираше в болницата, и милицията продължаваше да го търси навсякъде другаде, само не и там, където той действително беше.