Разбудени фурии

Изведе ме от апартамента към коридора. Едни и същи врати се повтаряха в двете посоки покрай безличния сив килим и след няколко десетки метра чезнеха в бледа мъгла. Хванати ръка за ръка, ние тръгнахме към началото на замъгляването, усещайки лекия хлад, който полъхваше от него, и Видаура отвори последната врата отляво. Вмъкнахме се вътре, вече посягайки един към друг.

Не е нужно много време, за да свалиш спрей-бански. Пет секунди след като вратата се хлопна, тя бе смъкнала шортите ми до глезените и въртеше между дланите си моя втвърдяващ се пенис. С усилие се отдръпнах, свалих банския от раменете й и го дръпнах надолу до кръста, после притиснах длан между бедрата й. Тя задиша тежко, коремните й мускули се обтегнаха. Коленичих и смъкнах банския още надолу по бедрата и глезените, за да може да го прекрачи. После разтворих с пръсти устните на вагината й, нежно плъзнах език по ръба на отвора и се изправих да я целуна. Разтърси я нова тръпка. Тя засмука езика ми и лекичко го захапа, после хвана главата ми с две ръце и се отдръпна. Пак плъзнах пръсти по гънките между бедрата й, открих топлина и влага, и внимателно натиснах клитора. Вирджиния потръпна и ми се усмихна.

— И сега, след като ме намери — повтори тя. Очите й вече се замъгляваха. — Какво?

— Сега — казах аз — искам да разбера дали мускулите в тия бедра са наистина толкова силни, колкото изглеждат.

Очите й пламнаха. Усмивката се завърна.

— Цял ще те насиня — обеща тя. — Ще ти строша гръбнака.

— Искаш да кажеш, че ще се опиташ.

С тихо, алчно ръмжене тя захапа долната ми устна. Закачих ръка под едното й коляно и дръпнах нагоре. Тя ме сграбчи за раменете, обви другия крак около кръста ми, после посегна надолу към члена ми и го притисна силно в гънките на вагината си. За времето на краткия разговор бе успяла да омекне и да се навлажни. Със свободната си ръка я разтворих още по-широко и тя се отпусна върху мен, ахна в мига на проникването и се залюшка напред-назад от кръста нагоре. Бедрата й стискаха кръста ми като клещи и навярно оставяха обещаните синини. Завъртях се, за да опра гръб на стената. Донякъде си възвърнах контрола.

Но не задълго. Видаура впи още по-яко пръсти в раменете ми и започна да се плъзга нагоре-надолу по изопнатия ми член. Пъшкането от усилието ставаше все по-бързо и по-пискливо с наближаването на оргазма. Аз я следвах по петите и усещах как жегата на напрежението се събира в основата на члена ми. Усещах как главичката ми се трие отвътре в нея. Загубих сетните остатъци от контрол, сграбчих задника й с две ръце и я заблъсках още по-силно върху себе си. Над лицето ми затворените й очи се открехнаха за миг и тя ми се усмихна. Връхчето на езика й изскочи навън и докосна горните зъби. Разсмях се напрегнато и сковано. Сега вече се борехме, Видаура извиваше корема напред, а бедрата назад, триейки главата на члена ми в отвора на влагалището си и плътната плетеница от нервни окончания там, аз пък я тласках с ръце обратно надолу и се мъчех да потъна в нея до дъно.

Битката се превърна в лавина от усещания.

По кожата ни избиваше пот, телата ставаха хлъзгави под ръцете ни…

Измъчени усмивки и целувки, които по-скоро напомняха хищни захапвания…

Трескаво, неовладяно дишане…

Лицето ми, заровено между ниските могилки на нейните гърди и потната долинка помежду им…

Нейното лице се трие странично върху темето ми…

Един мъчителен момент, когато тя с все сила се удържа далече от мен…

Пронизителен вик, може би неин, може би мой…

… и после течният взрив на облекчението и ние, треперейки, рухваме до стената като купчина преплетени крайници и гърчещи се тела.

Изцедени.

След секунди или след минути аз се надигнах настрани и омекналият ми пенис се изхлузи от нея. Тя размърда крак и тихо изстена. Опитах се да изместя телата ни в малко по-поносима поза. Тя отвори едно око и се усмихна.

— Е, войнико. Отдавна искаше да го направиш, нали?

Аз също намерих сили да се усмихна.

— Не много отдавна. Само от цяла вечност. А ти?

— Да, минавало ми е през ума веднъж-дваж. — Тя опря пети в стената и се надигна на лакти. Плъзна поглед по тялото си, после по моето. — Но аз не чукам новобранци. Божичко, гледай на какво приличаме.

Посегнах към потния й корем и плъзнах пръст надолу към началото на цепката. Тя потръпна и аз се усмихнах.

— Душ ли искаш?

Тя направи гримаса.

— Да, май ще ни трябва.

Под душа отново започнахме да се чукаме, но вече бяхме загубили предишната маниакална сила и нямаше да се удържим на крака. Отнесох я в спалнята и я сложих мокра върху леглото. Коленичих до главата й, лекичко я извъртях и насочих устата й към члена си. Тя засмука, отначало внимателно, сетне с нарастваща сила. Легнах назад покрай стройното й мускулесто тяло, извих глава и разтворих с ръце бедрата й. После ги обгърнах с едната ръка, привлякох слабините й върху лицето си и заработих с език. И жаждата ме връхлетя отново като ярост. Долната част на корема ми сякаш бе пълна с искрящи проводници. Откъм другия край на леглото тя изпъшка глухо, извъртя се и застана над мен на лакти и колене. Бедрата й ме стегнаха, устата й галеше главичката на члена ми, а ръката й се плъзгаше по стъблото нагоре-надолу.

Беше дълго, бавно и нереално. Без помощта на биохимията не се познавахме достатъчно добре, за да постигнем истински синхронен оргазъм, но емисарското обучение, или може би нещо друго попълни този пропуск. Когато най-сетне свърших дълбоко в гърлото й, силата на усещането ме откъсна от леглото нагоре, към коленичилото й тяло, и аз инстинктивно я прегърнах с две ръце през ханша. Придърпах я върху себе си, работейки трескаво с език, тъй че тя изплю все още треперещия ми член, изкрещя от наслада и се свлече сгърчена върху мен.

Но не след дълго Видаура се търкулна настрани, седна с кръстосани крака и ме изгледа сериозно, сякаш представлявах проблем, който не можеше да реши.

— Май ни стига толкова — рече тя. — По-добре да се връщаме.

А по-късно аз стоях на плажа със Сиера Трес и Джак Бразил по прякор Душата, гледах как последните лъчи на залеза хвърлят ярки медни отблясъци по ръба на изгряващия Мариканон и се питах дали някъде не съм допуснал грешка. Не знаех, в момента главата ми не работеше. Бяхме влезли във виртуалната среда без обратна биологична връзка, тъй че въпреки всички сексуални подвизи с Вирджиния Видаура истинското ми тяло все още преливаше от неизразходвани хормони. Поне в това отношение можехме да смятаме, че изобщо не се е случвало.

Хвърлях крадешком погледи към Бразил и си задавах въпроси. Бразил, който не бе проявил видима реакция, когато аз и Видаура отново влязохме в картографския модел само с една-две минути разлика, макар и от противоположни краища на архипелага. Бразил, който бе продължил да работи със същото стабилно, добродушно и елегантно усърдие, докато не приключихме плановете за нападението и оттеглянето след него. Който спокойно бе прегърнал през кръста Видаура и ми бе хвърлил небрежна усмивка точно преди двамата да изчезнат от модела в един и същ миг — и този синхрон подсказваше много неща.

— Нали знаеш, че ще си получиш парите — казах му аз.

Бразил нетърпеливо подви устни.

— Знам, Так. Не ме тревожат парите. Ако беше помолил, щяхме да уредим дълга ти към Сегешвар вместо възнаграждение. И още можем — ако искаш, приеми го като премия за находката.

— Не е необходимо — отвърнах сдържано аз. — Приемам го като заем. Ще ти върна парите веднага щом нещата се успокоят.

Сиера Трес тихичко изпръхтя. Завъртях се към нея.

— Забавлява ли те нещо?

— Да. Идеята, че нещата скоро ще се успокоят.

Гледахме как нощта бавно напредва по морето пред нас. Иззад тъмния хоризонт Дайкоку изпълзя да прави компания на Мариканон в небосвода. Малко по-надолу на плажа хората на Бразил трупаха дърва за грамаден огън. Оттам долиташе смях, нечии силуети подскачаха и се кълчеха. Въпреки моите тревоги и съмненията на Трес, вечерта излъчваше дълбок покой, мек и прохладен като пясъка под нозете ни. След трескавите часове във виртуална среда вече сякаш нямаше какво да правим или да си кажем до утре. А в момента утрешният ден пълзеше по обратната страна на планетата като вълна от дълбините, постепенно набираща сила. Ако бях на мястото на Кои, сигурно бих си представил как ходът на историята е затаил дъх.