Робинята

— Отидоха до Вирджиния Бийч за уикенда. Свекърът и свекърва ми живеят там.

— А ти защо не отиде?

— Не се чувствах добре. Мислех си, че два дни почивка ще ми помогнат.

Думите й прозвучаха правдоподобно, но той усети лъжата.

— Е, надявам се да не се обидиш, когато ти кажа, че се радвам, задето не се чувстваше добре.

Тя не се усмихна, но не изглеждаше ядосана.

— Аз също.

Нещо се случи. Дистанцията между двамата непознати се заличи.

Продължиха да си пият кафето, но вече се наблюдаваха един друг. Майкъл забеляза, че ръката й трепери леко. Но погледът й бе стабилен.

— Женен ли си? — попита тя накрая. — Деца?

— Разведен. От пет, не, шест години — поклати глава той. — Нямах време за деца, а

сега съм прекалено стар, за да мисля за това.

Тя остави чашата си и подви крака под себе си.

— Не си прекалено стар. Можеш да намериш по-млада жена, която ще иска да има деца с теб.

Той се потупа по гърдите.

— Коя би ме искала? На петдесет и шест години съм, оплешивявам, имам бурсит в рамото и нечие чуждо сърце.

Тя го изгледа изненадано.

— Наистина ли? Олеле.

Не бе възнамерявал да споделя всичко това и се учуди защо го направи.

— Да. Оставаше ми само един месец живот и вече бях уредил нещата си, когато сърцето се появи.

— Невероятно.

Той остави чашата на масата.

— Предполагам, че е така. Но понякога се чудя какъв е смисълът. Сам съм, не мога да правя много от неща, които правех преди, а най-хубавите ми години отминаха. Може би удължаването на живота не беше много добра идея.

Тя спусна крака на пода и се наведе към него, загледана напрегнато в очите му.

— Но си жив. А това означава нещо. Жив си!

Каза го толкова страстно, че той не посмя да спори с нея.

— Не ми обръщай внимание. През повечето време съм благодарен.

Кейт се отпусна назад, сякаш задоволена от отговора му.

— Знам. Трудно е, нали?

— Кое?

— Да разнасяш тайната на собствената си смъртност, като знаеш, че повечето хора нямат представа за това.

Майкъл не беше разсъждавал по този начин, но тя бе права. Често, когато излизаше с приятелите си, той се чудеше дали имаха представа какво бе да знаеш, че днес може да е последният ти ден. Или утре. Или пък след една седмица. Чудеше се дали въобще мислеха за смъртта. Той не го бе правил преди. Но един ден сърцето му започна да върши странни неща и той се отказа от любимите си храни, спря да играе голф и качи десет кила. Отначало мисълта за смъртта го ужасяваше, но после я прие и бе готов да я посрещне. Но сега отново я мразеше и се страхуваше от нея.

— Откъде знаеш? — попита той.

Кейт се вгледа в лицето му. Стори му се, че искаше да го запамети.

— Минах през това.

Той се канеше да я попита какво има предвид, тъй като вече бяха навлезли толкова дълбоко в непозната територия, че един по-интимен въпрос беше без значение, но тя стана. Майкъл се уплаши, че ще го помоли да си тръгне, но тя не го направи. Вместо това повдигна тениската над корема си.

Носеше чифт спортни шорти, както той бе предположил. Майкъл се изненада от контраста на бледия й корем на фона на загорелите ръце и крака. Дъхът му спря, когато Кейт дръпна тениската нагоре към гърдите си.

Не носеше сутиен. Дясната й гърда беше красива и пищна, зърното бледорозово. Но там, където трябваше да е лявата, имаше само грозен тъмнорозов белег.

Тениската скриваше лицето й, докато той я оглеждаше. Очите му се местеха от едната и гърда на другата, от идеалното към деформираното, от здравото към болното. Надяваше се, че тя вече бе напълно здрава, след като бяха премахнали болната й част.

След няколко секунди, тя дръпна тениската надолу. Лицето й беше безизразно, но Майкъл знаеше какво й бе струвало да му се покаже. Не само плътта и белега си, но и онази част, която никой не можеше да види; Уязвимостта.

Тя стоеше, гледаше го и чакаше.

— Благодаря ти.

Кейт кимна.

— Страхотна двойка сме, а?

— Да, така е.

— Не знам защо го направих. Мисля, че просто вече не ми пука — каза тя меко. — Ерик, съпругът ми, не обича да говори за това. Дори не иска да ме погледне.

— Какво искаш, Кейт?

Би могъл да й каже безброй неща, но това му се стори най-важното.

Тя не отговори. Стоеше неподвижно под тениската, която криеше болката й, и го наблюдаваше. После бавно протегна ръка към него. Бледорозовият й лак за нокти бе леко олющен, красив, но несъвършен. Като нея.

Майкъл се наведе и хвана ръката й. По лицето й се изписа изненада, когато той я дръпна в скута си. Но се сгуши в него, сякаш имаше нужда точно от това.

Той се наслаждаваше на тежестта й, на начина, по който голите й крака се търкаха в него, а ръцете й обвиваха врата му. Членът му се втвърди под задника й и той се размърда притеснено, за да скрие това, но тя зарови лице във врата му.

— Не мърдай — прошепна. — Нека да те усетя.

Той се отпусна назад, прегърна я през кръста и облегна брадичка на главата й. Потъна в аромата й, топъл и свеж. Беше възбуден, почти болезнено, но не смееше да помръдне. Не и докато тя не го поискаше.

Най-после тя вдигна глава и го погледна.

— Кажи ми, ако допускам ужасна грешка.

Майкъл нямаше представа дали тя допуска грешка, но не възнамеряваше да я отблъсне.

— От какво се нуждаеш? — попита той.

— Нуждая се… нуждая се… не знам. Просто се нуждая.

Гласът й прекъсна. Той се наведе и притисна устни в нейните, без да чака разрешение. Отначало меко, после по-силно. Достатъчно силно да усети зъбите й зад устните. Беше разкъсван от желанието да е нежен с нея и в същото време максимално груб, за да заличи всичко, което бяха преживели.

Тя не се съпротиви на целувката, а го придърпа към себе си и го целуна страстно. Настани се удобно в скута му, като го обязди и зарови ръце в косата му. Целунаха се с дива страст, каквато той не бе изпитвал, или поне не помнеше. Езикът й влезе в устата му, а пенисът му запулсира и закопня да проникне в нея.

Майкъл плъзна ръце под тениската й, стисна я през кръста и я придърпа към чатала си. Тя се стегна за миг, когато пръстите му докоснаха гръдния й кош Палецът му погали кадифената кожа на гърдата й. Другият палец опипа само белега. Но това не го стресна и не прекъсна целувката. Знаеше какво крие Кейт и това нямаше значение.

Тя се отдръпна от него задъхано и се вторачи в очите му. Нейните бяха зелени,

изпъстрени със златисто и кафяво. Зениците й бяха разширени.

— Това… дали би трябвало…

Майкъл залепи пръст на устните й.

— Не питай. Просто не говори.

Тя се поколеба за миг, после кимна. Надигна се от скута му, а той потисна стона си, когато коляното й докосна ерекцията му. Кейт му протегна ръка в жест на доверие и уязвимост. Той стана и хвана ръката й. Остави я да го поведе по коридора.