Робинята

Болката продължава само няколко мига, но Лора ще се наслаждава на удоволствието дни наред. Вдигам играчката, която напомня за хилка за пинг-понг, но е по-дебела и има дупки по нея, после извивам ръка и шибвам зачервената й буза.

— Двайсет и шест — прошепва тя приглушено.

Спирам и прокарвам пръсти по кожата й, после я ущипвам. Коленича до нея и разтварям бузите й, вторачен в забранения плод на влагалището й.

Искам Лора да се изпразни, но не мога да прекъсна играта. Нанасям последните удари с дебелата кожена бухалка, чиято лъскава повърхност е прекалено жизнерадостна за ужилването, което причинява. Гласът на Лора се издига и спада, докато ръката ми прави същото. Задникът й вече съперничи по червенина на устните й.

Ако вместо нея беше Еванджелин, просто щях да смъкна ципа на джинсите, да застана зад нея и да набутам члена си в чакащата дупка. А тя щеше да се стегне около мен и очите й да се изпълнят със сълзи, докато аз установявам възхитено как жегата от тялото й се влива в моето. После щях да излея горещата си лава в тесния й тунел, в наистина вулканично изригване. Но това е Лора, партньорката ми в игрите, играчката ми.

И тъй като е тя, а не приятелката ми, ще трябва да изчакам и да онанирам, когато си тръгне. Но тя не може да чака и двамата го знаем.

— Легни по гръб — заповядвам.

Нужни са й няколко секунди, за да се настани. Опитва се да свали бикините си, но хващам ръката й.

— Задръж ги — казвам, като ги смъквам до глезените й.

Заставам между краката й, а надървеният ми член се опитва да смъкне ципа ми. Преди Лора беше колеблива и само докосваше клитора си от време на време, като се отдаваше на истинска мастурбация след около половин час.

Сега обаче се захваща веднага с нея. Набутва три пръсти дълбоко във влагалището си, а с другата си ръка стиска силно зърната си.

— Точно така! Чукай се, Лора. Това е наградата ти за понасяне на наказанието като добро момиче, макар да закъсня много и да си лоша до мозъка на костите си.

Обичам да я наказвам и награждавам, да посея семената на съмнението в нея, за да ми даде причина да продължа да я пляскам.

— Представи си как членът ми се плъзва в устата ти. Аз съм върху теб, ръцете ти са вързани над главата ти, а устните ти са разтворени и готови. Приятелката ти, Кайра, те чука с вибратор, а пенисът ми е в устата ти. Ти не можеш да помръднеш, но се наслаждаваш на факта, че две от дупките ти са запълнени.

Усещам, че думите ми я възбуждат, тъй като пръстите й се свиват, лицето й потръпва, а очите й се отварят и ме поглеждат. После, когато удоволствието се засилва, се затварят отново. Чакам триумфално да видя оргазма, който я понася и я кара да се гърчи. Пускам я и оставям бикините й да се изплъзнат настрани. Страхотно съм възбуден и ужасно ми се иска да я докосна и да й помогна да стигне до края.

Тя ми подарява бикините си, сувенир, който да ме радва до следващия път, малка тайна, компромис между верността ми към Еванджелин и неутолимия ми копнеж по Лора и сладкия й задник.

— Следващата седмица в шест, нали? — питам, когато тя обува гигантските си обувки.

Лора кимна. Стисвам брадичката й и се вторачвам в очите й.

— Не закъснявай или наистина ще си получиш заслуженото — предупреждавам я строго.

Но не мога да я уплаша, защото, независимо колко закъснява, изпитвам непреодолимо желание да я напляскам и копнея по задника й дори когато пред очите ми са извивките на

любимата ми.

И независимо какво използвам върху Лора, когато е наведена, нито колко жестоко я шамаросвам, тя знае кой всъщност държи бухалката във връзката ни. Настанила ме е точно там, където иска — над нея с вдигната ръка и твърд член. А честно казано, това е мястото, където искам да бъда.

ДЕТСКА ПОЗА

ДАУИ РАИЪН

Винаги съм смятал, че тя носи най-красивото име. Дори преди да се влюбя в нея, името ме привлече и бях свършен. Все още не мога да го кажа, без да изпадна в носталгия, или да го чуя, без да замълча и да се засрамя като пубер, ужасен, че говорещият може да прочете мислите ми и да разбере, че все още съм влюбен след всички изминали години. Връзката ни беше велико нещо за мен, все още е, като митично преследване на любовта, което тормози сърцето завинаги. Следобедът, когато се сбогувахме, си тръгнах и суеверно продължих да гледам напред. Исках да се обърна и да я видя как плаче, но не можех да рискувам да накарам земята да я погълне и да я отнеме от мен завинаги. Можех да се върна някой ден и да се видим отново. Изминаха пет дълги години и отчаяното желание все още ме тормозеше. Преживях и други истински връзки, полагах усилия в кариерата, опитвах да се науча да свиря на китара, да рисувам, да направя музикален синтезатор съвсем сам — монтаж от много преживявания, които изглеждаха вълнуващи, и когато потъна в спомени харесвам видяното. Хубави богати сцени, напомнящи за Керуак. Живях откак Лили… Лиииилииии… Лиииииилиииии… всъщност не.

Ако някой ми беше казал, че следващия път, когато видя Лили, тя ще е на колене на пода, с вирнат във въздуха задник, изпълняваща нещо, което прилича на акробатика в забавен кадър, щях да се изпълня с еротично очакване. Щях да подготвя духовити и язвителни забележки и вероятно щях да запазя добрата си физическа форма, да се откажа от марихуаната и мексиканските тестени изделия. Все още щях да съм красивият млад Адонис, в когото тя се влюби и за когото плака. Но никой не ми каза и макар да видях Лили в секси поза, единственото ми желание бе да се пробода в сърцето и да изтръгна шибаното нещо от гърдите си. Земята не я беше погълнала, тъй като се намираше точно пред мен. Великолепна, стегната и гъвкава фигура, бяла, руса, без никакви тлъстини. Беше превъплъщението на онова, което си представяме, когато говорим за здраве и красота. Образ от реклама на кисело мляко.

Натъкнах се на нея в студио за йога и тай чи в центъра на града. Бях се върнал в Бостън да уча право, последно усилие да затвърдя съществуването си и да се насоча нанякъде. Това бе първата ми година и вече си мислех да се откажа и да се върна в профсъюза. Предишната година бях работил за кампанията на „Справедливост за чистачите“, най-вече правейки щампи на тениски и пушейки марихуана в тоалетната. Преструвах се на силно заинтересован. Поне в правния факултет наистина изпитвах интерес. Държах да не съм най-глупавият, мързелив и грозен тип в залата. Бях почти сигурен, че се провалям. Интересувах се от чукане. Бях се превърнал в нещо като развратник, не нарочно. Когато ставаше дума за жени, се проявявах доста късогледо. Може би заради възрастта ми или невярата ми в Бога, или каквито и да са други културни заболявания, от които човек страда в наши дни, но единственото, което исках, бе да забия глава между два крака, да вляза в тунела и да изскоча оттам навреме. Мамка му Вероятно може да се каже, че бях неспокоен и неудовлетворен. Истинската любов за мен започваше и свършваше с Лили. Не бях убеден какво точно представляваха останалите ми връзки. Мисля, че нещо приключи и за нея в деня, когато заминах, защото не след дълго тя влезе в йога студиото, за да прочисти мозъка си и да

излекува сърцето си и никога не си тръгна.

В нея имаше нещо, което не бях приел сериозно. Спомням си я как четеше „Селестинското пророчество¹²“ и ме обвиняваше, че съм енергиен вампир, но си мислех, че се шегува. Оказа се обаче, че е говорела напълно сериозно. Лили беше откачена на тема „Нова ера“ и както самата тя се определяше, бе „мисионерка, монахиня и работохоличка“ Работеше седемдесет часа седмично в студиото, продаваше кичозни будистки украшения и безполезни мехлеми, популяризираше холистиката и мистицизма, ядеше само кафяв ориз, не правеше секс, спеше по пет часа на нощ на постелка на пода, лишаваше мозъка си от мечти и кислород и дори живееше във фитнес центъра „Нова зора“ от четири години. Лили беше в секта.

Фитнес „Нова зора“ не беше типичната секта. Обичайните показатели отсъстваха. Нямаше водач от мъжки пол с дълга коса, привличащ сексуално членовете. Нямаше изолирано имение или зловещо очакване на Армагедон—, нямаше печатни памфлети, провъзгласяващи края на света. „Нова зора“ имаше студиа навсякъде и предлагаше безплатни курсове и лечебни сеанси на посетители, които идваха за първи път. Имаше си бизнес модел и легионите й, лоялни и себеотдадени като всяка друга група религиозни откачалки, бяха целомъдрени продавачи, твърдо решени да постигнат добра печалба за центровете си. Бяха усмихнати, дружелюбни, привлекателни младежи, които приветстваха всеки с отворени обятия.