Робинята

Никога преди не съм се занимавал с йога, но бях сигурен, че нямаше нищо общо с това. Бях прекалено замаян, за да се тревожа. Групата ни се състоеше от двайсетина души, пеещи хвалебствия за мишниците си без никаква ирония.

Огледах помещението и забелязах Дейзи. Подскачаше с такава енергия и галеше подмишниците си с такъв ентусиазъм, че почти ме накара да повярвам в ползата от упражнението. По лицето й се стичаха сълзи. Възрастен кореец стоеше до вратата със скръстени ръце и кимаше утвърдително към Лили. Одобрението му я накара да се усмихне по начин, който ми взе акъла. Онази Лили от въображението ми не се нуждаеше от ничие одобрение. Беше самостоятелна гениална професорка по изкуство или лекарка в „Маунт Синай“, работеща през лятото за „Доктори без граници“.

Тя приключи урока с десет минути „Детска поза“, йога поза, където коленичихме и положихме глави на пода, а Дейзи мина от ученик на ученик, подканвайки ни да подпишем тримесечен договор за курсовете им. Шокирах се, когато видях как доста хора се съгласиха да платят наглата цена. Петстотин долара за неограничен брой класове и гарантирана лична връзка с учителя ти. Още повече се шокирах, когато собствената ми ръка надраска подписа ми на пунктираната линия, но вярвах, че съдбата ме е довела тук по някаква причина. Бих направил абсолютно всичко, за да съм отново в компанията на Лили.

След като се надигнахме, ни поднесоха чай и започнахме да се запознаваме. Поех си дълбоко дъх и отидох при Лили. Тя обсипваше с прегръдки и похвали всеки, който се доближеше до нея. Застанах на опашка и зачаках реда си. Когато се спогледахме, тя не ме позна веднага.

— Лили, аз съм — заявих и разтворих ръце за прегръдка, показвайки тъмните кръгове пот под мишниците си.

— О, Господи! — извика тя, като обви ръце около врата и ме зацелува по лицето и главата. — О, Господи! Не мога да повярвам!

Сложи ръка на закръгленото ми шкембе и го потупа.

— Мина толкова време — каза. — Погледни ни. Остаряхме.

— Не и ти. В идеална форма си.

— Е, трябва да съм добра реклама за центъра — пошегува се тя.

Въпреки потта, нервите и отвращението ми от избора й на професия, не можах да се сдържа и я помолих да вечеря с мен.

— Бих искала, но трябва да попитам наставника си — отвърна, като посочи корееца с каменно лице, застанал до вратата.

— Нуждаеш се от разрешение?!

— Не, мога да отида навсякъде, където поискам. Това е само учтивост. Обикновено имаме събрания вечер, а през повечето дни имам курсове, затова не ми остава много време за други неша. Но е страхотно! Искам да ти разкажа всичко и да науча какво става с теб.

Тя ме целуна отново и отиде при наставника си.

Сведе глава, когато му заговори и ми се стори, че разговорът им продължи повече, отколкото бе необходимо. Усетих очите му върху себе си. Оглеждаше ме внимателно, сякаш искаше да премери силата ми и да прецени дали представлявах заплаха. Очевидно не му се сторих опасен, защото Лили се върна при мен с усмивка.

— Той каза, че мога да тръгна веднага, но трябва да се върна до осем. Всички лечители ще учат нова форма на терапия с върховете на пръстите, предназначена да облекчи симптомите на лупус. Но това е друга история. О, нямам търпение да споделя всичко с теб!

— Не трябва ли да отидеш на лекар, ако имаш симптоми на лупус? — попитах, но не получих отговор.

— Е, къде ще ме заведеш? — попита тя. — Хайде да отидем в онзи ресторант за суши, където ходехме навремето.

— Спомням си мястото — отвърнах. — Спомням си как някой изпи прекалено много саке и започна да си играе с мен под масата.

— Скъпи, не прибързвай.

— Имаме ли време да се преоблечем?

— Вероятно не — отговори тя, като ми метна хавлия. — Просто си избърши лицето и никой няма да разбере нищо.

Все още беше безумно сладка.

До този момент ми се искаше да вярвам, че Лили не се бе променила много. Също така исках да вярвам, че можеше да има нещо в тези дивотии, с които се занимаваше. Но най-вече исках да остана насаме с нея. Изпитвах нужда да чуя какво бе съществувало между нас навремето, да получа потвърждение за всичките си копнежи.

Отидохме пеша до ресторанта. Лили дори ме хвана подръка, сякаш се бяхме върнали във времето, когато бяхме влюбени. Очаквах повече ограничения и нервност от нейна страна, но бързо се оказах погълнат от интимност и доверие. Точно това бях искал през последните пет години. Но пък ми се стори прекалено лесно, а и след като я бях видял как с лекота прегръща напълно непознати във фитнес клуба, бях настроен скептично относно искреността. Сърцето ме заболя от желание. Тя все още бе ужасно сексапилна.

Лили ми разказа за новия си живот. Не само преподавала йога, но и участвала в движение за духовно пробуждане. Прекарала две седмици на червените скали до Седона, седнала в енергийна вихрушка, като се раздвижвала само за да пие вода. Дори не ставала да пишка. Разказа ми за постелката на пода, където спяла, и как споделяла стаята с пет други жени. Каза, че не била правила секс поне от две години, тъй като това било нещо, на което не гледали с добро око в движението, но изборът си бил неин и никога преди не се била чувствала толкова щастлива. Разказа ми за празнината в сърцето си, която внезапно се запълнила, когато започнала да се занимава с йога. Аз пък й обясних, че харесвам собствената си празнина, която ме приближава до всички останали. Лили спомена, че миналата седмица прекарала осем часа, изпълнявайки един и същи поклон, като в същото време рецитирала текст, който трябвало да спаси света. Преди се била покланяла по хиляда пъти, но четири хиляди поклона я скапани. Освен това ми намекна, че се била отказала от всичките си вещи, отказала се от университета, за да се отдаде на призванието си на месия.

След това пък ми намекна, че вероятно щяла да прави секс някой ден. Аз отговорих, че съм подходящият човек за работата и й отворих вратата на ресторанта.

Поръчах бутилка саке и гигантска порция сурова риба. Лили си поръча минерална вода и купа ядки.

— Можеш да поръчаш каквото си искаш — казах. — Аз черпя.

— Точно това искам — отговори тя.

Лили се помоли над купичката си, после предпазливо лапна няколко ядки. Аз натъпках огромно парче сьомга в устата си, изпих чаша саке на екс, избърсах устата си и събрах смелост да заговоря.

— Е, хайде да чуем, Лили. Каква е цялата история с „Нова зора“? Въобще не ми прилича на йога. Как се забърка с тези типове?

— Нали вече ти обясних за празнината ми и всичко друго — отвърна тя отбранително.

— Да, но какво целиш с участието си в тази група? Какъв е смисълът да правиш тези упражнения по цял ден всеки ден?

Тя избърса устата си, наклони глава и внимателно подбра думите си.

— Може ли първо да ти разкажа една история? — попита и изчака да кимна. — Искам да ти я разкажа. Всеки път, когато си я разказвам, си припомням защо се занимавам с това и какво е призванието ми.