Тръпката
Шрифт:
Не че човек изгаряше от желание да го гледа в очите.
— Хайде, тръгвайте, иначе ще пишем А-глоба… — занарежда Пилотските очила и махна с ръка. — Нормен, ти можеш да скочиш отзад, спасителният отряд отговаря за транспорта.
Той свали очилата до върха на носа си и и намигна.
Ребека направи две крачки по посока на колата. Жената все още стоеше на пътя и.
Известно време те просто се взираха една в друга.
После червенокосата бавно отстъпи встрани.
Няколко секунди по-късно Ребека седеше в цивилния автомобил. Колата беше разхвърляна и миришеше странно, почти като че нещо беше умряло вътре. Шофьорската седалка беше отместена толкова назад, че грамадния мъж зад волана можеше със същия успех
Мерцедесът направи обратен завой, след което изчезна бързо в посока към Вестербрун.
— Окей! — каза тя после и пое дълбоко дъх. — Първо: ако вие, клоуни такива, смятате да си играете на полицаи в бъдеще, казва се О-глоба, не А-глоба 100 … И второ: къде е малкият ми брат идиот и с какво, по дяволите, се е захванал?
37. Blamegames
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 28 декември, 18:06
От: MayBey
Е, какво предпочитате?
Искате ли да го спипам?
Палец горе или палец долу.
Време е за гласуване…
публикацията има 231 коментара
100
О-глоба, на шведски o-bot, съкратено от ordningsbot, шведския вариант на административен акт. — Б.пр.
Колкото повече мислеше за това, толкова повече sense правеше всичко. Придобиването на компанията и убийството на Анна бяха само прелюдия. Същинската игра беше започнала едва с неуспешния атентат.
Онзи е бил натоварен с най-различни експлозиви и други дяволии, а освен това се бе намирал на петдесет метра от едно от най-оживените места в Стокхолм. И все пак някак си беше успял да преебе цялата работа.
Въпреки че трябваше да срине цялата „Дротнинггатан“, заобиколен от стотици налети с гльог коледни консуматори, бомбата се беше взривила на място, където на практика не бе ранен никой друг, освен самия той.
Разбира се, можеше да е чудо, или пък бедният се беше паникьосал. Или беше размислил, или пък чисто и просто беше оплескал домашно приготвените взривни вещества по рецепта от интернет.
Но имаше още една алтернатива.
Някой да бе задействал бомбата дистанционно по такъв начин, че да привлече максимално внимание, но все пак да нанесе минимални щети. Приблизително както и с неговото приключение в Шиста миналата година. Той дълго се беше чудил защо Играта бе решила да направи обаждането, което щеше да взриви експлозивите много преди кортежът с външния министър на САЩ да приближи. Ако не беше достатъчно умен да прозре през глупостите на Водача, той вероятно щеше да бъде единствената жертва на взрива точно както и бомбаджията в Сити.
Но целта на всичко беше изместване на фокуса. Създаването на събитие, което едновременно беше поразително и съдържаше достатъчно много въпросителни, така че журналистите и разбираните да си чешат езиците по въпроса във всяка достъпна новинарска медия.
А през това време други неща изчезваха под радара. В действителност всичко беше просто вариант на това, с което се занимаваше бандата в ArgosEye. Да запълват таблото за съобщения със собствените си бележки, така че да не остане място за нищо друго.
През близките седмици всичко щеше да се върти около експлозията и въпросителните, които я обграждаха,
а ArgosEye щеше да се погрижи изместването на фокуса да продължи достатъчно дълго.Въпросът беше само какво се опитваха да скрият.
Щеше да бъде нещо голямо, в това поне беше напълно сигурен.
И какво, по дяволите, трябваше да направи той?
Да се обърне към пресата, естествено, но какви доказателства имаше? Той, осъден престъпник, току-що депортиран от арабска страна, да отправя различни неопределени обвинения към шведски бизнесмен с добра репутация? И всичко това в прекрасно малко комбо с глобални конспирации, различни разузнавателни служби и затворени тайни общества. Мамка му, със същия успех можеше да надраска призив на картонена табела и да се присъедини към останалите откачалки със станиолени шапки, които висяха на „Мюнториет“.
Не, на практика имаше само две алтернативи.
Номер едно: Чисто и просто да си обере крушите и да се отправи към залеза като poor lonesome cowboy.
Или номер две: Ами това беше дори по-просто. Да разбере какво планираха и да ги спре!
Yippikayee, mothafuckers!
Пилотските очила и страховитият му приятел паркираха пред вратата и, заемайки две места, и я изпратиха през целия път горе до апартамента. Дори носеха торбите и и учтиво отказаха на предложението и за чаша кафе като благодарност за помощта.
— Ето — ровейки в джобовете си, каза очилатият, който щом потеглиха с колата, се беше представил като Нокс. — Брат ти искаше да ти дам това.
Той и подаде мобилен телефон и зарядно.
— С предплатена карта. Дръж го включен, той ще ти звънне скоро.
Той направи особен барабанящ жест към носа си.
— И само спокойно, малка госпожице, Нокс те държи под око!
Той видя сънливия практикант да се появява със скутера си и да паркира точно пред вратата. Приличаше на същото момче, което беше срещнал преди няколко седмици, но всички тия деца си приличаха. Дълга мазна коса, пъпки по цялото лице, а в добавка към това чифт изтъркани дънки, червени Counter-Strike очила и смачкана тениска, това покриваше почти цялата банда от малките ученици на Манге.
Малко човъркане с ключовете в бравата, после изчака още няколко минути, докато момчето успее да изключи алармата и да отвори магазина, преди самият той да пресече улицата.
Отвори вратата, но за своя изненада не чу обичайната поздравителна мелодия.
Може би на Пеле Практиканта му беше омръзнала или пък той просто не споделяше любовта на Манге към „Междузвездни войни“?
Хлапето също така не седеше над щанда с чаша кисело кафе и смачкан брой на „Метро“, както обикновено правеше учителят му. Вместо това HP го намери най-отзад в магазина пред един от големите компютри.
Вероятно седеше и гледаше порно онлайн, играеше малко джобен тенис, докато правеше проверка на последните постижения на интернет общността. Naughty Annie stuffs her Fanny, Donkey-Hung IV или други кино шедьоври, proudly presented by the world wide web…
— Шефът ти знае ли с какво се занимаваш? — викна HP, което едва не събори младия мъж от стола.
— К’воо!?
Момчето го зяпаше шокирано.
— Успокой се, пич, не съм толкова опасен.
HP се засмя и посочи към гръдния си кош.
I come in peace. Take me to your leader!
Той кимна приятелски на практиканта, който все още изглеждаше тотално шашнат.
— Оф, боже… — изсумтя HP, щом шегата му изглежда мина покрай младежа. — Трябва да се свържа с Манге, или Фарук, или както, по дяволите, се нарича тази седмица. Още ли е извън Швеция? Старият му мейл и месинджър май не работят?
— Ъъх…?!
Най-накрая поне някакъв признак на живот…
— Ами… Шефът е в Саудитска или нещо такова… Има нов хотмейл. Искаш ли го?