Тръпката
Шрифт:
Сигурно за пръв път от основното училище насам…
Рилке го ненавиждаше, за нея той беше само и единствено пиявица, мръсно влечуго, което трябваше да бъде стъпкано до смърт. Заболя го повече, отколкото всъщност бе очаквал.
Обикновено му дремеше на оная работа какво мислеха хората за него. Но с нея беше различно. Макар да се досещаше, че шансовете не бяха на негова страна, на определено ниво той не спираше да се надява, че тя ще подкрепи малкия му дворцов преврат.
Че ще премине на другата страна заради него — както правеха дамите във филмите за Джеймс Бонд.
Вместо това, тя
Но можеше да се утеши с факта, че планът му все още беше в сила.
Утре беше Нова година и работата в офиса щеше да е на заден план. А благодарение на електронната карта, която тафи от чантата на Рилке, докато беше в хола и, нямаше да има проблеми да влезе вътре.
— Слушай, HP, мислех си за едно нещо — това беше ученик номер едно, този, на когото викаха Клина.
Момчетата бяха барикадирали магазина и смъкнали щорите веднага щом той се вмъкна през външната врата.
— Давай смело, К.
HP дръпна от масура и го подаде надясно, продължавайки да се взира в малкото влажно петно на тавана, което беше уловило интереса им през последните минути.
— Цялата тази история с ArgosEye, бомбата и всичко…
— Ммм.
Сандвича, който лежеше на пода до него, направи дръпка, след което се закашля насечено.
— Продължаваш много да бързаш, С. Трябва да се осмелиш да задържиш дима, да усетиш вкуса на Мароко, схващаш ли?
Сандвича се поизправи и се опита да кимне между кашлянията. Клина изчака, докато шумът престана и Сандвича зае отново мястото си, преди да продължи.
— Ами, значи… Със Сандвича мислихме върху това, което ни разказа. Че са гръмнали бомбата, за да се опитат да скрият нещо друго. Сандвича и аз работим по един специален проект за информационния поток, така че се поотнесохме малко. Чакай малко и ще ти покажа.
Той се изправи и се запрепъва през полумрака към един от компютрите. Миг по-късно мониторът му се събуди.
— Окей, виж това тук. Със Сандвича прегледахме всички големи новинарски сайтове и изброихме най-четените и споделяни статии в дните около атентата. Ето например…
Той премести курсора върху едно заглавие и кликна на него. Появи се графика, където червена линия показваше интернет трафика, свързан с темата.
— Това е дискусията за шведските войски в Афганистан, които са работили съвместно с американски ескадрон на смъртта. Най-горещата тема в продължение на два дни и най-обсъжданата във всички форуми до деня, в който гръмна бомбата, и тогава…
Линията, която преди това сочеше право нагоре, се сриваше рязко към дъното на монитора.
— Шит — измърмори HP.
— Виж и това — продължи Сандвича.
Той изкара обратно списъка с новини и избра заглавие, при което се появи нова графика, този път със синя линия.
— Висш мениджър във „Волво“ по всяка вероятност ще бъде обвинен за незаконен износ на оръжие за Ирак. Вестниците са се добрали до новината и тя е била гореща до червено за около ден — после БАМ…
Линията едва започваше да се изкачва, преди и тя да потъне към дъното.
— На
практика можеш да си избереш, което заглавие искаш. През последните десет дни информацията и дискусиите около бомбата доминират тотално във всички медии. Другите новини общо взето са съвсем изстинали, особено тези, които са по-завързани, така че теорията ти се връзва перфектно.HP кимна.
— Но открихте ли каква е голямата работа, която се опитват да скрият? Кое е the big Kahuna?
— Не точно — продължи Клина. — Но вместо това ни хрумна нещо друго.
Той хвърли бърз поглед на Сандвича, след което се наведе към HP.
— Представи си, че няма голяма работа? — прошепна той.
— К’во?
HP застана нащрек.
— Ами, гледай сега — вметна Сандвича. — Представи си, че не са разпалили дебата за по-строги мерки срещу тероризма просто за да изместят фокуса…
— … ами?
— … ами защото наистина са искали такъв дебат.
HP поклати глава.
— Но кой печели от това, имам предвид кой би бил заинтересован да плати за по-строги закони в мижава страна като Швеция?
Сандвича и Клина си размениха доволни погледни.
— Зависи за какво се отнасят законите. HP, чувал ли си някога да се говори за директивата за запазване на данни?
40. Let the games begin
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 31 декември, 22:03
От: MayBey
За да бъдеш напълно сигурен, трябва да знаеш всичко…
публикацията има 221 коментара
Окей, оставаше само да прегледа списъка.
Електронна карта — check
USB-памет — check
Чертежи — check
Термос с балистично желе — check
Двама тананикащи съучастници — също check, за жалост…
Той седеше в колата, паркирана в една от малките улички зад ъгъла на офиса. Сухият ароматизатор „борче“, който висеше от огледалото за обратно виждане, нямаше шанс срещу ВО-то на Хьовдинген — но точно сега телесните миризми бяха най-малкият проблем на HP.
За да проработи всичко това, той беше принуден да го раздава в стил Клуни, но за разлика от него и Франсис Алберт не разполагаше с десетима остри като бръснач съучастници 103 . Вместо това екипът му се състоеше от конвертиран към исляма компютърен гуру в изгнание, дребен престъпник имитатор на Елвис, а да не забравяме и блатното чудовище от смърдящата лагуна…
Имаше приблизително толкова шансове да се справи, колкото и едрогьрда мацка в хорър филм, но въпреки това беше принуден to give it his best shot. Защото на тия копелета не трябваше да им се размине.
103
Става дума за Джордж Клуни и Франсис Албърт „Франк“ Синатра, които изпълняват ролята на Дани Оушън в двете версии на филма „Бандата на Оушън“. — Б.пр.