Юмрукът на бога

— Колко души знаят за това? — попита Грей.

— Колкото е възможно по-малко и така ще си остане — му отговори Ланг.

Лондон и Вашингтон определиха строго ограничена група от хора, които трябваше да знаят, но за професионалистите те все пак бяха твърде много. Във Вашингтон в нея влизаха президентът и четирима от членовете на кабинета му, плюс председателят на Съвета за национална сигурност и председателят на Комитета на обединените началник-щабове. Като прибавим към това четирима души в Лангли, от които единият, Чип Барбър вече пътуваше към Рияд. Нещастният д-р Ломакс трябваше да пребивава в хижата си в компанията на неканен гост, който да го пази от контакти с външния свят.

В Лондон вестта стигна до новия министър-председател Джон Мейджър, секретаря на кабинета, двама членове на кабинета; в Сенчъри Хаус знаеха трима души. В Рияд сега имаше трима във вилата на СИС, а Барбър беше на път да се присъедини към тях. Между военните информацията беше сведена до четирима генерали — трима американци и един англичанин.

Д-р Тери Мартин заболя от дипломатически грип и вече се беше настанил удобно в една от къщите на СИС в провинцията, където за него се грижеха икономка с майчински вид и трима не дотам майчински на вид „бавачки“.

Оттук нататък всички операции срещу Ирак, свързани с издирването и унищожаването на устройството, носещо според съюзниците кодовото име Кабдату Аллах, или Юмрукът на Бога, щяха да се предприемат под прикритието на активни мерки за ликвидирането на самия Саддам Хюсейн или някаква друга правдоподобна цел.

Всъщност вече имаше два подобни опита. Определени бяха два обекта, където можеше да се очаква иракският президент да отседне, поне временно. Никой не можеше да каже кога, защото, ако не беше в бункера си в Багдад, президентът се местеше като блуждаещ огън от скривалище в скривалище.

Двете места се наблюдаваха непрекъснато отгоре. Едното беше вила на 65 километра от Багдад, другото — голям фургон, превърнат в щаб.

В единия случай наблюдателите видяха около вилата да заемат, позиции мобилни ракетни пускови установки и леки бронирани автомобили. Едно крило самолети Страйк Игъл бяха изпратени да унищожат вилата. Оказа се фалшива тревога и обектът отново не бе дошъл „да кацне на клончето“.

Във втория, два дни преди края на януари, забелязаха големият фургон да се придвижва на ново място. И отново изпратиха самолети и отново обектът не беше „у дома“.

И в двата случая пилотите поеха страхотен риск, продължавайки настойчиво нападението си, защото иракските артилеристи стреляха ожесточено срещу тях. Като не успяха и в двата случая да ликвидират иракския диктатор, съюзниците се озоваха в затруднение. Те просто не знаеха как точно се придвижва Саддам Хюсейн.

Всъщност никой не знаеше, ако не се смята малка група телохранители, излъчени от Амн-ал-Хас, който се командваше от собствения му син Кусай.

В действителност най-често той се движеше. Макар и да се смяташе, че по време на войната по въздуха Саддам се намира дълбоко под земята в бункера си, той всъщност е прекарал там по-малко от половината време.

Но сигурността му беше гарантирана с поредица сложни заблуждаващи маневри и фалшиви следи. В няколко случая бе „видян“ от приветстващите го войски — циниците твърдяха, че са го приветствали онези, които не са били на фронта да ги пердашат отгоре Въздушните крепости.

В други случаи през Багдад профучаваха конвои от лимузини с перденца на прозорците, които караха жителите на града да вярват, че техният президент е в една от колите. Но не беше така; тези кавалкади бяха заблуда. Понякога той се придвижваше с най-обикновена кола без каквито и да било отличителни белези.

Мерките за сигурност се отнасяха и до най-приближените му. Членовете на кабинета се канеха на заседание при него внезапно, като им се даваха най-много пет минути да напуснат домовете си, да влязат в колите и да последват пилотния мотоциклет. Дори и при това положение не отиваха на мястото за заседание.

Откарваха ги до паркиран автобус с черни прозорци, където и останалите министри седяха на тъмно и чакаха. Между министрите и шофьора имаше преграда. Дори и той трябваше да следва мотоциклета на Амн-ал-Хас до крайната цел.

Министрите, генералите и съветниците седяха зад шофьора като ученици, тръгнали на загадъчно пътуване, и никога не знаеха къде отиват, нито къде са били.

В повечето случи тези заседания се провеждаха в големи обособени за целта вили, реквизирани за деня и напуснати, преди да падне нощта. Специална група от Амн-ал-Хас се занимаваше само с това — да намира такива вили, когато президентът пожелаеше да свика заседание, да отстранява временно собствениците, а после отново да ги връща в дома им, след като президентът отдавна си е заминал.

Нищо чудно че съюзниците не успяваха да го открият. Но се опитваха — до първата седмица на февруари. След това бяха отменени всякакви опити да му се устрои атентат, а военните така и не разбраха защо.

Чип Барбър пристигна в британската вила в Рияд малко след пладне, в последния ден от януари. След като се поздравиха, четиримата мъже седнаха и минаха много часове, преди да успеят да се свържат с Мартин.

— Сигурно имаме краен срок? — попита Ланг. Барбър кимна.

— Двайсети февруари. Норман Бурята иска войските да тръгнат на двайсети февруари.

Паксман подсвирна с уста.

— Адска история, двайсет дни. Чичо Сам ще плати ли сметката?

— Да. Директорът вече разреши в сметката на Йерихон да бъдат преведени един милион долара, при това още днес. За мястото, където се намира устройството, ако приемем, че има такова и е само едно, ще платим на копелдака пет.

— Пет милиона долара! — възмути се Ланг. — За Бога, никой досега не е плащал толкова много за информация.

Барбър сви рамене.

— Йерихон, който и да е той, е наемник. Той иска пари, нищо друго. Така че нека си ги спечели. Има едно условие. Арабите се пазарят, ние не. Пет дни след като получи съобщението, започваме да намаляваме мизата с по половин милион на ден, докато не ни осигури точното местоположение. Трябва да го знае.

Англичаните започнаха да смятат на ум сумите, които представляваха повече от заплатите на тримата взети заедно до края на живота им.

— Е — отбеляза Ланг, — това би трябвало да го накара здравата да поработи.

Съобщението беше съставено привечер. Първо трябваше да се установи връзка с Мартин, който да потвърди с предварително уговорените кодови думи, че е все още там и е на свобода.

Сетне Рияд щеше да му предаде предложението до Йерихон, внушавайки му колко спешно е всичко това.