Юмрукът на бога

Отдръпна се и се видя в огледалото. Как е могла толкова да се промени? Как можа да облече това бельо? Сетне разбра защо. За Карим, нейния Карим, когото обичаше и който я обичаше, беше готова на всичко. Нейната любов наистина дойде късно, но затова пък със силата на планински порой.

Държавен департамент на САЩ

Вашингтон, ДС 20520

ПАМЕТНА ЗАПИСКА: До Джеймс Бейкър, Държавен секретар

ОТ: Групата за политически проучвания и анализи

ОТНОСНО: Убийството на Саддам Хюсейн

ДАТА: 5 февруари 1991 г.

СТЕПЕН НА СЕКРЕТНОСТ: Строго поверително.

Едва ли е убягнало от вниманието Ви, че от началото на военните действия, предприети от военновъздушните сили на Коалицията, базирани в Саудитска Арабия и съседните държави, срещу Република Ирак, са направени най-малко два, а вероятно и повече опити за покушение срещу иракския президент Саддам Хюсейн.

Всички те са били чрез въздушни бомбардировки и изключително от Съединените щати.

Нашата група смята за особено важно да изтъкне какви могат да бъдат последиците от един успешен опит за покушение срещу Саддам Хюсейн.

Идеалният резултат, разбира се, би бил, ако режимът, който ще дойде под егидата на победоносните коалиционни сили след сегашната диктатура на партията Баас, вземе формата на хуманно и демократично управление.

Смятаме, че такава надежда е илюзорна,

Преди всичко Ирак не е, нито пък някога е бил единна страна. Не е изминало и едно поколение от времето, когато е представлявал мозайка от враждуващи племена. В него живеят две почти равностойни части от потенциално враждебни ислямски секти — сунити и шиити, плюс три християнски малцинства. Към тях трябва да се добави и кюрдският народ на север, който енергично се бори за независимост.

На второ място, в Ирак никога не е имало демокрация, защото той е преминал от турско под хашемитско господство, а оттам към управлението на Баас, без какъвто и да било период на демокрация, така както я разбираме ние.

В случай на внезапен край на сегашната диктатура чрез убийство, има само два реалистични сценария.

Първият ще е опит да се наложи отвън правителство на националното съгласие, в което всички основни фракции да образуват широка коалиция.

По мнението на нашата група такава структура би останала на власт за изключително кратък период. На традиционните и вековни съперничества ще е необходимо много малко време, за да я разкъсат в буквалния смисъл на думата.

Кюрдите положително ще се възползват от тази дългоочаквана възможност, за да създадат своя собствена република на север. Едно слабо централно правителство в Багдад, основано на съгласие с консенсус, би било безсилно да предотврати такова развитие.

Яростната реакция на Турция е лесно предвидима, тъй като собственото й кюрдско малцинство в граничните райони веднага ще потърси начин да се присъедини към съотечествениците си кюрди, въпреки силно нарасналата съпротива на турската власт. На югоизток шиитското мнозинство край Басра и Шат-ал-Араб вече ще има сериозен повод да се обърне към Техеран. Като се има предвид безсилието на Багдад, Иран едва ли ще устои на изкушението да си отмъсти за избиването на неговите младежи в неотдавнашната война между Иран и Ирак, като подкрепи тези увертюри с надеждата да анексира югоизточен Ирак.

Прозападните държави от Персийския залив и Саудитска Арабия ще изпаднат в паника при мисълта, че Иран може да стигне до границата с Кувейт.

Още по на север арабите от ирански Арабистан ще открият общи интереси със сънародниците си в Ирак — ход, който ще бъде енергично смазан от аятоласите в Техеран.

В жалките останки от Ирак положително ще станем свидетели на междуплеменни схватки за уреждане на стари сметки и за установяване на господство над онова, което е оцеляло.

Всички наблюдаваме с тревога гражданската война, която бушува сега между сърби и хървати в бивша Югославия, Засега бойните действия не са стигнали до Босна, където чака третата съставна част под формата на босненските мюсюлмани. Когато сраженията в Босна започнат, както неминуемо ще стане един ден, жестокостите ще бъдат още по-ужасяващи.

Въпреки това нашата група е на мнение, че страданията в Югославия ще бледнеят в сравнение със сценария, който очертахме току-що за пълното разпадане на Ирак. При подобно развитие можем да очакваме тотално разгръщане на гражданската война в остатъка от Централен Ирак, четири гранични войни и пълното дестабилизиране на района на Персийския залив. Само бежанците ще възлизат на милиони.

Единственото друго възможно развитие е Саддам Хюсейн да бъде наследен от друг генерал или високопоставен член на баасистката йерархия. Но всички, които принадлежат към сегашната йерархия, са също толкова оцапани с кръв, колкото техният ръководител, и е трудно да се предвиди някакво по-благоприятно развитие от смяната на едно чудовище с друго, нито има надежда следващият деспот да се окаже по-умен.

Най-доброто, макар и не идеално решение трябва да бъде запазването на статуквото в Ирак, но след като бъдат унищожени всички оръжия за масово унищожение и конвенционалните сили бъдат сведени до положение да не представляват заплаха за която и да е съседна на Ирак страна, най-малко за едно десетилетие напред.

Спокойно може да се твърди, че продължаващите посегателства срещу човешките права от страна на сегашния иракски режим, ако му бъде позволено да оцелее, ще се окажат много тревожни. Няма никакво съмнение за това. Западът стана свидетел на ужасяващи сцени в Китай, Русия, Виетнам, Тибет, Източен Тимор, Камбоджа и много други части на света. Просто не е по силите на Съединените щати да наложат хуманност в световен мащаб, ако не са готови да започнат една перманентна световна война.

Сегашната война в Персийския залив и евентуалното навлизане в Ирак ще завърши с най-малката катастрофа, ако Саддам Хюсейн остане на власт като единствен господар на обединен Ирак, макар и скопен така, че повече да не може да предприема агресия навън.

Поради изброените съображения нашата група настоява да се сложи край на всички усилия за ликвидирането на Саддам Хюсейн или за окупирането на Ирак

С уважение:

Група за политически проучвания и анализи

Майк Мартин намери знака с тебешир на 7 февруари и още същата вечер извади от тайника тънкия плик. Малко след полунощ монтира сателитната чиния, насочена към отвора на вратата на бараката, и прочете текста, написан с ръкописен арабски, направо на касетофона. Сетне добави собствения си английски превод и изпрати съобщението в 0.16 ч. веднага след отварянето на неговия „прозорец“.

Когато антената в Рияд улови „залпа“, дежурният радист изкрещя:

— Ето го, Черната мечка се обажда!

Четиримата сънливи мъже се втурнаха от съседната стая. Големият магнетофон до стената забави и дешифрира съобщението. Когато операторът натисна копчето за прослушване, стаята се изпълни с гласа на Мартин, който говореше на арабски. Паксман, който знаеше езика, се заслуша и след малко прошепна:

— Намерил го е, Йерихон казва, че го е намерил.

— Тихо, Саймън.

След арабския започна английският превод. Когато гласът спря да говори и преустанови предаването, Барбър възбудено удари юмрук в шепата на другата си ръка.

— Майчице, успял е! Момчета, искам дешифровка на това нещо, по възможност веднага.

Операторът върна лентата, сложи си слушалките, включи текстообработката и започна да пише.

Барбър отиде до един телефон в дневната и се обади в подземната главна квартира на СЕНТАФ. Трябваше да разговаря само с един човек.

Генерал Чък Хорнър очевидно беше човек, който се нуждае от много малко сън. На никого от хората в щаба на коалицията под саудитското Министерство на отбраната или в щаба на въздушните сили под саудитското Министерство на военновъздушните сили на стария път за аерогарата не му се събираше много сън през тези седмици, но генерал Хорнър сякаш спеше най-малко от всички.