Зелено дайкири

Стив не беше способен на подобни компромиси. Спомни си, че беше още на осем или девет, когато баща му започна да го нарича „Олаф“, но така и не му каза защо. Години по-късно в часа по английска литература в гимназията Стив прочете поемата на Е. Е. Къмингс „Ще възпея Олаф възрадван и голям“. И ето го и него, в ямбичен стих: „Има лайна, знам, които няма да изям.“

От това щеше да излезе хубав закон, реши той, нищо че Олаф отправяше предизвикателните думи, докато му тъпчеха в гъза нажежени байонети.

— Соломон напълно се е заблудил по отношение на клиентката си — продължи Пинчър. — Като нефелен бейзболист, който пропуска топката. Нали така, Левако?

— Хайде да говорим по същество — каза Стив, не беше в настроение за простотиите на Пинчър.

— Според мен е прекалено заангажиран със собственото си дърлене в детския съд.

„Кучият му син! Дразни ме за Боби.“

— Защо не се придържаме към делото? — каза Виктория.

— Как е племенникът ти, Соломон? — попита Пинчър, без да й обърне внимание.

Стив нямаше да се хване на въдицата.

— Боби е добре. Благодаря ти, че попита.

— Детето е малко ку-ку. Но като познава фамилното дърво на Соломон, какво друго да очаква човек?

Стив усети как една ръка се вкопчва в ръкава му. Виктория го подканяше да запази самообладание. Той й се усмихна напрегнато, като мислеше, че ще я окуражи, но тя изглеждаше разтревожена.

Стив усети как го облива гореща вълна, сякаш току-що е отворил вратата на фурната. Опита се да запази гласа си спокоен.

— За разлика от блюдолизците около теб, аз няма нужда да се преструвам, че си умен, забавен и приличаш на човек. Така че стига глупости, покажи ни с какво разполагаш.

Пинчър се направи, че не го чува. Или че не му пука.

— Майката на момчето, която се пада сестра на Соломон, вършела сексуслуги в замяна на наркотични средства. Как му викат на това, Дел?

— Кокаинова курва — отвърна Фарнсуърт.

— Точно така — съгласи се Пинчър. — Толкова изпаднала блудница, че се отнасяла с детето си по-лошо, отколкото със свиня. О, колко страдат горките дечица!

Стив усети капчици пот да избиват по челото му. Почуди се още колко ще издържи, преди да прескочи конферентната маса и да хване Пинчър за гушата. Колко време щеше да има, преди Фарнсуърт да го цапне с дръжката на пистолета?

— Корупция и поквара царят в семейството на Соломон — продължи да бръщолеви Пинчър. — Винаги съм смятал съдебната зала за свято място, но бащата на Соломон стана търговец в храма.

Стив си представи следната картина: хваща Рей Пинчър и го изхвърля през прозореца, като гледа как тялото му се пръсва като диня на плочките в двора девет етажа по-долу.

— А що се отнася до малкия неврастеник — продължи Пинчър. — Държавата ще го прати в някоя лудница…

— Има лайна знам… — гласът на Стив прозвуча като шепот.

— … да му завират игли в мозъка и да разберат какво го е преебало, гените на Соломоновия род или кокаиновата курва.

— … които няма да изям!

Стив се хвърли през масата и изведнъж усети нещо странно. Също като животно в ласото на каубой, рязко спря на място. За част от секундата му се стори, че все едно виси във въздуха, после се стовари обратно на стола си. Той удивено погледна надолу и видя, че ръката на Виктория се е вкопчила в колана му и от стискане кокалчетата й са побелели. Играеше тенис от четиригодишна и можеше да счупи орех в юмрука си.

— Ще ме пуснеш ли? — попита той.

— Още не.

— Исках само да си опъна краката.

— Опъни ги още веднъж, Соломон, и ще ти съдера панталоните.

— Обещания, обещания.

Тя се разсмя. И той се разсмя. Адреналинът спадна, пулсът се забави, той се отпусна. Тя пусна колана му и Стив кръстоса пръсти зад главата си и се облегна назад.

— Рей, ти си най-големият и най-страшният лъв в джунглата, така че не е нужно да препикаваш цялата стая, за да си маркираш територия. Не знам какво си намислил днес, но съм убеден, че рано или късно все ще си размърдаш задника и ще ни го кажеш. Дотогава смятам да си подремна. Виктория, събуди ме, когато свърши.

Той се облегна на стола си и затвори очи.

Има ми доверие, помисли си Виктория. Има ми доверие не само да му попреча да извърши някаква глупост, но и че мога да вървя ръка за ръка с щатския прокурор.

— Ако имате доказателства за нас, господин Пинчър — каза тя, — ще ви бъда благодарна да ни ги покажете. Но ако смятате само да обиждате съдружника ми, ще подам искане за наказание.

— Не бързай да си сваляш сутиена — отвърна Пинчър.

Тя отметна глава назад, сякаш някой я беше ударил.

— Това забележка по отношение размера на бюста ми ли е?

— Това е забележка по отношение липсата ти на опит.

— Странно, защото ми напомни за сексистка забележка, която чух да споделяте с Джак Цинкавич относно Глория. Как точно беше? „Искам да си изям обяда върху задника на Глория.“

На Виктория й се стори, че Глория Мендес сдържа дъха си. До нея Миранда Купър притеснено се въртеше на стола си. Фарнсуърт сложи ръка на устните си, за да прикрие усмивката. Пинчър отвори уста да отвърне. Но явно не можа да измисли нищо.

— Сигурна ли си, че си чула правилно, Виктория? — попита Стив и отвори очи. — Сигурна ли си, че Пинчър не е казал на Глория, че иска да изяде обяда си от задника на Цинкавич?

— Стив, ти не се меси — нареди му тя.

— Слушам, мадам.

— Това не е шега. Господин Пинчър току-що извърши нарушение на федерален закон. Ако Глория пожелае, може да подаде оплакване в Дисциплинарната комисия и в Комисията по етика, аз също мога да го направя. Така че, господин Пинчър, ако решите да рискувате, можете да продължите с женомразките си забележки.

— Оха! — провикна се Стив, като биеше с ръце по масата. — Рей, можеш да се гавриш с мен до посиняване. Но съдружничката ми е по-добра от теб. Ще ти отреже топките и ще си ги закачи на ушите.

Съдружничката ми, помисли си Виктория. Точно така я беше нарекъл Соломон. _Моята съдружничка._

Съдружникът ми, помисли си Стив. Точно така го беше нарекла.

„Ако смятате само да обиждате съдружника ми…“

След като го беше тръшнала на стола, беше скочила да го защитава. Вместо той да защитава нея. Но нима лъвицата не беше по-свирепа от лъва?