Зелено дайкири

— Добре — каза Пинчър, който беше възвърнал способността си да говори. — Двамата добре се позабавлявахте. — Той кимна на Миранда Купър, тя отвори една кутия, извади десетина лъскави фотографии и ги плъзна през масата към тях.

Стив и Виктория погледнаха първата. Мъж и жена на мостика на огромна яхта. Жената се беше разположила на капитанския стол, а мъжът стоеше между разкрачените й крака, и двамата бяха голи. Снимката беше заснета с дългофокусен обектив, рулят от тиково дърво блестеше, тъмната коса на жената се развяваше от вятъра. Хванати на калъп. Лицето на жената се виждаше ясно. Катрина Барксдейл. Мъжът беше с гръб към камерата. Цепката на задника му беше на пълен фокус.

— Какво ще си помислят съдебните заседатели, когато им покажем това? — попита Пинчър.

— Вероятно ще се почудят кой кара лодката — отвърна Стив.

На следващата снимка се виждаше лицето на мъжа. Чет Манко, много ясно. Очите му бяха затворени, ръцете му държаха Катрина за задника. После следваше нагледно ръководство по пози кама сутра — Катрина яхнала Манко каубойската; той я надвесил над перилата; кучешката; легнали на палубата в добрата стара мисионерска поза. На последната снимка се виждаше как Катрина беше налапала Манко.

— Харесва ли ти шоуто, Соломон? — попита Пинчър.

— Какво толкова? Не нарушават никакви закони, освен може би забраната за сондиране в близост до брега.

— Какво беше това, дето го каза на заседанието по гаранцията? „Катрина обича Чарлс“? Ще си вземеш думите обратно, Соломон.

— Е, развявала си е оная работа — отвърна Стив. — Това не значи, че е убила съпруга си. По дяволите, той е имал мотив за убийство, не тя.

Пинчър се обърна към Фарнсуърт.

— Дел, знаеш ли какво си мисли Соломон точно сега?

Фарнсуърт посочи една от снимките, която показваше сочния задник на Катрина.

— Вероятно се чуди как да се добере до това.

— Иска да разбере как сме се добрали до снимките и с какво друго разполагаме?

Стив отвърна:

— Вероятно Чарлс Барксдейл е наел частен детектив, а детективът е наел лодка.

— Бинго!

— Предполагам също така, че е сложил подслушвателни устройства на телефоните и в спалните.

— И какво мислиш, че има на записите?

Виктория се намеси:

— Няма значение. Записите не могат да послужат за доказателство пред съда, ако Катрина не е знаела, че я записват.

— Но ще послужат на „Маями Хералд“ — каза Пинчър. — Искът ви относно записите ще бъде разгледан ден преди избора на съдебни заседатели. Може съдията да не разреши те да бъдат използвани, може и да разреши. И в двата случая те със сигурност ще излязат на първа страница на вестниците.

— Надявам се, че сте ни направили копия — каза Виктория.

— Нещо повече — Пинчър кимна към Глория Мендес, тя отвори куфарчето си и извади преносим касетофон.

— Касета А–12 — заяви Глория. — Голямата спалня на Барксдейл, единайсет часа и три минути вечерта, две седмици преди убийството.

— Обвинението в убийство — поправи я Виктория.

Глория натисна бутона. В продължение на няколко секунди се чуваше само Шаде, която пееше „Sraooth Operator“. После се чу сънен женски глас:

— Иска ми се Чарли да остане там по-дълго време.

Мъж изсумтя:

— А…

— Не знаеш какво ми е. Цялата настръхвам от него.

Беше гласът на Катрина. В това нямаше никакво съмнение.

— Аха — мъжът напредваше, вече каза цяла дума.

— Мисли се за толкова умен. С тези негови книги и поеми.

— Поезията е за педалите — пак мъжът. Работнически акцент от Бостън. Чет Манко.

— Понякога ми се иска просто да изчезне — каза Катрина.

— Ако искаш господин Би да го няма, няма да го има.

Четирисекундна пауза.

Шаде пееше.

— Идеята не е добра, Чет. Ако скъсаме, а ченгетата душат наоколо, може да се изнервиш и да сключиш сделка.

— Зарязваш ли ме?

— Гледах го по телевизията в „60 минути“. Гаджето на жената я издава за убийството, което са извършили заедно.

— Защо ме зарязваш?

— Не те зарязвам, Чет. Просто казвам, че двама души са много за едно убийство.

Пак Шаде.

Отново тишина и Глория Мендес натисна „Стоп“.

Виктория попита:

— Това ли ви е доказателството? Чет Манко предлага да убие Чарли и Катрина казва „не“.

— Не бързай толкова, Виктория — каза Стив. — Мисля, че тя е в ръцете им.

— Така ли? — невярващо.

— Да, мисля, че е престъпление да слушаш Шаде, докато правиш секс.

— Не сте толкова тъпи — намеси се Пинчър. — Манко казва, че ще убие съпруга й. Тя казва не, ще го направи сама.

— Не казва — отвърна Виктория.

— Подразбира се, когато заявява, че двама души са много за едно убийство.

— Типично доказателство в стил „Пинчър“ — Стив поклати глава. — Догадка от нещо, което се подразбирало и отгоре на всичко инсинуация.

Но Стив изобщо не мислеше така. Мислеше за четирисекундната пауза между предложението на Манко да убие Чарли и отхвърлянето с половин уста на идеята от Катрина. Постави се на мястото на съдебните заседатели. Една невинна жена би трябвало да каже: „В никакъв случай, Чет“. И би трябвало да доловиш гнева в гласа й. Но с паузата изглеждаше така, сякаш тя спокойно обмисля предложението и накрая отговаря нещо от сорта на: „Не ти вярвам, Чет. Ако ще убивам съпруга си, ще го направя сама.“

Съдебният заседател Стив реши, че Катрина е жена, която може и да е възнамерявала да убие съпруга си. Но адвокатът Стив вярваше на шестото си чувство. Не смяташе, че Катрина притежава злината, необходима за такава работа. Много ясно, че беше плиткоумна, алчна и шавлива, но убийца? Това беше голяма крачка и той не смяташе да я направи. Все още не.

— Имаш да свързваш много точки, Рей — каза Стив.

— Има и още нещо, което не знаеш. След като открива, че жена му се чука с друг, Барксдейл отива при адвоката си и му казва да подготви документи за развод.

Миранда Купър им подаде юридически документи, върху които пишеше: „Иск за бракоразводно дело“.

Стив не беше подготвен за това. Знаеше за Манко, така че чук-чук снимките не го изненадаха. Но Катрина никога не беше споменавала за развод.

— Няма подаден иск за развод — отвърна той.

— Не съм казал, че има — отвърна Пинчър. — Дел, кажи му. Явно клиентката му нищо не му е казала.

Фарнсуърт седна изправено.

— Барксдейл казва на Катрина, че знае за Манко и иска развод. Дамата не се радва на новината. Според предбрачното споразумение тя не получава нищо. Но ако Чарли умре, докато са женени, тя получава една трета от състоянието му.