Зелено дайкири

— На това му викаме мотив — тонът на Пинчър беше снизходителен.

— Тя го моли да прошка — продължи Фарнсуърт. — Кълне се, че още го обича и ще зареже Манко. Подмамва Барксдейл в леглото за любимата му извратена игричка. И тогава го убива.

— Ако продължавате да мислите, че е нещастен случай — добави Пинчър, — погледнете доклада от експертизата относно човешкия фактор.

Миранда Купър извади още един документ.

— Не е възможно някой да се удуши случайно с този уред — каза Пинчър. — Барксдейл е трябвало само да се наведе напред, за да разхлаби яката. Но не е можел да го направи, ако тя го е притискала надолу, докато е лежал, вързан с разперени ръце и крака на леглото.

— Какво предлагате? — попита Виктория.

— Какво те кара да мислиш, че ще предлагам нещо? — попита Пинчър.

— Уводната ви лекция за начинаещи прокурори: „Никога не излагай доказателствата си пред защитата, освен ако не искаш споразумение.“

— Правилно — Пинчър се обърна към Глория и Миранда.

— Надявам се, че и вие двете слушате толкова внимателно, колкото госпожица Лорд. — Той извади лавандуловата си кърпичка от джоба, размаха я, после отново я сгъна и я пъхна обратно. — Убийство по непредпазливост. Дванайсет години, излиза след девет.

Стив извади физиономията си на стар покерджия. Трябваше да говорят с клиента си, преди да решат.

— Спомням си и още нещо, което казахте по време на лекцията — обади се Виктория. — Вършете си работата в съда и не се пазарете. Проверете свидетелите си и разкарайте тези, които могат да ви подведат. Никога не предлагайте споразумение, освен ако в доказателствата ви няма слаба брънка.

— Вие сте отличничка, госпожице Лорд — каза Пинчър.

— Страх ви е да не загубите. Още не знам защо, но ще разберем. Дотогава можете да си навиете споразумението и да си го заврете някъде.

Охо, помисли си Стив. Откога стана каубой?

Рей Пинчър повдигна едната си вежда и изправи глава, сякаш се опитваше да прецени дали се беше провалил с предложението си.

— Соломон, май трябва да кажеше на новопокръстения си съдружник, че в момента може би се надценява.

— Нищо не мога да й кажа Рей. Инстинктите й са по-добри от моите.

„Дръж се мъжки. Никога недей да противоречиш на съдружника си в лицето на врага.“

— Предложението ми е валидно до утре на обяд — после с изражение, гладко като изгладената му лавандулова риза, Пинчър се изправи и с погребална усмивка рече: — Ще ви придружа до входа.

Стив и Виктория събраха доказателствата и излязоха от конферентната зала след Пинчър, който ги поведе към асансьора. На половината път по коридора с метални врати и мокет щатският прокурор посочи една затворена врата.

— Преди да си тръгнеш, Соломон, един човек иска да те види.

На табелката на вратата пишеше:

M frame

Джон Цинкавич

Отдел „Семейни грижи“

— Нямаш ли други врати? — попита Стив. — Някоя с кола отзад? Или с екскурзия до Акапулко?

32.

Покойният Руфъс Тигпен

— Току-що отхвърли споразумение, без да се консултираш с клиента ни, а? — попита Стив.

— Катрина ще направи каквото й кажа — отвърна Виктория. Стояха пред вратата на Цинкавич.

— Беше ужасно арогантно.

— Да. Звучи като нещо, което ти би казал.

— Това е минало. Реших да заприличам на теб.

— Не ставай прекалено принципен. Имаме да водим дело за убийство.

— Е, и?

— Не се дръж като страхливец, Стив.

— Боже, създал съм чудовище!

— Не съм се отказала от моралните си принципи. Просто ставам по-прагматична. — Тя почука два пъти на вратата и завъртя топката преди някой да каже „Влез“.

Джак Цинкавич, разплут и безформен, седеше на стола зад обичайното метално бюро, близо до ръката му имаше кутия, пълна с понички. Мъж в оранжев гащеризон седеше на стол с права облегалка, глезените му бяха закопчани с белезници.

Покрай стената имаше картонени кутии, претъпкани с дела на малолетни, остатъци от безкрайни семейни несгоди в Маями. На перваза на прозореца имаше една дузина плюшени животни, играчки за малките свидетели, които се тълпяха тук заедно със социални работници, временни настойници и ченгета.

— Виж кой е тук! — провикна се Цинкавич и грабна една поничка с глазура. — Умникът и принцесата.

— Какво искаш? — попита Стив. — Имаме много работа.

— Познаваш ли този човек, Соломон? — Цинкавич посочи с поничката мъжа със затворническия гащеризон.

Стив го погледна. Гонеше четирийсетте. Бръсната глава.

Затворническа бледност и грозен белег. — Никога не съм го виждал. Какво е направил?

— Трафикант на кокаин. Вчера са го хванали. Присъди за автокражби, домашно насилие. — Цинкавич захапа поничката и продължи да говори с пълна уста. — Ами ти, Тигпен, познаваш ли този кретен?

Мъжът с оранжевия гащеризон се размърда.

— Това е езичникът — каза той.

Цинкавич облиза захарта от устните си.

— Имам една добра и една лоша новина за теб, Соломон. Добрата новина е, че Руфъс Тигпен не е мъртъв. Лошата е, че може да свидетелства срещу теб.

— За какво? Не го познавам.

Тигпен вдигна свободната си ръка и обърна глава. Възморав белег се спускаше като замърсен поток от върха на главата му чак до хрущяла на ухото.

— Разби ми черепа, шибаняко. В нощта, когато отвлече момчето.

Стив си го спомни: побъркания овчар с извитата гега. Имаше дълга брада и коса до раменете и миришеше като мокро куче.

Какво му повтаряше вечно баща му: „Миналото се лепва на човека като кал по подковани обувки.“

— Господин Тигпен е жертва на агресивното ти поведение — каза Цинкавич. — И доста убедителен свидетел.

— Стив Соломон не е агресивен човек — заяви Виктория.

„Моята вярна съдружничка! Скача да ме защити.“

— Вие не го познавате добре, госпожице Лорд — отвърна спокойно Цинкавич. — Отскоро сте с него, нападна ме в съдебната палата. А когато е отвлякъл детето…

— Спасих Боби — поправи го Стив.

— Тихо — прекъсна го Виктория. — Остави на мен.

— Независимо от мотивите му — продължи Цинкавич — той е нанесъл тежка телесна повреда, счупил е черепа на господин Тигпен. Въпрос на време е да започне да излива яростта си и върху момчето.

— Това са глупости! — Стив направи крачка към Цинкавич, но Виктория го сръчка в ребрата и той спря.

— Виждате ли — Цинкавич размаха покрития си с пудра захар пръст към Стив. — Представляваш непосредствена заплаха за племенника си. Отказваш му медицинско лечение. Влачиш го на аутопсии. Представата ти за домашно обучение се свежда до абонамент за „Плейбой“. — Дебелите му бузи се разтегнаха в мазна усмивка. — Често казано, Соломон, според мен ще ти е трудно да осиновиш пудел, камо ли дете.