Зъл мрак, угаснали звезди

— Ехо! — извика Тес. — Господине, чувате ли ме?

Шофьорът обърна глава, видя я на буренясалия паркинг, махна и за поздрав, спря до нейния експедишън и изключи двигателя. Като се имаше предвид как хърхореше пикапът, тя реши, че този акт е равносилен на убийство от състрадание.

— Здрасти — отговори той. — Ти ли си махнала от пътя тия чудесии?

— Да, от всички без тази, която се заби в лявата ми гума. А… — „А телефонът ми няма покритие“ — за малко не добави тя. Което щеше да е груба грешка. Беше сравнително млада (още нямаше четирийсет) и тежеше четирийсет и пет кила с мокри дрехи, а този човек беше непознат. И голям. — А аз аварирах тук — малко смутено завърши тя.

— Ако имаш резервна гума, сменям ти я от раз — предложи той и слезе от пикапа. — Намира ли ти се?

В първия миг тя не можа да отговори. Бе сбъркала, мъжът не беше голям. Мъжът беше великан. Ръстът му гонеше два метра, но въпросът не беше само във височината. Той беше с огромен корем, налят в бедрата и широк като порта. Тес си даваше сметка, че е неучтиво да зяпа (житейска истина, засукана с майчиното мляко), но как да се въздържиш? Рамона Норвил беше здрава и едра жена, обаче до този мъжага би изглеждала като балерина.

— Зная, зная. — В тона му личеше насмешка. — Отде да знаеш, че ще се натресеш на Веселия зелен великан? — Само дето не беше зелен; загорилата му кожа имаше кафеникав цвят. Очите му също бяха кафяви. Даже шапката му беше кафява, въпреки че на места беше доста избеляла, сякаш в някакъв момент от дългото си съществуване е била напръскана с белина.

— Извинявайте. Просто си помислих, че не карате пикапа си, а го носите.

Той постави ръце на кръста си и силно се изсмя.

— Баш това не го бях чувал, ама горе-долу си права. Когато спечеля от лотарията, ще си купя хамър.

— Е, аз не мога да ви купя хамър, но ако ми смените гумата, с удоволствие ще ви платя петдесет долара.

— Абе, ти сериозно ли говориш? Нищо няма да ми плащаш. Ако не беше прибрала тия дървении, хубаво щях да се подредя.

— Мина някакъв странен бус с изрисуван скелет, обаче успя да ги избегне.

Мъжагата беше тръгнал към сплесканата предна гума, но сега намръщено се обърна.

— Някой е минал и не е предложил да ти помогне?

— Май не ме видя.

— Също така не е спрял да разчисти за следващия шофьор, а?

— Не. Не спря.

— Просто си продължи?

— Да. — Нещо в този разпит не се хареса на Тес. После мъжагата се усмихна и тя реши, че е глупаво да нервничи.

— Сигурно резервната е под багажника?

— Да. Тоест така мисля. Просто трябва да…

— Да дръпна нагоре ръчката, аха, аха! Не съм вчерашен.

Докато той се суетеше край багажника, заровил дълбоко ръце в джобовете на гащеризона си, Тес видя, че вратата на пикапа не е затворена докрай и фаровете работят. Като си помисли, че акумулаторът на форда сигурно е изхабен като двигателя, тя отвори вратата (пантата изскърца пронизително като спирачките) и хубаво я затръшна. Без да иска надзърна през задното прозорче към ръждясалата каросерия. Там се въргаляха няколко греди. Бяха боядисани в бяло и от тях стърчаха гвоздеи.

За миг изпита усещането, че духът и се рее над тялото. Килнатата реклама ХАРЕСВАШ ГО ХАРЕСВА ТЕ сега не цъкаше като старомоден будилник, а като бомба със закъснител.

Тя опита да се залъже, че гредите нищо не значат, че подобни неща значат нещо само в кримки, каквито тя не пишеше, и филми, каквито тя рядко гледаше: с гадости и кървища. Да, ама не. Беше изправена пред две възможности. Или можеше да се преструва, че няма нищо, защото другият вариант беше ужасяващ, или можеше да побегне към гората от отсрещната страна на пътя.

Преди да реши кое, усети натрапчивата миризма на мъжки чорапи. Той се извисяваше над нея, пъхнал ръце в джобовете на гащеризона.

— Вместо да ти сменям гумата — любезно рече той, — що да не те изчукам? А?

Тес побягна, ала само наум. В истинския свят се притисна към пикапа, вперила поглед в него — страшно голям мъж, който и отнемаше слънцето със сянката си. Мислеше си, че преди по-малко от два часа четиристотин души — предимно дами с шапки — я аплодираха в малката, но спретната аудитория. А някъде на юг оттук Фрици я чакаше. Мина и през ума — с усилие, все едно вдигаше нещо тежко, — че може никога да не види котарака си.

— Моля те, не ме убивай — примоли се някаква женица с много тънко и много послушно гласче.

— Ти ли, ма. — Той изрече думите с тона на човек, който обсъжда времето. Рекламата все така цъкаше под стряхата на верандата. — Ти ли, мрънкаща кучко и курво. К’во ми хленчиш.

Дясната му ръка се подаде от джоба. Това бе много голяма ръка. На кутрето имаше пръстен с червен камък. Приличаше на рубин, но бе прекалено голям, за да е рубин. Тес си помисли, че вероятно е просто стъкло. Рекламата цъкаше. ХАРЕСВАШ ГО ХАРЕСВА ТЕ. Сетне ръката се превърна в юмрук и се устреми към нея, нараствайки, докато всичко друго се смаляваше.

Някъде отекна глух метален звук. Тес реши, че това е главата и, която се е сблъскала с кабината на камиона. Помисли си: „Зомбита-хлебари.“

След това настъпи мрак.

6.

Тя се свести в огромното сенчесто помещение, което миришеше на прогнила дървесина, стародавно кафе и праисторическа туршия. Стар вентилатор висеше накриво от тавана точно над главата и. Приличаше на счупената въртележка във филма на Хичкок „Непознати във влака“. Тя беше просната на пода, гола от кръста надолу, а той я изнасилваше. Изнасилването и се струваше второстепенно в сравнение с теглото му: мръсникът я смазваше. Едва успяваше да си поеме дъх. Това навярно беше сън. Обаче носът и беше подут, на тила и се беше появила цицина с габаритите на малка планина, в дупето и се бяха набили трески. Не забелязваш подобни детайли в сънищата. Освен това в тях не усещаш истинска болка; събуждаш се, преди наистина да започне да боли. Това се случваше. Той я изнасилваше. Беше я замъкнал в стария магазин и я изнасилваше, докато златни прашинки мързеливо се въртяха под косите лъчи на следобедното слънце. Някъде хора слушаха музика, пазаруваха продукти по интернет, дремваха сладко и приказваха по телефона, но тук една жена я изнасилваха и тя бе тази жена. Той беше свалил дантелените и гащички и те се подаваха от джоба на гащеризона му, сякаш оттам се изливаше синкава пяна. Тес се сети за „Избавление“, който беше гледала в колежа на филмова ретроспектива, в дните, когато се отнасяше малко по-авантюристично към ходенето на кино. „Сваляй ги тез гащи“ — беше казал единият селянин, преди да изнасили дебелата гражданка. Интересно какво ли не ти минава през ума, когато лежиш под сто и петдесет кила селско месо, а членът на изнасилвача скърца напред-назад в теб като несмазана панта.

— Моля ти се — пророни тя. — О, моля ти се, стига!

— Не стига! — отсече той и юмрукът му отново изпълни полезрението и. Половината и лице пламна, нещо в средата на главата и прещрака и черна пелена се спусна пред очите и.

7.

Следващия път, когато се свести, той танцуваше около нея по гащеризон, махаше ръце наляво-надясно и фалшиво се дереше, съсипвайки „Кафява захар“. Слънцето залязваше и двата западни прозореца на изоставения магазин — стъклата бяха прашни, ала по някакво чудо не бяха счупени от хулигани — се къпеха в огнена заря. Сянката му подрипваше зад него, кълчейки се по дъсчения под и по стената, белязана от светли петна там, където някога са били окачени реклами. Шумът от тропащите му ботуши бе апокалиптичен.

Тес видя, че панталонът и е под тезгяха, върху който някога е стояла касата (вероятно до буркан с мариновани яйца и друг със свинска пача). Миришеше и на мухъл. И, о, Господи, жестоко я болеше. Лицето, гърдите и там долу, където се чувстваше разкъсана.

Преструвай се на мъртва. Това е единственият ти шанс.

Затвори очи. Пеенето престана и тя надуши мъжка пот. Сега миризмата стана по-остра.

Защото се е раздвижил хубаво. Забрави, че се преструва на умряла, и се опита да изпищи. Ала преди да е извикала, огромните му ръчища я стиснаха за гушата и взеха да я душат. „Свършено е с мен“ — помисли си тя. Бяха спокойни мисли, изпълнени с облекчение. Поне нямаше да има още болка, нямаше още да се буди, за да гледа как този мъж-чудовище танцува в зарята на залеза.