Зъл мрак, угаснали звезди

Не знаеше. Не можеше да си представи живота след този следобед в безлюдния магазин и тази вечер в канала с гниещата шума под кръста и, а може би не трябваше. Може би бе по-разумно да се съсредоточи върху това да се завърне у дома и да нахрани Фрици с пакетче „Пиршество за котки“. Съвсем ясно виждаше кутията с „Пиршество за котки“. Стоеше си кротко на лавица в килера и.

Преобърна се по корем и се изправи на лакти с намерението да изпълзи нататък. Тогава видя с кого дели тръбата на канала. Единият труп беше почти скелет (сякаш умоляващо протегнал костеливи ръце), но по главата още имаше достатъчно коса, за да стане ясно, че е труп на жена. Другият би могъл да е на обезобразена манекенка от витрина на универсален магазин, ако не бяха облещените очи и изваденият език. Този беше по-пресен, но животните го бяха опоскали. Даже в мрака се виждаха ухилените зъби на мъртвата жена.

От косата на „манекенката“ излезе бръмбар и залази по носа и.

Пищейки прегракнало, Тес се измъкна от канала и се изправи; от кръста нагоре мокрите дрехи се залепиха за тялото и. От кръста надолу беше гола. Въпреки че не припадна (поне така и се струваше), за известно време нейното съзнание странно напомняше на счупена играчка. Когато по-късно мислено се връщаше назад, тя оприличаваше изминалия час на затъмнена сцена, осветявана спорадично от прожектори. Понякога под светлината на тези прожектори се появяваше пребита жена със счупен нос и окървавени бедра. После изчезваше обратно в мрака.

9.

Намираше се в магазина, в голямото, празно централно помещение, което някога е било разделено на пътеки: отзад са били замразените храни (може би), а покрай стената в дъното е имало хладилник с бира (непременно). Миришеше на изветряло кафе и туршия. Той или беше забравил панталона и, или възнамеряваше да се върне за него по-късно — може би когато ще прибира накованите с гвоздеи греди. Тес измъкна панталона изпод тезгяха. Отдолу бяха обувките и телефонът и — счупен. Да, по-късно той щеше да се върне. Ластикът и за коса го нямаше. Помнеше (смътно, както помним определени неща от най-ранното си детство), че днес някаква жена я попита откъде го е купила, и необяснимите овации, когато отговори, че го е взела от евтин магазин. Спомни си как великанът пее „Кафява захар“ — онзи писклив, монотонен детски глас — и отново припадна.

10.

Вървеше зад бензиностанцията, огрявана от лунната светлина. Треперещите и рамене бяха загърнати с парче стар мокет, но не помнеше откъде го е взела. Парчето беше мръсно, обаче топлеше и тя се уви по-плътно. Хрумна и, че всъщност заобикаля магазина, и нищо чудно това да е втората, третата, а защо не и четвъртата обиколка. Хрумна и, че търси експедишъна, но всеки път, щом не го открие зад магазина, забравя, че го е търсила, и пак тръгва. Забравяше, защото я бяха ударили по главата, изнасилили, душили и сега беше в шок. Хрумна и, че може да има мозъчен кръвоизлив — откъде да знаеш, освен ако не се събудиш сред ангелите и те не ти кажат? Следобедният ветрец сега се беше усилил, а цъкащата ламаринена реклама беше малко по-шумна. ХАРЕСВАШ ГО ХАРЕСВА ТЕ.

— Севън-ъп — каза тя. Гласът и беше прегракнал. — Това е. Ти го харесваш, той също те харесва. — Чу се как запява. Имаше хубав, напевен глас, който беше придобил учудващо приятен хрип от душенето. Все едно слушаше Бони Тайлър да пее тук, под лунната светлина. „Севън-ъп завладява пазара… има вкус на цигара!“ Хрумна и, че това е сбъркано, а и да не беше, би трябвало да пее нещо повече от тъпи рекламни мелодийки, докато не е загубила този великолепен хрип; щом ще те изнасилват и ще те набутват в тръба заедно с два разложени трупа, поне да не е за тоя, дето духа.

Ще изпея хит на Бони Тайлър. Ще изпея „Болка е“. Сигурна съм, че зная текста, сигурна съм, че той е в битака, който е в главата на всеки писа…

Тя отново припадна.

11.

Седеше на един камък и ридаеше. Мръсното парче мокет още беше на раменете и. Слабините я боляха и пареха. Киселият вкус в устата и подсказваше, че в даден момент между обиколките на магазина и седенето на камъка е повърнала, но не си спомняше кога. Спомняше си…

Бях изнасилена, бях изнасилена, бях изнасилена!

— Нито си първата, нито ще бъдеш последната. — Ала това несантиментално съждение, изречено между няколко сподавени ридания, не и помогна особено.

Той се опита да ме убие, едва не ме уби!

Да, да. А в този момент пропускът му да я довърши не беше кой знае каква утеха. Тес погледна наляво и видя бензиностанцията на петдесет-шейсет метра нататък по пътя.

Убил е други! Те са в канала! Лазят ги бръмбари, а на тях не им пука!

— Да, да — рече с хрипкавия глас на Бони Тайлър и пак загуби съзнание.

12.

Вървеше по средата на Еленовия път и пееше „Болка е“, когато чу зад себе си шума на двигател. Така се завъртя, че едва не падна, и видя фаровете да осветяват нагорнището, по което току-що бе слязла. Това беше той. Великанът. Беше се върнал, беше проверил в канала, след като бе установил, че дрехите и са изчезнали, и беше видял, че я няма. Търсеше я.

Тес се спусна в канавката, препъна се, изпусна импровизирания си шал, стана и се залута в храсталаците. Един клон одраска до кръв бузата и. Чу някаква жена да плаче от страх. Свлече се на четири крака, косата падаше в очите и. Фаровете осветиха пътя. Тес съвсем ясно видя изпуснатото парче мокет и разбра, че великанът също ще го види. Той щеше да спре и да излезе. Тя щеше да се опита да избяга, но той щеше да я хване. Щеше да пищи, но никой нямаше да я чуе. В романите и филмите никой не чуваше. Той щеше да я убие, но първо отново щеше да я изнасили.

— Колата — това беше кола, а не пикап — подмина, без да спира. От нея дънеше музика: „Б-Б-Б-Бейби, още н-н-нищщичко не си видяла.“ Тес видя как задните фарове примигват и изчезват. Почувства, че отново ще припадне, и започна да се удря по лицето.

— Не! — изръмжа с гласа на Бони Тайлър. — Не!

Посъвзе се. Искаше и се да остане така в храстите, обаче полза нямаше. Доскоро беше ден, до полунощ вероятно имаше доста време. Луната беше ниско на небето. Не можеше да остане тук, не можеше просто… да мига тъпо. Трябваше да помисли.

Измъкна мокета от канавката, отново се загърна с него и тогава пипна ушите си, знаейки предварително какво ще открие. Диамантените обици, една от малкото и прояви на екстравагантност, ги нямаше. Тя отново избухна в сълзи, но този плач трая по-кратко и след него и поолекна. Усещаше главата и тялото си, а не се чувстваше като призрак, който витае наоколо.

Мисли, Теса Джийн!

Добре, щеше да се опита. Но заедно с това щеше да повърви. И никакво пеене повече. Промененият и глас беше страшничък. Сякаш с изнасилването великанът бе създал нова жена. Тя не искаше да бъде нова жена. Харесваше си предишната.