Добри поличби
Шрифт:
Не след дълго започнаха да възникват халтави съюзи. Повечето финансови отдели откриха, че ги свързват общи интереси, уредиха разногласията помежду си и се съюзиха срещу „Планирането“.
Когато пристигна първата полицейска кола, шестнайсет куршума, идващи от най-разнообразни посоки, се забиха в бронята й, преди да сколаса да преполови алеята. Още два съсипаха антената, но вече беше твърде, твърде късно.
Мери Ходжис тъкмо затваряше телефона,
— Сигурно са терористи — рече сопнато тя — или бракониери. — После огледа двамата мъже. — Вие сте полицаите, нали?
Кроули забеляза как очите й започнаха да се изцъклят. Като всички демони той имаше добра памет за физиономии, дори и при десет изминали години, липса на монашеско покривало и добавката на свиреп слой грим. Щракна с пръсти. Тя се отпусна обратно в стола, а лицето й се превърна в безизразна, дружелюбна маска.
— Нямаше нужда — рече Азирафел.
— Доб… — Кроули погледна часовника си. — Добро утро, госпожо — произнесе той с напевен глас. — Ние сме просто двойка свръхестествени същества и само се чудехме дали не бихте ни помогнали, като ни посочите местонахождението на прословутия Син на сатаната. — Той се усмихна студено на ангела. — Да я събудя, казваш? Тогава ти ще й го кажеш това.
— Е… щом ще е така… — отвърна бавно ангелът.
— Понякога старият начин си е най-добър — заяви Кроули и се обърна към изпадналата в несвяст жена.
— Били ли сте монахиня преди единайсет години? — попита той.
— Да — отвърна Мери.
— Ето на! — рече Кроули на Азирафел. — Видя ли? Знаех си, че не съм сбъркал.
— Дяволски късмет — промърмори ангелът.
— Тогава името ви беше сестра Приказлива. Или нещо подобно.
— Бъбрива — поправи го с глух глас Мери Ходжис.
— А спомняте ли си инцидент, свързан с размяната на новородени бебета? — попита Кроули.
Мери Ходжис се поколеба. Когато заговори, сякаш за пръв път от години се пробуждаха спомени, обрасли с дебела кора.
— Да — отвърна тя.
— Съществува ли някаква възможност при размяната нещо да се е объркало?
— Не знам.
Кроули се замисли.
— Трябва да сте имали архив — заяви той. — Архив винаги има. Всеки в днешно време води архив — той погледна гордо Азирафел. — Това беше едно от най-добрите ми хрумвания.
— О, да — потвърди Мери Ходжис.
— И къде е той? — попита благо Азирафел.
— Веднага след раждането избухна пожар. Кроули изпъшка и замята ръце във въздуха.
— Сигурно е бил Хастур — рече той. — В стила му е. Как да им имаш вяра на тия? Бас ловя, че си е мислил, че постъпва много умно.
— Спомняте ли си някакви подробности за другото дете? — попита Азирафел.
—
Да.— Моля ви, кажете ми ги.
— Имаше мънички хубавки пръстенца сладки.
— О.
— И беше такова сладурче — мечтателно продължи Мери Ходжис.
Навън се разнесе вой на сирена, рязко прекъснат от уцелилия я куршум.
Азирафел сръчка Кроули.
— Давай по-бързо — подкани го той. — Всеки момент ще затънем до колене в полиция и аз, разбира се, ще бъда морално задължен да им помагам при разпита. — Той се позамисли. — Може би тя ще успее да се сети дали и други жени са раждали същата нощ и…
Тичащи крака затопуркаха на долния етаж.
— Спри ги! — възкликна Кроули. — Трябва ни още време!
— Още някое чудо и Там Горе наистина вече ще почнат да ни забелязват — опъна се Азирафел. — Ако много ти се иска Гавраил или някой друг да се зачуди как така четирийсет полицаи изведнъж са заспали…
— Добре — съгласи се Кроули. — Дотук сме. Толкова. Струваше си да опитаме. Да се махаме.
— След трийсет секунди ще се събудиш — рече Азирафел на бившата монахиня, изпаднала в транс — и ще си сънувала прекрасен сън за онова, което най-много обичаш и…
— Да, да, хубаво де — въздъхна Кроули. — Може ли вече да тръгваме?
Никой не ги забеляза как се измъкват. Полицаите бяха твърде заети с вкарването в сградата на четирийсет опиянени от адреналин и пощурели за битка курсисти по мениджмънт. Три полицейски микробуса бяха изорали дири в ливадата. Азирафел успя да накара Кроули да удари едно рамо на първата линейка, но после бентлито изсвистя в нощта. Зад гърба им лятната къща и белведерът вече пламтяха.
— Зарязахме горката женица в ужасно положение — рече ангелът.
— Мислиш ли? — Кроули се опита да сгази един таралеж и не уцели. — Заявките ще й се удвоят, помни ми думата. Стига да си изиграе картите както трябва и се оправи с писмените откази и със закона. Инициативно обучение с истинско оръжие? На опашка ще се редят.
— Защо си толкова циничен?
— Казах ти вече. Професия.
Известно време пътуваха в мълчание. После Азирафел се обади:
— Редно е да мислим, че все някак ще се издаде, нали? Да смятаме, че можем по някакъв начин да го разпознаем.
— Няма да се издаде. Не и на нас. Защитен камуфлаж. Без изобщо да го подозира, неговата власт ще го крие от всякакви нахални окултни сили.
— Окултни сили ли?
— Ние с тебе — поясни Кроули.
— Аз не съм окултен — възрази Азирафел. — Ангелите не са окултни. Те са неземни.
— Както ще да е — сопна му се Кроули, твърде уморен за спорове.