Добри поличби

— Може да има снимки на жаби и тям подобни — размишляваше Брайън, на когото никак не му се щеше добрата идея да отиде нахалост. — И… и полеви изпитания на метли. И котешка рубрика.

— Във всеки случай може пък леля ти да е и вещица — рече Пепър. — Тайно. Може през целия ден да ти е леля, а нощем да си вещерства на поразия.

— Не и моята леля — рече мрачно Уенслидейл.

— И рецепти — продължаваше Брайън. — Нови приложения на жабешките остатъци.

— Ооо, я млък! — скастри го Пепър.

Брайън изсумтя. Ако го беше казал Уенсли, щеше да последва вяло приятелско боричкане. Но останалите от Ония отдавна бяха разбрали, че Пепър не се смята за обвързана с неофициалните условности на братските счепквания. Можеше да рита и хапе със смайваща за единайсетгодишно момиче физиологична прецизност. Освен това на възраст единайсет години Ония започваше да ги тревожи смътната идея, че това да пипаш добрата стара Пеп измества нещата в едни кървави категории, с които още не бяха съвсем наясно; освен дето ще си спечелиш светкавичен удар, който би тръшнал на земята и Карате Кид.

Но беше хубаво да я имаш в бандата си. Спомняха си с гордост как Мазния Джонсън и неговата банда се бяха заяли с тях, дето си играели с момиче. Пепър я прихвана такъв бяс, че същата вечер майката на Мазния дойде да се оплаче 25 .

Пепър гледаше на него — огромния мъжкар — като на свой естествен враг. Самата тя беше с къса рижа коса и лице не толкова луничаво, а по-скоро една голяма луничка, тук-таме прошарена с кожа.

Кръщелните малки имена на Пепър бяха Пипин Галадриел Луннарожба. Кръщенето беше проведено в кална нива сред една долина. Обредът включваше три шугави овце и сума ти найлонови колиби, които пропускаха. Майка й беше избрала уелската долина Гащ-и-Жартиер като идеално място за завръщане към природата. (Шест месеца по-късно, когато вече й се драйфаше от дъжда, комарите, мъжете и овцете, дето вечно газеха палатките и първи опоскаха марихуанената реколта на цялата комуна, а после и прастария й минибус, и вече бе започнала да прозира по малко защо почти целият ход на човешката история представлява опит за забягване възможно най-далече от Природата, майката на Пепър се завърна изненадващо при баба й и дядо й в Тадфийлд, купи си сутиен и се записа на социологически курс с дълбока въздишка на облекчение.)

25

Мазния Джонсън беше тъжно и твърде едро дете. Във всяко училище има такова дете — не точно дебело, а просто твърде едро момче, което носи горе-долу същия размер дрехи като баща си. Хартията се късаше под огромните му пръсти, химикалките се чупеха в хватката му. Децата, с които се опитваше да играе мирни приятелски игри, най-накрая попадаха под грамадните му крака. Мазния Джонсън бе станал побойник, кажи-речи, като един вид самозащита. В края на краищата, по-добре е да ти викат побойник, това поне предполага някакъв контрол и желание, отколкото да те наричат тромав дебелак. Той беше отчаянието на учителя по физическо, защото, ако Мазния Джонсън бе проявил и най-малък интерес към спорта, училището щеше да стане шампион. Но Мазния Джонсън така и не откри спорт, който да му приляга. Вместо това беше тайно предан на колекцията си от тропически рибки, с която печелеше награди. Мазния Джонсън беше на годините на Адам Йънг — с няколко часа разлика — а родителите му никога не му бяха казвали, че е осиновен. Видяхте ли? Излязохте прави за бебетата.

Съществуват само два начина едно дете да я кара с име като Пипин Галадриел Луннарожба и Пепър беше избрала другия: тримата мъжки членове на Ония го бяха научили още през първия учебен ден на игрището, когато бяха по на четири години.

Бяха я попитали как се казва и тя най-невинно си беше признала.

Впоследствие, за да отделят зъбите на Пипин Галадриел Луннарожба от обувката на Адам, се наложи да приложат кофа вода. Първият чифт очила на Уенслидейл биде счупен, а на пуловера на Брайън се наложи да му правят пет шева.

Оттогава насам Ония бяха заедно, а Пепър стана Пепър завинаги — освен за майка си и (когато се чувстваха особено храбри и беше почти невъзможно Ония да ги подслушат) за Мазния Джонсън и Джонсънитите, единствената друга банда в селото.

Адам тропаше с пети по ръба на щайгата за мляко, изпълняваща длъжността на седалка, и слушаше препирнята със спокойствието на крал, който чат-пат надава ухо за празното бърбобене на придворните си.

Дъвчеше лениво сламка. Беше четвъртък сутринта. Ваканцията се простираше пред него, безкрайна и неопитомена. Имаха нужда от осведомяване.

Той остави разговора да плава покрай него като цвъртенето на скакалци или по-точно, както златотърсач оглежда разпенения чакъл за проблясък ценно злато.

— В нашия неделен вестник пишеше, че в страната имало хиляди вещици — обясни Брайън. — Кланяли се на Природата, ядели здравословна храна — такива работи. Така че не виждам защо и тука да си нямаме. Били заливали страната с вълна от Безумно зло, така пишеше.

— Какво?! Щото се кланят на Природата и ядат здравословна храна ли?! — учуди се Уенслидейл.

— Така пишеше.

Ония се замислиха над това както подобава. Веднъж — подкокоросани от Адам — бяха пробвали здравословна диета за цял един следобед. Стигнаха до заключението, че човек може да си кара много добре на здравословна храна, стига преди това да е изял един обилен готвен обяд.

Брайън се приведе заговорнически напред.

— Пишеше освен това и че танцували без дрехи — додаде той. — Качвали се по хълмове, на Стоунхендж и на такива разни и танцували без дрехи.

Този път размисълът беше по-задълбочен. Ония, така да се каже, бяха стигнали до момента, когато увеселителното влакче на Живота почти е изкачило стръмния наклон до върха на първия голям баир на пубертета и можеха да гледат надолу към предстоящия им стръмен път, пълен с тайни, ужас и вълнуващи извивки.

— Хм! — рече Пепър.

— Не и моята леля — разруши магията Уенслидейл. — Леля ми определено не. Тя само постоянно се опитва да разговаря с чичо ми.

— Чичо ти е умрял.

— Тя казва, че продължавал да вдига една чаша — рече отбранително Уенслидейл. — Баща ми разправя, че първо на първо, тъкмо защото, кажи-речи, не спирал да вдига чаши, затова бил умрял. Не знам защо й се иска да разговаря с него — додаде той. — Докато беше жив, почти не си говореха.

— Значи е некромантия — заключи Брайън. — Пише го в Библията. Трябва да престане. Господ е ужасно против некромантията. И против вещиците. За такова нещо можеш да отидеш в Ада.

Върху трона от щайгата за мляко настана мързеливо раздвижване. Адам щеше да говори.

Ония млъкнаха. Винаги си струваше да изслушаш Адам. Дълбоко в сърцата си Ония знаеха, че не са банда от четирима. Бяха банда от трима души, която принадлежеше на Адам. Но ако искаш трепети и да ти е интересно, и дни, фрашкани с преживявания, то никой от Ония не би заменил по-нисшето си положение в бандата на Адам за водачество, на която и да е банда, където и да е.

— Не разбирам защо всички са толкова зле настроени към вещиците — рече Адам.

Ония се спогледаха. Звучеше обещаващо.

— Ами те попарват посевите — обясни Пепър. — И потапят кораби. И ти казват дали ще станеш крал и не знам какво си. И варят разни билки.

— Майка ми използва билки — възрази Адам. — И твоята също.

— О, на тия билки нищо им няма — намеси се Брайън, решен да не губи позиция като спец по окултното. — Според мен Господ е рекъл, че лошо няма, ако използваш джоджен, градински чай и тъй нататък. Много ясно, че на джоджена и на градинския чай им няма нищо.