Добри поличби

Запали цигарата. И видя десницата си: върховното оръжие. Оръжието на Страшния съд. Насочи пръст към едноокия мечок на камината.

— Бум! — извика той и се изкикоти пресипнало. Не беше свикнал да се кикоти и се разкашля, което означаваше, че пак се намира на позната територия. Пиеше му се нещо. Сладка кутия кондензирано мляко.

На Мадам Трейси би трябвало да й се намира.

Той излезе с тежка стъпка от будоара й и се насочи към кухнята.

Пред кухничката спря. Тя разговаряше с някого. С някакъв мъж.

— И какво точно искате да направя аз? — питаше тя.

— Ах ти, дърта брантийо — измърмори Шадуел. Очевидно беше дошъл някой от нейните джентълмени посетители.

— Честно казано, драга ми госпожо, плановете ми на този етап са по необходимост донейде мъгляви.

Кръвта на Шадуел застина в жилите. Той нахлу през мънистената завеса с вик:

— Содом и Гомор! Да се възползваш от беззащитна блудница! Само през трупа ми!

Мадам Трейси вдигна очи и му се усмихна. В стаята нямаше друг.

— Къдеййййтоййй? — попита Шадуел.

— Кой? — попита Мадам Трейси.

— Некакъв южняшки женчо. Чух го. Беше тука и ти предлагаше разни работи. Чух го.

Устата на мадам Трейси се отвори и един глас произнесе:

— Не просто някакъв южняшки женчо, сержант Шадуел. ЮжняшкиЯТ женчо.

Шадуел изпусна цигарата. Протегна ръка, лекичко разтреперан, и насочи пръст към мадам Трейси.

— Демон! — изграчи той.

— Не — отвърна мадам Трейси с гласа на демона. — Вижте, знам какво си мислите, сержант Шадуел. Мислите си, че сега всеки миг тази глава ще се завърти на обратно и ще почна да повръщам грахова супа. Е, няма. Не съм демон. И бих искал да изслушате какво имам да ви кажа 57 .

57

Намек за „Заклинателят“, един от най-известните филми на ужасите, в който обладаната от дявола героиня на Линда Блеър се държи точно така — бел.прев.

— Семе демонско, млъкни — заповяда Шадуел. — Няма да ти слушам грозните лъжи. Знайш ли ти к’во е т ’ва? Т’ва й ръка. Четири пръста. Един палец. Тази сутрин вече изгоних един от ваште. А с’я са изнасяй от главата на таз добра женица или ш’ та пратя на оня свят да чакаш второто пришествие.

— Тъкмо там е проблемът, господин Шадуел — каза мадам Трейси със собствения си глас. — Второто пришествие. То идва. Точно там е проблемът. Господин Азирафел ми обясни всичко. А сега престанете да се държите като стар глупчо, господин Шадуел, седнете, пийнете чай и той ще ви го обясни и на вас.

— Няа да му слушам гяволските брътвежи, жено — заяви Шадуел.

Мадам Трейси му се усмихна.

— Стари ми глупчо — рече му тя.

Всичко друго той би понесъл.

Седна.

Но не отпусна ръка.

* * *

Люшкащите се табели отгоре обявяваха, че пътят на юг е затворен; върху платното беше изникнала малка горичка от оранжеви конуси, която пренасочваше автомобилистите в коптирано платно на северното шосе. Други табели нареждаха на мотористите да намалят скоростта на петдесет километра в час. Полицейски коли завръщаха шофьорите насам-натам като раирани в червено овчарски псета.

Четиримата мотоциклетисти не обърнаха внимание ни на табели, ни на конуси, ни на полицейски коли и продължиха по празното южно платно на М6. Другите четирима точно зад тях намалиха малко.

— Ний с’я, таквоз, не трябва ли да спреме или кво? — попита Големите тежкари.

— Мда. Може да са се сблъскали — предположи Да нагазиш в кучешко лайно (бивш Всички чужденци и най-вече французите, бивш Неща, дето не проработват както трябва дори и след като ги фраснеш, така и нереализирал се като Безалкохолна бира, за кратко Срамни лични проблеми, известен преди като Скъз).

— Ние сме другите четирима конници на Апокалипсиса — заяви Те Те Пе. — Правим каквото правят и те. Следваме ги.

И отпрашиха на юг.

* * *

— Ще бъде свят само за нас — рече Адам. — Другите вечно оплескват работата, но ние можем да се отървем от всичко и да започнем отначало. Няма ли да е върхът?

* * *

— Вие, вярвам, сте запознат с книга „Откровение“? — изрече мадам Трейси с гласа на Азирафел.

— Да — отвърна Шадуел, който не беше запознат. Библейските му познания започваха и свършваха с „Изход“, глава двайсет и втора, стих осемнайсти, в който ставаше въпрос за вещиците, страданията в живота и що не бива тъй 58 . Веднъж беше хвърлил едно око и на стих деветнайсти, който засягаше умъртвяването на хора, дето си лягат със зверове, но беше решил, че това се пада доста извън неговата юрисдикция.

— Чували ли сте за Антихриста?

58

„Магесница жива да не оставиш“ — бел.прев.

— Да — отвърна Шадуел. Веднъж беше гледал един филм, който обясняваше всичко. Нещо за големи стъкла, които падаха от камиони и режеха хорските глави, доколкото си спомняше. Една вещица нямаше в тоя филм като хората. Беше заспал по средата.

— В момента Антихристът е жив на тази земя, сержант. Той докарва Армагедон, Деня на Страшния съд, макар и сам да не го знае. И Раят, и Адът се готвят за война и ще стане тя, каквато ще стане.

Шадуел просто изсумтя.

— Всъщност на мен не ми е позволено да се намесвам директно в това, сержант. Но, убеден съм, вие виждате, че предстоящото унищожение на света е нещо, което разумен човек не би допуснал да се случи. Прав ли съм?

— Мда. Сигур — отвърна Шадуел, докато си сръбваше кондензирано мляко от една ръждясала консерва, която мадам Трейси бе изнамерила под мивката.

— Тогава ни остава само едно. И вие сте единственият човек, на когото мога да разчитам. Антихристът трябва да бъде убит, сержант Шадуел. И вие трябва да го сторите.

Шадуел се намръщи.

— За т’ва не знам — рече той. — Армията на издирвачите на вещици убива само вещици. Такова е правилото. И демони и таласъми, естествено.

— Но… но Антихристът е нещо повече от някаква си вещица. Той е… той е Вещицата с главно „В“. По-вещичав от него няма да намерите.

— По-трудно ли ще е да се отървеме от него, отколкото, да речеме, от демон? — попита Шадуел, на когото беше започнало да му просветва.

— Не чак толкова — отвърна Азирафел, който, що се отнася до отърваването от демони, никога не беше правил нещо повече от това да им намекне силно на тия демони, че той, Азирафел, си има работа и не ставало ли вече доста късно? А Кроули винаги беше схващал намека.