Добри поличби
Шрифт:
— Старата фирма — потвърди той.
Замърсяване свали каската си и разтърси дългата си бяла грива. Той беше поел поста, откакто Чумата, мрънкайки нещо за пеницилина, се бе пенсионирал през трийсет и шеста. Ех, да знаеше само старчето какви възможности предоставяше бъдещето…
— Другите обещават — рече той, — ние ви го доставяме.
Тед Буцата погледна четвъртия Конник.
— Ъ-ъ… тебе преди съм те виждал — рече той. — Имаше те на обложката на оня албум на „Блу ойстър кълт“. Имам и пръстен с твойта… твойта… твойта глава.
АЗ СЪМ НАВСЯКЪДЕ.
— Леле — едрото лице на Тед Буцата се сгърчи от усилие — опитваше се да мисли.
— Ти к’ъв
Бурята бушуваше около кариерата. Въжето с вързаната на него стара гума танцуваше във вихъра. Сегиз-тогиз по някой лист ламарина, реликва от опита за построяване на къщичка на дървото, се откъртваше от хлабавите сглобки и отплаваше.
Ония се гушеха един в друг, втренчени в Адам. Той изглеждаше някак си по-голям. Кучето клечеше и ръмжеше. Мислеше за всички ония миризми, които щеше да загуби. В Ада нямаше миризми — освен на сяра. А някои от тях бяха, бяха, бяха… ами работата беше там, че в Ада и кучки нямаше.
Адам се разхождаше възбудено и размахваше ръце във въздуха.
— Край няма да има купонът за нас — рече той. — И ще изследователстваме и всичко. Според мен няма да мине много време и ще накарам старите джунгли пак да израснат.
— Ама… ама… ама кой ще, такова де, ще готви, пере и тям подобни? — попита Брайън с разтреперан глас.
— На никого няма да му се налага — отвърна Адам. — Ще имате ядене каквото си щете, камари чипс, пържени лукчета — каквото ви душа иска. И никога няма да трябва да обличате нови дрехи или да се къпете, ако не щете, и изобщо. Или пък да ходите на училище и изобщо. Или да правите нещо, дето не искате — никога повече. Леле, колко ще е страшно!
Луната изгря над хълмовете Кукамунди. Тази вечер беше особено ярка.
Джони Двата Кокала седеше сред червения басейн на пустинята. Това място беше свещено — двете скали на праотците, оформили се в Сънените времена, лежаха така още от самото сътворение. Странстванията на Джони вървяха към своя край. Бузите и гърдите му бяха наклепани с червена охра; той пееше древна песен, един вид пееща карта на хълмовете, и рисуваше в прахта рисунки с копието си.
Не беше ял от два дена, не беше спал. Приближаваше се до състоянието на транс, което щеше да го направи едно с Храсталака, да го свърже в духовна връзка с праотците. Почти го бе постигнал. Почти… Той примига. Огледа се учудено.
— Извинявай, мойто момче — рече той на себе си на висок глас, с прецизна дикция. — Но да имаш някаква представа къде се намирам?
— Кой каза това? — сепна се Джони Двата Кокала. Устата му се отвори.
— Аз.
Джони се почеса замислено.
— Значи как’ аз го разбирам, ти си некой мой прадядо, а, приятел?
— О. Несъмнено, момчето ми. Съвсем несъмнено. Така да се каже. А сега да се върнем към първоначалния ми въпрос. Къде съм?
— Само че, щом си ми прадядо — продължи Джони Двата Кокала, — шо приказваш кат’ педерунгел?
— Аха. Австралия — изрече устата на Джони Двата Кокала. Произнесе думата така, като че се налагаше добре да я дезинфекцират, преди да я произнесе втори път. — Леле майчице. Е, благодаря все пак.
— Хей? Хей? — подвикна Джони Двата Кокала. Каза го на пясъка и зачака — и чака, и чака, но отговор не дойде.
Азирафел се беше изнесъл.
Цитрон Дьо Космьо беше тонтон макут, странстващ хунган 51 : в торбата на гърба му имаше вълшебни билки, лековити билки,
парченца от дива котка, черни свещи, прах, добиван най-вече от кожата на определен вид чирози, умряла стоножка, половин шише „Чивас Регал“, десет цигари „Ротманс“ и копие от „Какво става в Хаити“.Той вдигна ножа и с опитен замах клъцна главата на черното петле. Кръвта плисна по десницата му.
— Лоа, възседни ме — занарежда той. — Gros Bon Ange, ела при мен.
51
Магьосник или жрец. Вуду е много интересна религия за цялото семейство, дори и за онези негови членове, които са умрели.
— Къде съм? — произнесе пак той.
— Това моят Gros Bоn Аngе ли е? — попита се сам.
— Според мен въпросът е много личен — отвърна си. — Искам да кажа, така както стоят нещата. Но така де, човек се опитва. Старае се.
Цитрон усети как едната му ръка се протяга към петела.
— Според теб това място не е ли много нехигиенично за готвене? Вдън джунглата! Барбекю ще си правим, а? Що за място е това?
— Хаитянско — отговори той.
— Да му се не види! Пак далече. Все пак и по-лошо можеше да бъде. Ох, трябва да тръгвам. Приятно прекарване.
И Цитрон Дьо Космьо остана самичък вътре в черепа си.
— Майната им на Loas — измърмори той под носа си. Известно време стоя втренчен в нищото, после се пресегна за торбата и шишето „Чивас Регал“. Съществуват поне два начина да превърнеш някого в зомби. Смяташе да използва най-лесния.
Прибоят ехтеше. Палмите се люлееха.
Идеше буря.
Лампите светнаха. Евангелисткият хор „Електропровод“ (Небраска) запя „Исус е телефонният техник на номератора на моя мил живот“ и почти заглуши воя на прииждащия вятър.
Марвин О. Багман поправи вратовръзката си, провери усмивката си в огледалото, потупа по задника личната си асистентка (госпожица Синди Келерхолс; миналия юли станаха три години, откакто беше маце на месеца на „Пентхаус“; тя обаче заряза всичко това, когато се захвана да гради Кариера) и излезе на подиума в студиото.
Исус, той няма да прекъсне линията ти, преди да свършиш, разговори чужди няма да ти натресе, приятелю, и като дойде сметката, ще пише всичко как си му е ред, Исус е телефонният техник на моя мил живот на номератора— пееше хорът. Марвин обичаше тази песен. Сам я беше писал.
Другите песни, които беше писал, включваха „Щастливият мистър Исус“, „Исусе, ша мо’е ли ’начи у вас да преспя“, „Добрият стар горящ кръст“, „Исус е стикерът на бронята на моята душа“ и „Щом изпадна в божествен захлас, гепвам кормилото на пикапа завчас“. Всичките ги имаше в „С Исус сме си първи дружки“ (на плоча, касета и компактдиск) и ги рекламираха на всеки четири минути по евангелистката мрежа на Багман 52 .
52
12,95 долара за плоча или касета, 24,95 долара за компактдиск, макар че получавате безплатно копие от плочата на всеки 500 долара дарение за мисията на Марвин Багман.