Добри поличби
Шрифт:
Шадуел изгледа ревниво ангела и премести ударника на пушката гръмотевица с подчертан жест.
Азирафел погледна новото си тяло, което за беда много приличаше на старото, макар че пардесюто беше по-чистичко.
— Виждате ли — рече Кроули. Гласът му тегнеше от фаталистична мрачност. — Всъщност не е толкова просто. Мислите си, че войните започват, защото са застреляли някой стар херцог или пък някой е отрязал нечие ухо, или пък някой си е разположил ядрените ракети не където трябва. Не е така. Това са просто… ами просто поводи, които нямат кой знае колко общо със самите войни.
— Това е Адам Йънг — представи го Анатема и се приближи. Нют се влачеше подире й.
— Точно така, Адам Йънг — потвърди Адам.
— Добре се представи. Спаси света. Вземи си свободен полуден — рече Кроули. — Но всъщност нещата няма да се променят кой знае колко.
— Мисля, че си прав — додаде Азирафел. — Убеден съм, че мойте хора искат Армагедон. Много тъжна работа.
— Някой има ли нещо против да ни обясни какво става? — запита строго Анатема и скръсти ръце. Азирафел сви рамене.
— Много дълга история — започна той. Анатема вирна брадичка.
— Ами започвайте тогава.
— Добре. В началото…
Мълнията блесна, заби се в земята на някакви си метри от Адам и си остана там — цвърчаща колона, която в основата си се разширяваше, сякаш дивото електричество изпълваше невидима форма. Човеците притиснаха гърбове о джипа.
Светкавицата изчезна, а на мястото й стоеше момък от златен огън.
— Олеле — възкликна Азирафел, — това е той.
— Кой той? — попита Кроули.
— Божият глас — поясни ангелът. — Метатронът. Ония го гледаха вторачено. После Пепър се обади:
— Не е вярно. Метатронът е пластмасов, има си лазерно оръдие и може да става на хеликоптер.
— Това е Космическият метатрон — поясни с отпаднал глас Уенслидейл. — Аз имах такъв, но главата му падна. Според мен този е по-друг.
Прекрасният безизразен поглед падна върху Адам Йънг; после се извърна рязко към бетона встрани, който клокочеше.
От врящата земя се надигна фигура — нещо като царя на демоните от пантомимата, но ако този тук беше играл някога в пантомима, ще да е била от онези представления, от които никой не си е тръгнал жив и после се е наложило да докарат поп да изпепели мястото. Не се различаваше особено от другата фигура, само дето пламъците й бяха кървавочервени.
— Ъ — рече Кроули, като се мъчеше да потъне в седалката. — Здрасти… ъ.
Онова червеното му метна възможно най-краткия поглед, като че си го отбелязваше за по-нататъшна консумация, а после се вторачи в Адам. Когато заговори, гласът му приличаше на милион излитащи мухи.
То избръмча някаква дума, която прозвуча на чулите я човеци все едно им прокарваха пила по гръбнака.
Говореше на Адам, който му отвърна:
— Хм? Не. Вече казах. Казвам се Адам Йънг — и той изгледа фигурата от главата до петите. — А ти как се казваш?
— Велзевул — подсказа му Кроули. — Господар на…
— Благодаря, Кроули — обади се Велзевул. — Покъсзззно с тебе трябва сериозззно да си поприказззваме. Убеден сзззъм, че имашззз
много да ми разззправяшззз.— Ъ — рече Кроули. — Ами нали разбирате, случилото се е…
— Млъзззк!
— Добре. Добре — отвърна припряно Кроули.
— А сега, Адам Йънг — обади се Метатронът, — макар и на този етап да оценяваме помощта ти, разбира се, длъжни сме да добавим, че е наложително Армагедон да се проведе сега. Може да изникнат някакви временни неудобства, но те надали биха попречили на хода на върховното добро.
— А — прошепна Кроули на Азирафел, — иска да каже, че трябва да унищожим света, за да го спасим.
— Шжжжто сзззе отнасззя до това на чий ходззз ще пречи, това тепърва шжжжте се реши — избръмча Велзевул. — Но трябва да сзззе реши сзззега, момченцзззе. Такава е твоята орисззз. Писано е.
Адам пое дълбоко дъх. Човеците стаиха своя. Кроули и Азирафел от известно време не се сещаха да дишат.
— Просто не ми е ясно защо всичко и всички трябва да изгарят и изобщо — заяви Адам. — Милиони риби и китове, и дървета, и… и овце, и к’вото си щете. И да беше за нещо важно, ами то да се види чия банда по я бива. Същото е като с нас и Джонсънитите. Ама дори и да победите, всъщност не можете да разбиете другите, щото вие не го искате наистина. Искам да кажа, не завинаги. И после пак ще почнете всичко отначало. И ще продължите да пращате такива като тия двамата — той посочи Кроули и Азирафел — да мътят на хората главите. Като че не е достатъчно мъчно да си хора, та и разни други да се мъкнат да ти мътят главата.
Кроули се обърна към Азирафел.
— Джонсънитите?
Ангелът сви рамене.
— Според мен ранна отцепническа секта — обясни той. — Гностици един вид. Като офитите. — Челото му се набърчи. — Или май бяха сетитите… Не, това бяха колиридийците. Ох, Божичко. Съжалявам, имаше ги със стотици, много е трудно да им хванеш дирите.
— И мътели на хората главите — измърмори Кроули.
— Няма значение! — отсече Метатронът. — Целият смисъл на Сътворението на света, на Доброто и Злото…
— Не виждам какво му е толкоз страхотното на това да сътвориш хората като хора и после да ти е криво, че се държат по хорски — сопна се Адам. — Както и да е, ако престанете да разправяте на хората, че всичко щяло да се натамани, след като умрат, току-виж пробват да го натаманят, докато са живи. Ако аз командвах, щях да направя така, че хората да живеят много по-дълго, като дъртия Метусалем. Ще е много по-интересно, а и може и да почнат да се замислят какво правят с цялата околна среда и с екологията, защото след сто години пак ще ги има.
— А — възкликна Велзевул. Всъщност започваше да се усмихва. — Исзззкаш да власзззтваш надзз сззвета. Така по мязззаш на Бащ…
— Мислих си за всичко това и не ща — заяви Адам, извръщайки се леко и кимайки насърчително на Ония. — Такова де, че има к’во да се променя, има, ама после сигурно хората постоянно ще ми се влачат и ще ме юркат аз да турям всичко в ред през цялото време и да ги отървавам от всичкия боклук, и да им правя още дървета, и какво му е доброто на това? Все едно да трябва да подреждаш спалните на хората вместо тях.