Изкушена

— Е, имате ли идеи как да продължим по-нататък?

— Абсолютно. Ти търси Калона. Ние ще дойдем с теб -

заяви Афродита и щом всички отправихме погледи към нея, продължи: — Вижте, Калона доказа, че е лош, затова нека направим избора да го унищожим. Не е невъзможно. Едното ми видение показа, че Зоуи го убива.

— Видение? — учуди се Ленобия.

Афродита разказа накратко двете си видения, като не спомена, че в „не толкова доброто“ аз съм с Калона. Прокашлях се и събрах смелост, както подобава на голямо момиче.

В лошото видение аз съм с Калона. Любовници сме.

— Но в другото видение ти правиш нещо и го убиваш възрази Ленобия.

— Това беше ясно, въпреки че останалото е заплетена бъркотия — поясни Афродита. — Ето защо, както вече казах, тя трябва да отиде при него.

Тази работа не ми харесва — обади се Старк.

— И на мен — съгласи се Ленобия. — Иска ми се да знаехме повече… повече подробности каква е причината за виденията.

— Боже, колко съм тъпа! възкликнах аз и извадих от джоба си листчето, което бях пъхнала там. — Съвсем забравих за стихотворението на Крамиша.

Аз също. Мразя поезията заяви Афродита.

— А това ме озадачава, красавице моя — рече Дарий, който влезе в стаята, следван от Стиви Рей и Шоуни. — Интелигентно момиче като теб би трябвало да й се наслаждава.

Афродита му се усмихна мило.

— Ще ми бъде приятно, ако ти ми четеш стихове, но всъщност ще ми хареса каквото и да ми четеш.

— Отвратително — подхвърли Шоуни, докато отиваше да седне до Ерин.

— Абсолютно — ухили се Ерин на сестра си.

— Добре, че не пропуснахме обсъждането на стихотворението — отбеляза Стиви Рей, настани се до мен и погали Нала. — Чудех се какво е измислила Крамиша.

— Ще го прочета на глас — предложих аз.

Меч с две остриета, С едната страна унищожава, а с другата освобождава. Аз съм твоят гордиев възел. Ще ме разплетеш ли, или ще ме унищожиш? Следвай истината и ще ме намериш по водата. Пречисти ме с огън. Никога вече не ме заравяй в земята. Въздухът ще ти пошепне онова, което знае духът, че дори разбито, всичко е възможно, ако вярваш. И тогава и двамата ще бъдем свободни.

– Неприятно ми е да го кажа, но мисля, че това е от Калона за теб. — Афродита наруши мълчанието, което настъпи, след като прочетох стихотворението.

— Да, и на мен така ми се струва — съгласи се Стиви Рей.

— По дяволите! — измърморих аз.

ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА Зоуи

— Тази работа не ми харесва — повтори Старк.

— Вече го каза — напомни му Афродита. — На никого от нас не му харесва, но това няма да накара тъпото стихотворение да изчезне.

— Пророчество — поправи я Деймиън. — Стиховете на Кра-миша са пророчески.

— Това не е непременно лошо — обади се Дарий. — Пророчество означава, че сме предупредени.

— Стиховете на Крамиша и виденията на Афродита се комбинират и ни въоръжават с мощно средство — заяви Ле-нобия.

— Ако съумеем да ги изтълкуваме — рекох аз.

— Изтълкувахме последното — напомни ми Ленобия. — Ще разгадаем и това.

— Независимо от другото, мисля, че всички сме съгласни, че Зоуи трябва да отиде при Калона — каза Дарий,

За това съм създадена — обадих се аз и думите ми привлякоха вниманието на всички. — Мразя го и не знам какво да направя. През повечето време имам чувството, че съм гигантска снежна топка, която се търкаля по планински склон през зимата, но не мога да пренебрегна истината. — Спомних си какво ми прошепна Никс и добавих: В истината има сила, така както и във вземането на правилното решение. Истината е, че аз съм свързана с Калона. Спомням си връзката и че ми беше трудно да се справя с него, но веднъж нещо в мен го победи. Трябва да открия това нещо и да направя избора да го победя отново.

— Този път може ли завинаги? — попита Стиви Рей.

— Сериозно се надявам да е така.

— Е, и няма да бъдеш сама — каза Старк.

— Точно така — потвърди Деймиън,

— Абсолютно — обади се Шоуни.

— Да — съгласи се и Ерин.

— Всички за един и един за Зоуи! — провикна се Стиви Рей.

Погледнах Афродита, която въздъхна драматично.

— Е, добре. Където са интелектуалните изроди, там съм и аз.

Дарий я прегърна.

— И ти няма да бъдеш сама, красавице моя.

Едва след известно време осъзнах, че Стиви Рей не е казала, че ще се присъедини към нас.

— Солидарността ви е хубаво нещо, но не можем да действаме, защото не знаем къде е Калона — рече Ленобия.

— В моя сън аз го намерих в замък на някакъв остров уточних аз.

— Нещо видя ли ти се познато? — попита Деймиън.

— Не, но беше много красиво. Водата беше невероятно

синя и навсякъде имаше портокалови дръвчета.

— Това не стеснява много кръга — отбеляза Афродита. — Портокалови дръвчета има на много места… Флорида, Калифорния, Средиземноморието. И на всичките тези места има острови.

— Той не е в Америка — машинално отговорих аз. — Не ми е ясно откъде го знам, но е така.

— Тогава ще го приемем за истина — каза Ленобия,

Доверието й ме накара да се почувствам добре, но и нервна. И ми се догади.

— Е, добре обади се Стиви Рей. Може би знаеш още неща за мястото, където той се намира, но известно време не трябва да мислиш за това, за да се сетиш.

Провинциалистке, не говориш логично. Аз ще го преведа от селски оклахомски на английски. — Афродита се обърна към мен: — Без да мислиш за това, ти знаеше, че Калона не е в Америка. Може би се опитваш твърде усилено да си спомниш. Трябва да се отпуснеш и ще се сетиш.

— И аз точно това казах — измърмори Стиви Рей,

— Двете са като близначки — отбеляза Шоуни.

— Колко смешно — съгласи се Ерин.

— Млъкнете! — викнаха едновременно Афродита и Стиви Рей и Близначките се запревиваха от смях.

— Хей, защо се смеете? — попита Джак, докато влизаше в стаята. Забелязах, че по лицето му все още има следи от сълзи и очите му са тъжни.

Той отиде при Деймиън и седна близо до него.

— Няма нищо смешно. Само Близначките се правят на интересни както обикновено обясни му Деймиън.