Изкушена

— Достатъчно — намеси се Ленобия, — Това не води доникъде и изобщо не ни помага да разберем къде е Калона.

— Аз знам къде е Калона — неочаквано заяви Джак.

— Как така знаеш къде е Калона? — попита Деймиън и всички зяпнахме Джак.

— И той, и Неферет. Не беше трудно да науча. — Той показа айфоуна си. — Има интернет и вампирският ми „Туитър“ пощуря. Из цялата мрежа се обсъжда как Шекина е умряла внезапно и загадъчно, а Неферет се е появила на Висшия съвет във Венеция и е заявила, че е Превъплъщение на Никс, а Калона е Еребус, дошъл на земята, затова тя трябва да бъде следващата Висша жрица на всички вампири.

Никой не откъсваше поглед от него. Съзнавах, че съм отворила широко уста. Джак се намръщи.

— Не си измислям. Честна дума. Може да видите всичко тук. — Той предложи айфоуна си и Дарий го взе. Докато надничахме към екрана, Деймиън прегърна гаджето си и го целуна.

— Гениален си!

Джак се усмихна и всички заговориха едновременно.

Всички, с изключение на Старк и мен.

Насред всичкия този хаос в стаята влезе Хийт. Поколеба се само за секунда и после се приближи до леглото и седна до мен.

— Какво става, Зи?

— Джак намери Калона и Неферет — съобщи Стиви Рей.

— Хубаво — рече Хийт, но сетне ме погледна и добави: — Почакай, може би не е хубаво.

Защо да не е хубаво? — попита Стиви Рей.

— Попитай Зоуи.

— Какво има, Зоуи? — обърна се към мен Деймиън и всички млъкнаха.

— Не беше Венеция — отговорих аз. — Сигурна съм. В съня ми Калона не беше във Венеция. Не съм била там, но съм виждала снимки и, поправете ме, ако греша, но там няма планини, нали?

— Няма — отвърна Ленобия. — Аз съм ходила във Венеция няколко пъти.

— Може би не е толкова лошо, че не си била там, където той ти се е явил насън. И това означава, че сънищата не са реални, както мислиш — отбеляза Афродита.

— Може би.

— Нещо не е наред обади се Старк.

Потиснах въздишката си на раздразнение, защото беше очевидно, че той ме подслушва психически.

Афродита не му обърна внимание и продължи да говори.

Спомняш ли си, че във видението ми Неферет и Калона бяха пред група от седем могъщи вампирки?

Кимнах.

— Висшия съвет на вампирите! възкликна Ленобия. Как не се сетих веднага? — Тя поклати глава, ядосана на себе си. — Съгласна съм с Афродита… Зоуи, може би придаваш твърде голямо значение на сънищата. Калона те манипулира предпазливо добави преподавателката по езда, сякаш очакваше, че всеки момент ще се побъркам.

— Не. Уверявам ви, Калона не е във Венеция. Той беше… — Млъкнах, защото споменът изплува в съзнанието ми и ми идваше да се плесна по челото. — По дяволите! Калона не беше във Венеция в последния ми сън, но мисля, че беше там в друг сън. Той каза, че мястото му харесва, усещал силата му и… Потърках чело, сякаш се мъчех да масажирам мозъка си, за да работи по-добре. — Спомням си… Калона каза, че усещал древна сила там и е разбрал защо те са го избрали.

— Сигурно е имал предвид нас… вампирите? — предположи Ленобия.

Замислих се за съня си и се намръщих смутено.

— Не мисля, че в съня ми бяхме във Венеция. Виждах този известен град с гондоли и големия часовник в далечината.

— Зи, не искам да те обиждам, но никога ли не си ли учиш уроците? — попита Стиви Рей.

— Какво?

— Остров Сан Клементе — заяви Ленобия.

Деймиън въздъхна.

— Някой да носи наръчника на новака?

— Имам го тук — посочих бюрото си.

Той стана, започна да рови в бъркотията на бюрото ми и измъкна наръчника. Прелисти го за две секунди (целият ли го знаеше наизуст?) и ми подаде отворения учебник. Примигах стъписано, когато познах красивия дворец, който беше фон на съня ми с Калона.

— Това определено е мястото, където беше Калона в един от другите ми сънища. Всъщност седяхме на тази пейка ето тук. — Посочих снимката.

Афродита изведнъж се отдели от Дарий и дойде да надникне над рамото ми.

— По дяволите! Трябваше да позная мястото. Превръщането ми в човек ме направи по-тъпа.

— Какво има, Афродита? — попита Старк и се приближи до мен.

— Това е мястото във второто й видение, където ме е видяла да умирам — отговорих аз вместо нея и въздъхнах.

— Знам, че звучи глупаво, но го бях забравила. В съня си съзнавах, че това може да е мястото, което ти описа, че съм се удавила, но когато се събудих… — Млъкнах и погледнах Старк в очите. — Събудих се и се разсеях.

Старк разбра, че той ме бе събудил от съня… когато за пръв път спа с мен… и започваше да избира доброто пред злото.

— Освен това ти си ме видяла, че се удавям, защото бях сама побързах да добавя аз. — Тогава всички ми се сърдеха. Вече не съм сама и видението няма да се сбъдне. — Отместих очи от Старк и погледнах Афродита. Тя не каза нищо, но видях, че гледа Старк.

— Ти не беше сама във второто ми видение за теб — бавно изрече тя. — Зърнах лицето на Старк, преди да бъдеш убита. И той беше там.

— Какво? Глупости! Никога няма да позволя да я наранят — избухна Старк.

— Не съм казала, че ти беше виновен, а само че беше там — хладно отвърна Афродита.

Какво друго видя? — попита Хийт, който седеше с изправени рамене и имаше войнствен вид като Старк.

Афродита е имала две видения, че убиват Зоуи — обясни Деймиън. — В едното тя е била обезглавена от гарван-демон.

— Но това не се случи! — изтърси Хийт. — Аз бях там. Тя още има белег.

— Най-важното е, че главата ми не беше отрязана. И сега, след като мозъкът ми работи, ще се погрижим и да не се удавя. Пък и Афродита не е видяла много неща в двете си видения.,

— Но си сигурна, че второто видение за смъртта й беше на остров Сан Клементе, мястото, където се събира Висшия съвет? — попита Ленобия.

Афродита посочи наръчника, който все още лежеше отворен на коленете ми.

— Това е дворецът, който видях, когато Зоуи умираше.

— Добре. Много ще внимавам — уверих я аз.

Всички ще внимаваме да не ти случи нещо — обеща Ле-нобия.

Седях там и се мъчех да не показвам, че вече изпитвам клаустрофобия. Означаваше ли това, че отсега нататък нямаше да ме оставят на мира?