Кралица на кошмара

– Предполагам, че десетилетия убийства се изкупват трудно. На мен не ми се струва честно, но… няма какво да направим, миличък.

Изкупление. Тази дума ме кара да загледам така кръвнишки, че е възможно от очните ми ябълки да се вдига пара.

– Ако ме питаш аз какво мисля – казвам, – просто всичко се прееба.

– Кас.

– И смятам да я измъкна оттам.

Майка ми свежда поглед към чинията.

– Знаеш, че не е възможно. Знаеш, че не можеш.

– Аз пък мисля, че мога. Вчера с приятелите ми отворихме прозорец между това тук и ада и съм готов да се обзаложа, че можем да отворим и врата.

Следва дълга, къкреща тишина.

– Това е невъзможно и дори опитът да го направиш най-вероятно ще е достатъчен да те убие.

Опитвам се да не забравям факта, че тя ми е майка и нейната работа е да ми казва как това е невъзможно, затова леко кимам. Но тя ме усеща и се накокошинва. На един дъх изстрелва хиляди заплахи как ще ме изсели от Тъндър Бей, как ще ми забрани да се виждам с Томас и всякакви други вещици. Дори казва, че ще вземе камата и ще я изпрати на Гидиън.

– Ти никого ли не слушаш? Като ти казвам нещо или Гидиън, като ти говори, не ни ли чуваш?

Устните са свити в тънка, посиняла линия.

– Това, което се е случило с Анна, ми къса сърцето. Не е честно. Може би е най-нечестното нещо, което съм чувала. Но ти няма да правиш такива опити, Кас. Абсолютно не.

– Да, ще направя – изръмжавам. – И не става дума само за нея. А и за него. Копелето, което уби баща ми. И той е там. Затова ще го намеря и ще го убия отново. Ще го убия хиляда пъти.

Тя започва да плаче, а аз самият съм опасно близо до същото.

– Да я беше видяла, мамо.

Трябва да ме разбере. Не мога да седя на тази маса и да ям яйца, когато знам, че тя е там, в капан. Има само едно нещо, с което трябва да се занимавам, а не знам откъде да започна.

„Обичам я“, почти го казвам. „Какво би направила ти, ако татко беше там?“ Почти го казвам. Но съм изцеден. Тя бърше сълзи от бузите си и знам, че сега си мисли колко много, много ни струваше всичко това. Но аз вече не мога да мисля за това. Адски съжалявам, но не мога. Дори заради нея не мога да го направя. Не и когато имам работа да върша.

Вилицата издрънчава в чинията ми. Край с яденето. Край и с училището. Остават само четири дни и по-голямата част от времето ще е запълнена с мили приказки и надъхване за лятото. Взех си последния изпит в четвъртък и изкарах 5+. На кого ще му се занимава да ме изключва.

На черните лабрадори май не трябва да им се дава да ядат бисквити с фъстъчено масло. Изглежда, не трябва да им се дава и мляко да пият. Но пък със сигурност обичат и двете неща. Главата на Стела е забита в скута ми, а тялото е качено на тъмночервените възглавнички на дивана, на който седя. Очите като на бебетюленче, прескачат от лицето ми към чашата с мляко, затова я накланям, за да може големият розов език да заработи. Когато приключва, пуска благодарна лига по дланта ми.

– Пак заповядай – казвам и я почесвам.

И без това не ми се ядеше. Дойдох в магазина веднага след незакуската си, за да се видя с Морфран. Явно двамата с Томас са стояли будни през по-голямата част от нощта, обсъждайки ритуала, защото зад стъклата на очилата му имаше едно такова умислено, съчувствено изражение и веднага ме сложи да седна на дивана и ми донесе закуска. Защо хората непрестанно се опитват да ме хранят?

– Ето, изпий това – казва Морфран, който се появява от нищото.

Поднася пред лицето ми голяма чаша димяща билкова отвара, която мирише отвратително, а аз се дърпам назад.

– Какво е това?

– Отвара от корен на пищялка за възстановяване на силите. Сложих и малко магарешки бодил. След това, което причини обиа магията на черния ти дроб миналата есен, трябва да се грижиш за него.

Поглеждам го скептично. Течността е гореща и мирише сякаш е варена в отпадни води.

– Има ли странични ефекти?

– Не, стига да не си бременен – изсумтява той. – Обадих се на Томас. Идва насам. Отиде на училище, надявайки се, че ще си там. Голям телепат е, няма що.

Подхилваме се и в един глас казваме:

– Работи само понякога – имитирайки гласа на Томас.

Отпивам предпазливо. Вкусът е по-лош и от мириса, горчив и почти солен по някаква причина.

– Отврат.

– Ами, идеята беше с млякото да си подложиш на стомаха, а с бисквитите да замажеш вкуса. Но ти ги даде на кучето, идиот такъв.

Той потупва задницата на Стела и тя се смъква тежко от дивана.

– Виж, хлапе – казва Морфран и аз замръзвам посред глътка заради гробовния му тон. – Томас ми каза какво смяташ да правиш. Едва ли има нужда да ти казвам, че най-вероятно ще се убиеш.

Поглеждам зеленикаво-кафявата течност в ръката ми. На езика ми е някакъв хитроумен коментар, нещо от типа, че неговите отвари ще ме убият много преди това, но с усилие го преглъщам и си държа езика зад зъбите.

– Но – въздъхва той. – Също така не мога да ти кажа и че нямаш шанс. Имаш го в себе си, от теб струи сила на такива вълни, каквито не съм виждал досега. И не идват само от това в раницата ти.

Стрелва с показалец чантата ми на дивана. После сяда на облегалката на канапето срещу мен и прокарва ръка през брадата си. Каквото и да иска да каже, не му е лесно.

– Томас ще тръгне с теб – казва той. – Няма как да го спра.

– Няма да позволя нищо лошо да му се случи, Морфран.

– Това е обещание, което не знаеш дали можеш да изпълниш – казва той, гласът му е строг. – Мислиш си, че се изправяш само срещу силите от другата страна? Този тъмен образ с плитките, който иска да те погълне отвътре навън? Де да имаше този късмет.

Отпивам от отварата. Той пак говори за бурята. Това, което усеща, че приближава към мен или че ме дърпа, или че ме препъва, или каквото там, по дяволите, има предвид с този негов завоалиран, безполезен начин на говорене.

– Но не ме караш да спра – казвам.

– Не знам дали може да бъде спряно. Мисля, че може би ти трябва да минеш през това. Може би ще се върнеш от оня свят. А може би ще се върнеш като схрускана пелета.

Погалва брадата си, отклонил се е от темата.

– Виж. Не искам нищо лошо да ти се случи. Но ако внукът ми пострада или по-лошо… – поглежда ме право в очите. – Ще си създадеш враг в мое лице. Разбираш ли ме?

През всичките тези месеци Морфран се превърна в нещо като дядо и за мен. Да стана негов враг е последното нещо, което искам.