Рекетьорът

— Разбира се, че знаят, и утре всички ще бъдат обвинени заедно с теб.

— Не можете да го направите, човече. Стига де! Това ще съсипе мама. Горката жена е на седемдесет и има болно сърце. Не може да й причинявате такова нещо.

— Тогава действай, Куин! — подтикна го Панковиц. — Поеми си вината. Ти си извършил престъплението. Както сам каза, сега трябва да си го излежиш. Няма смисъл да завличаш и цялото си семейство.

— Как да действам?

— Сключи сделка. Дай ни подробности и ние ще се застъпим пред прокурора да не закача семейството ти — отговори Панковиц.

— Има и още нещо — добави Делок. — Ако сключим добра сделка, няма да има смъртно наказание. Само доживотна присъда, без право на гаранция. Явно семейство Фосет не са привърженици на смъртното наказание и не желаят дълъг и мъчителен процес. Предпочитат случаят да приключи и прокурорът ще уважи желанието им. При признаване на вината ще приеме споразумение, което ще ти спаси живота.

— Защо да ви вярвам?

— Не си длъжен, Куин. Само почакай няколко дни да изготвят обвинението. Ще бъдат изредени най-малко трийсет човека за различни престъпления.

Куин Ракър бавно се изправи и протегна ръцете си колкото се може по-високо. Направи няколко крачки на едната страна, после на другата и започна да повтаря:

— Банистър, Банистър, Банистър.

— Моля? — попита Панковиц.

— Банистър, Банистър, Банистър.

— Кой е Банистър? — попита Делок.

— Банистър е доносник — горчиво отвърна Куин. — Отрепка, стар приятел от „Фростбърг“, адвокат мошеник, който твърди, че е невинен. Най-обикновен доносник. Не се преструвайте, че не го познавате, понеже нямаше да сте тук, ако не беше този мръсник.

— Не съм го виждал — заяви Панковиц.

Делок също поклати глава.

Куин седна и облегна лакти върху масата. Вече беше напълно буден, тесните му очички блестяха срещу двамата агенти. Потриваше едрите си ръце.

— Е, каква е сделката? — попита той.

— Ние не можем да сключваме сделки, Куин, но можем да уреждаме разни неща — обясни му Панковиц. — Като начало ще се обадим на хората във Вашингтон и те ще оставят семейството и бандата ти на мира, поне засега. Прокурорът търпи критики вече пет седмици, още от убийството, и отчаяно се нуждае от малко добри новини. Уверява нас, а ни уверяваме теб, че няма да се стигне до смъртно наказание и че ще бъдеш единственият обвиняем. Само ти за двете убийства. Чисто и просто.

— Това е едната половина — намеси се Делок, — а другата е, че ще дадеш видео изявление, с което признаваш извършването на убийствата.

Куин обхвана главата си с ръка и затвори очи. Цяла минута се бори със себе си.

— Наистина искам да се видя с адвоката си — процеди той през стиснати зъби.

— Можеш да го направиш, Куин, разбира се, че можеш — отговори Делок. — Обаче Ди Рей и Дългия в момента са задържани и пеят като птиченца, така че положението става още по-сериозно. Може да минат ден-два, преди адвокатът ти да успее да дойде. Само една твоя дума, и веднага ще пуснем братята ти и ще ги оставим на мира.

Куин внезапно превъртя и изкрещя:

— Добре!

— Добре какво?

— Добре, ще го направя!

— Не бързай толкова, Куин — предупреди го Панковиц. — Най-напред трябва да уточним някои неща. Да прегледаме отново фактите, да подредим нещата, да се подготвим и да се уверим, че сме съгласували всичко във връзка с местопрестъплението. Трябва да сме сигурни, че всички важни подробности са включени.

— Добре, добре, ама може ли да закуся нещо?

— Разбира се, Куин, няма проблем. Целият ден е пред нас.

16

Една от малкото добри страни на затворническия живот е, че постепенно се учиш на търпение. Нищо не се движи в приемлив ритъм и ти свикваш да не обръщаш внимание на часовника. Утрешният ден ще настъпи достатъчно скоро, стига ти и предизвикателството да оцелееш днес. След краткото си пътуване до Вашингтон се мотая няколко дни във „Фростбърг“ и си напомням, че съм станал много търпелив, че ФБР ще действат бързо, а и бездруго нищо повече не мога да направя. За голяма моя изненада и облекчение събитията се развиват светкавично.

Не очаквам от ФБР да ме държат в течение, затова няма как да разбера, че са арестували Куин Ракър и той е признал. Новината съобщава вестник „Уошингтън Поуст“ в събота, 19 март, на първата си страница под сгъвката: АРЕСТУВАН Е ЗАПОДОЗРЯН ЗА УБИЙСТВОТО НА ФЕДЕРАЛЕН СЪДИЯ. Има голяма черно-бяла снимка на Куин, една от полицейските му снимки, и аз се взирам в очите му, докато сядам в импровизираното ни кафене веднага след закуска. Статията не борави с много факти, но внушава доста подозрения. Очевидно новините се подават контролирано от ФБР, затова липсват подробности. Съобщава се само за арест в Норфък на избягал престъпник, осъден за трафик на наркотици и отдавна замесен с бандите във Вашингтон. Няма и намек за мотив, нито дума как ФБР е решило, че Куин е техният човек, само мимоходом се споменава някакъв балистичен доклад. И най-важното, в статията пише: „След като се отказал от правата си, заподозреният се съгласил на продължителен разпит и разрешил ФБР да направи видеозапис на самопризнанията му“.

Запознах се с Куин Ракър преди две години, малко след като пристигна във „Фростбърг“. След като се установи, той дойде в библиотеката и ме помоли да прегледам издадената му присъда. В затвора се научаваш да се сприятеляваш бавно и много предпазливо, защото малцина са искрени. На такова място, естествено, гъмжи от мошеници, измамници и царе на машинациите, затова всеки си пази кожата. С Куин обаче нещата стояха различно. Той тутакси ми допадна и мисля, че не познавам друг толкова обаятелен и неподправен човек. Настроенията му се меняха, той се затваряше в себе си и изстрадваше „мрачните си дни“, както ги наричаше. Понякога беше раздразнителен, груб и рязък и като че ли всеки момент щеше да изригне в насилие. Два дни по-късно разказваше вицове на закуска и предизвикваше сериозни играчи да поиграят покер. Можеше да бъде шумен и наперен, а после кротък и уязвим. Както вече казах, във „Фростбърг“ няма насилие. Най-близкото подобие на сбиване, което съм виждал, беше, когато един селяк, на когото викахме Скункса, предизвика Куин на юмручен бой, за да решат някакъв спор, свързан с комар. Скункса беше поне десетина сантиметра по-нисък и петнайсет килограма по-лек от Куин, но боят така и не се състоя. Куин се отказа и беше унизен. Два дни по-късно ми показа самоделен нож, който купил на черно. Възнамеряваше да пререже гърлото на Скункса с него.

Разубедих го, макар да не смятах, че говори сериозно. Прекарвах доста време с него и двамата се сприятелихме. Той вярваше, че ще съумея да спретна някой правен фокус, да измъкна и двама ни от пандиза и да станем партньори в някакво начинание. Беше му дошло до гуша от семейния бизнес и искаше да започне на чисто. Навън го чакаше истинско съкровище, скрито от съдия Фосет.

Хенри Банистър чака в залата за посещения, седнал унило на един стол, а млада майка и трите й деца се карат наблизо. Тук ще се напълни по-късно сутринта и Хенри предпочита да приключи с посещението си рано. Позволено е член на семейството да седи и да разговаря със затворник от седем сутринта до три следобед всяка събота и неделя, но на Хенри и един час му стига. На мен също.

Ако нещата се развият по план, а нямам сериозни основания да смятам противното, това може и да е последното посещение на баща ми. Възможно е да не го видя с години, ако изобщо някога се срещнем отново, но не мога да говоря за това. Вземам кафявия плик със сладки от леля Расин и захапвам една. Разговаряме за брат ми Маркъс, за ужасните му деца и за сестра ми Руби и нейните безукорни хлапета.

В Уинчестър става средно по едно убийство годишно, а квотата се запълни миналата седмица, когато съпруг се прибрал у дома по-рано и заварил непознат пикап, паркиран на алеята. Промъкнал се скришом вкъщи, където сварил жена си и един свой познат въодушевено да престъпват брачните клетви. Съпругът извадил пушката си, а когато похотливецът я видял, се помъчил да изхвърчи през затворения прозорец на спалнята гол. Не успял и последвал изстрел.