Рекетьорът

Ди Рей бе твърде смаян, за да каже нещо.

— Помни как агентите на ФБР му казали, че имат балистичен доклад, който свързва едно от оръжията му с местопрестъплението, и че уж намерили някаква следа от ботуш. Разполагали и със свидетели, които видели Куин наблизо по време на убийствата. И отново някои от нещата са му смътни.

— Кога ще изгледате признанията?

— Ще се срещна с прокурора възможно най-скоро, но нищо няма да стане бързо. Може да минат седмици, преди да видя писмените признания или видеото, както и другите улики, които възнамеряват да използват.

— Ако е поискал адвокат, защо не са прекратили разпита?

— Чудесен въпрос. Обикновено обаче ченгетата се кълнат, че обвиняемият се е отказал от правата си и не е поискал адвокат. Неговата дума срещу тяхната. А при толкова важен случай ченгетата, обзалагам се, ще се закълнат, че Куин изобщо не е споменавал за адвокат. А също и че не са го заплашвали, не са го лъгали и не са му обещавали сделка. Изкопчили са исканото признание и сега ще се опитат да подкрепят обвинението с веществени доказателства. Ако не намерят нищо, ще им остане само признанието.

— То достатъчно ли е?

— О, да.

— Не мога да повярвам. Куин не е глупак. Никога не би се съгласил на разпит.

— Убивал ли е човек?

— Не, доколкото ми е известно. Имаме си други хора за тази работа.

— Защо е избягал от затвора?

— Някога били ли сте в затвора?

— Не.

— И аз, но познавам мнозина, които са лежали. Всички искат да се измъкнат.

— Допускам — каза Шивър. — Чували ли сте за човек на име Малкълм Банистър?

— Не.

— Куин твърди, че са лежали заедно във „Фростбърг“ и че този човек стои зад обвиненията. С Банистър се сприятелили и разговаряли надълго и нашироко за съдия Фосет и за мръсните му дела. Бесен е на Банистър.

— Кога мога да видя брат си?

— Надали преди събота, когато са редовните посещения. Днес следобед пак ще отида в затвора с копие от обвинителния акт. Мога да предам съобщение, ако искате.

— Разбира се, кажете му да си държи устата затворена.

— Опасявам се, че вече е твърде късно.

20

Подробностите са твърде объркани и едва ли ще се изяснят повече. Пат Сърхоф би искал да ми каже, че клиниката е към американска военна болница във Форт Карсън, но после трудно би го отрекъл. Предпазливо ми обяснява, че клиниката специализира в РПВ — радикална промяна на външността — и се използва от няколко федерални правителствени агенции. Пластичните хирурзи били едни от най-добрите и преобразили доста физиономии, които в противен случай биха били размазани. Пека го на бавен огън само за да го гледам как се мъчи, но той не издава нищо повече. След операцията ще се възстановявам тук два месеца, преди да се преместя.

Първата ми среща е с някаква психотерапевтка, която иска да се увери, че съм готов за разтърсващото преживяване около смяната не само на името, но и на физиономията ми. Жената е приятна и грижовна, а аз с лекота успявам да я убедя, че съм готов да продължа напред.

Втората ми среща е с двама лекари и една медицинска сестра, чието присъствие осигурява женската гледна точка към бъдещия ми вид. Много бързо се уверявам, че тези тримата са адски добри в работата си. С помощта на съвършен софтуер могат да направят почти всякакви промени на лицето ми. Очите са от огромно значение — повтарят ми го няколко пъти. Промениш ли очите, променяш всичко. Леко изостряш носа. Не пипаш устните.

Малко ботокс в гънките на бузите. Определено обръсваш главата и я поддържаш така. Почти два часа си играем с новото лице на Макс Болдуин и го моделираме.

В ръцете на не толкова опитни хирурзи това може да бъде мъчително преживяване. През последните двайсет и пет години, тоест през целия ми живот като зрял човек, изглеждам в основни линии по един и същ начин, лицето ми е оформено от генетиката, посъстарено от годините и за щастие без белези от рани или травми. Хубаво и солидно лице, което ми вършеше добра работа, затова отказът от него е сериозна крачка. Новите ми приятели твърдят, че не е нужно нищо да променяме, а само леко да подобрим някои детайли. Клъцване тук, подгъване там, леко стягане и опъване и хоп, нова версия, не по-малко хубава, но много по-безопасна. Уверявам ги, че го правя много повече в името на сигурността, отколкото от суета, и те охотно се съгласяват. И преди са го чували. Питам се колко ли информатори, доносници и шпиони са променили. Стотици, ако се съди по екипната им работа.

Докато новата ми външност се сглобява на големия екран на компютъра, обсъждаме сериозно аксесоарите и тримата ми се струват искрено развълнувани, когато на физиономията на Макс се появяват кръгли очила с рогови рамки.

— Това е! — възкликва сестрата развълнувано и аз трябва да призная, че Макс изглежда много по-умен и готин.

Половин час пробваме с най-различни мустаци и накрая напълно се отказваме от идеята. Разделяме се двама срещу двама относно въпроса да имам ли брада, но после решаваме просто да изчакаме и да видим. Обещавам да не се бръсна една седмица, за да получим по-ясна представа.

Поради сериозността на проблема малкият ми екип не бърза. Цяла сутрин прекрояваме Макс и когато всички са доволни, принтират снимка с висока резолюция на новата ми външност. Отнасям я в стаята си и я залепвам на стената. Една медицинска сестра я оглежда и заявява, че й харесва. Тя пък ми харесва на мен, обаче е омъжена и не флиртува. Само ако знаеше…

Прекарвам следобеда в четене и разходки из разрешената територия на базата. Все едно убивам времето във „Фростбърг“, който вече е далече в пространството и в спомените ми. Непрекъснато се връщам в стаята си при лицето на стената: обръсната глава, леко заострен нос, подчертана брадичка, по-слаби бузи, никакви бръчки и очите на нов човек. Подпухналостта на средната възраст е изчезнала. Клепачите не са толкова големи. И най-важното, с тези кръгли маркови очила Макс изглежда адски модерен.

Предполагам, че лекарите могат лесно да направят лице, което да е точно като лицето на Макс на стената. Но ще съм доволен и ако просто се доближат до този резултат. Никой няма да познае новото им творение, а само това има значение. Аз съм прекалено въвлечен в събитията, за да преценя дали ще изглеждам по-добре от преди, но истината е, че ще изглеждам достатъчно прилично. Безопасността действително е много по-важна от суетата.

В седем часа на следващата сутрин ме подготвят и ме вкарват в малка операционна. Анестезиологът прави каквото трябва и аз щастливо се унасям.

Операцията трае пет часа и според лекарите е огромен успех. Няма как да са сигурни, понеже лицето ми е бинтовано като на мумия. Ще минат седмици, преди отоците да спаднат напълно и да се оформят новите ми черти.

Четири дни след предявяване на обвинението Куин Ракър се появи за пръв път в съдебната зала. За случая го държаха облечен със същия оранжев гащеризон, който носеше от пристигането си в ареста на Роуаноук. Ръцете му бяха с белезници и привързани с верига към кръста, глезените му също бяха вързани с вериги. Бяха му навлекли бронежилетка и поне десетина тежковъоръжени пазачи, агенти и шерифи го придружиха от затвора до бронирания шевролет събърбан. Не му бяха отправяни смъртни заплахи, а до федералния съд щяха да го отведат по таен маршрут, но властите не бяха склонни да рискуват.