Рекетьорът

Вътре в залата репортери и зрители бяха запълнили местата много преди насроченото за десет часа явяване на Ракър пред съда. Арестът и обвиняването му бяха огромна новина, а и междувременно нямаше масово убийство или развод на звездна двойка, които да му откраднат сензацията. Пред съдебната зала му свалиха бронежилетката и веригите и Куин влезе без тях. Единственият с оранжев гащеризон и почти единственият чернокож в залата, той наистина изглеждаше виновен. Седна на масата до Дъсти Шивър и един от сътрудниците му. От другата страна на пътеката Стенли Мъмфри и цяла бригада помощници важно-важно местеха папки, сякаш щяха да се явяват пред Върховния съд.

В знак на уважение към убития си колега останалите единайсет съдии от Южния окръг бяха отказали да поемат делото. Първоначално страните щяха да се явят пред Кен Коноувър, специално назначен за случая. Коноувър зае мястото си и призова за ред. Каза няколко предварителни думи, после попита дали обвиняемият се е запознал с обвинителния акт.

— Да — отговори Дъсти. — И се отказваме от официално изчитане.

— Благодаря — отговори Коноувър.

На първия ред зад масата на защитата седеше Ди Рей, издокаран по последна мода както винаги и очевидно притеснен.

— Обвиняемият желае ли да пледира? — попита Коноувър.

Дъсти веднага се изправи и кимна на клиента си, който също стана непохватно и заяви:

— Да, сър. Невинен.

— Много добре, обвиняемият пледира невинен.

Дъсти и Куин седнаха.

— Пред мен е молбата за определяне на гаранция, господин Шивър. Желаете ли да ви изслушаме по този въпрос? — Тонът му не оставяше никакво съмнение, че каквото и да каже Дъсти, няма да успее да убеди съда да определи разумна гаранция, ако изобщо се съгласи на такава.

Предчувствайки неизбежното и понеже не искаше да се излага, Дъсти отговори:

— Не, ваша чест, тя е достатъчно ясна.

— Господин Мъмфри?

Стенли се изправи и се приближи към подиума. Прокашля се и каза:

— Ваша чест, подсъдимият е обвинен в убийството на федерален съдия. Обвинението е категорично, че той трябва да бъде задържан без право на гаранция.

— Съгласен съм — бързо отговори Коноувър. — Още нещо, господин Мъмфри?

— Не, сър, за момента, не.

— Господин Шивър?

— Не, ваша чест.

— Обвиняемият остава в ареста под контрола на щатските шерифи.

Коноувър удари с чукчето, изправи се и излезе. Първото явяване пред съда продължи по-малко от десет минути.

Ди Рей беше в Роуаноук от три дни и вече му беше писнало от това място. Разчиташе на Дъсти Шивър, който пък разчиташе на свой приятел в ареста. Наистина беше уредена кратка среща с обвиняемия. Тъй като посещенията на близките бяха разрешени само през почивните дни, срещата щеше да е в стаята, където проверяваха алкохолното съдържание на кръвта на пияните шофьори. Нямаше да има никакви официални данни за нея. Братята не подозираха, че някой ги чува. ФБР записа разговора им, а част от него гласеше:

Куин:

Тук съм заради Малкълм Банистър, Ди, разбираш ли какво ти казвам?

Ди Рей:

Разбрах, разбрах, ще се оправим с това по-късно. Сега ми разкажи какво се случи.

Куин:

Нищо не се е случило. Никого не съм убил. Подлъгаха ме да призная, както вече казах. Искам да се направи нещо във връзка с Банистър.

Ди Рей:

Той е в затвора, нали?

Куин:

Вероятно не. Като го познавам, сигурно е използвал Член трийсет и пет, за да излезе.

Ди Рей:

Член трийсет и пет?

Куин:

Всеки в пандиза знае за Член трийсет и пет. Сега това не е важно. Той е навън и трябва да го намерите.

Дълга пауза.

Ди Рей:

Ще отнеме много време и много пари.

Куин:

Виж, братле, не ми говори за време. Федералните нямат нищо срещу мен, нищичко. Което не означава, че няма да ми видят сметката. Ако се стигне до процес след около година, Банистър вероятно ще е основният им свидетел, чуваш ли ме?

Ди Рей:

И какво ще каже?

Куин:

Ще каже каквото трябва, не му пука. Той е на свобода, човече, сключил е сделка. Ще каже, че сме говорили за съдия Фосет в затвора. Ето това ще каже.

Ди Рей:

А говорихте ли?

Още една дълга пауза.

Куин:

Да, постоянно говорехме за него. Знаехме, че има мангизи.

Пауза.

Куин:

Трябва да намериш Банистър, Ди Рей. Ясно?

Ди Рей:

Добре. Ще поговоря с Дългия.

21

Три седмици след операцията започва да ми писва. Превръзките ми са свалени, конците са махнати, но спадането на отоците отнема цяла вечност. Гледам се в огледалото по сто пъти дневно в очакване положението да се подобри и изпод синините и подутините да се покаже Макс. Хирурзите от екипа постоянно идват и ме уверяват колко страхотно изглеждам, но вече ми е дошло до гуша от тези хора. Не мога да дъвча, не мога да се храня, не мога да ходя повече от десет минути, затова обикновено се придвижвам с инвалидната количка. Движенията ми трябва да са бавни и премерени, иначе може да прецакам изкусната работа, вложена в лицето на Макс Рийд Болдуин. Броя дните и нерядко отново се чувствам като в затвор. Седмиците се нижат, синините и подутините постепенно изчезват.

Възможно ли е да си влюбен в жена, която всъщност не си докосвал? Убеден съм, че отговорът е „да“. Тя се казва Ванеса Йънг. Запознах се с нея във „Фростбърг“, в залата за посещения, в една студена и ветровита съботна сутрин. Не би трябвало да казвам „запознах се“, просто тогава я зърнах за пръв път. Беше дошла при брат си, когото познавах и харесвах. Запознахме се по-късно, при друго нейно посещение, но не се докоснахме. Пишех й писма и тя ми отговаряше, но беше болезнено очевидно, поне за мен, че увлечението ми по Ванеса не е съвсем споделено.

Дори не мога да преброя колко часа съм си фантазирал за тази жена.

През последните две години животът и на двама ни се промени драстично и вече имам смелост да се свържа с нея. Новият ми най-добър приятел Пат Сърхоф ме осведоми, че не мога да пиша и да получавам писма, докато съм във Форт Карсън. Въпреки това аз пиша едно. Работя над него с дни, променям това-онова, редактирам, убивам времето. Разгалвам душата си пред Ванеса и на практика я умолявам да се видим.

По-късно ще намеря начин да й изпратя писмото.