Рекетьорът

Предложих на Дион да се оженим, когато бях на двайсет и четири години, и от този миг до деня, в който ме арестуваха, нито веднъж не съм й изневерил. Веднъж за малко да го направя със съпругата на наш познат, но и двамата осъзнахме, че финалът ще е лош. Като адвокат в малко градче се бях нагледал на разводи и все се чудех защо хората объркват живота и семействата си по такъв ужасен начин само защото не съумяват да устоят на изкушението. Един бърз и небрежен флирт, после нещо по-сериозно и не след дълго се озовават в съда, където им издират очите, губят децата си и доста пари. Всъщност обожавах жена си и у дома получавах предостатъчно секс. Другата част от истината е, че никога не съм смятал себе си за любимец на жените.

Преди Дион имах приятелки и си живях добре като ерген, но никога не съм скачал сляпо от легло в легло.

Сега съм на четирийсет и три, сам съм и предчувствам, че има много жени на моята възраст, които си търсят компания. Усещам желание, но в същото време всичките ми ходове трябва да бъдат премислени.

На излизане от банката се чувствам удовлетворен. Току-що съм изпълнил първата мисия в своя таен живот. Пат ме чака в колата и когато влизам, пита:

— Е?

— Няма проблем.

— Защо се забави толкова?

— Служителката беше сладурана и направо ми се метна.

— Това винаги ли е било проблем?

— Не бих го нарекъл проблем, но, да, привличам жените. Открай време се налага да ги разгонвам.

— Продължавай да ги разгонваш. Жените са провалили много мъже.

— Значи си специалист по жените?

— Ни най-малко. Сега накъде?

— По магазините. Трябват ми свестни дрехи.

Намираме магазин за мъжки дрехи, където срещу осемстотин долара обновявам гардероба си. Пат и този път ме чака в колата. И двамата сме на мнение, че двама мъже на четирийсет и няколко години, единият бял, другият — черен, които пазаруват заедно, могат да привлекат известно внимание. А моята цел е да не привличам никакво внимание. След това той ме закарва в представителството на „Флорида Селюлар“, където си купувам айфон и го регистрирам. С телефона в джоба си най-сетне се чувствам като истински американец — във връзка със света.

През следващите два дни изпълняваме различни задачи и установяваме Макс стабилно в новия живот. Пиша първия си чек на агенция за лизинг на автомобили и отпрашвам от там с ауди А4 кабриолет — мое за следващите дванайсет месеца срещу 400 долара месечно и с пълна застраховка. Сега, след като съм мобилен и двамата с Пат започваме да си лазим по нервите, той започва да намеква, че е време да си тръгва. Готов съм за независимостта си, а той е готов да се прибере у дома.

Отново посещавам Гречън, за да проверя правилата за осъществяване на парични преводи към банката, и й обяснявам, че скоро ще пристигне съществена сума. Пат изяснява нещата с началството си и парите от наградата са преведени от някаква тайна сметка в моята. Предполагам, че всички участници в паричния превод вземат обичайните предпазни мерки.

Няма откъде да знам, че някой наблюдава превода.

22

Искането на Дъсти Шивър за отхвърляне на самопризнанията не беше никак изненадващо. Беше дълго, добре написано, добре обосновано и подкрепено от трийсет страници клетвени показания, подписани от Куин Ракър, в които той изцяло се отказваше от самопризнанията си. Три дни след подаването му Виктор Уестлейк и двама от агентите му се срещнаха със Стенли Мъмфри и двама от заместниците му. Целта им беше да прегледат искането и да подготвят отговор. Нито Мъмфри, нито някой друг в залата беше осведомен за тактиката на провелите разпита агенти Панковиц и Делок, нито пък знаеха, че Уестлейк и четирима от хората му са наблюдавали десетчасовия маратон и са го записали. Информацията никога нямаше да стигне до прокурора и да стане достояние на защитата, на съдията или на някой друг.

Стенли беше осведомен подробно от подчинените си за ставащото и пое контрола над срещата. Започна с думите:

— Първият и най-важен въпрос е твърдението, че обвиняемият е искал да разговаря с адвокат.

Уестлейк кимна на един агент, който извади някакви документи, и каза:

— Разполагаме с клетвените показания на агентите Панковиц и Делок, провели разпита, с които те отговарят на обвиненията. Както ще видите, според техните показания той няколко пъти е споменал за адвокат, но нито веднъж не е изискал изрично такъв. Не е прекъсвал разпита. Искал да говори.

Стенли и хората му прегледаха клетвените показания. След няколко минути Стенли заяви:

— Така, втора точка. Обвиняемият твърди, че многократно е бил заплашван със смъртна присъда и от двамата агенти. Ако е вярно, това е изключително неуместно и най-вероятно ще предизвика отхвърляне на самопризнанията.

Уестлейк кимна и отговори:

— Погледнете долу на страница седем, и на двете показания. Агентите заявяват под клетва, че не са отправяли никакви заплахи. Те са много опитни във воденето на разпити и познават правилата по-добре от всеки друг.

Стенли и хората му разлистиха на седма страница и прочетоха текста. Чудесно. Каквото и да твърдеше Куин в клетвените си показания, двама федерални агенти бяха насреща, за да разкажат какво се е случило всъщност.

— Изглежда ми добре. Третият момент е, че агентите са обещали на обвиняемия да не го изправят пред съда за предумишлено убийство.

— Девета страница — каза Уестлейк. — Нашите агенти знаят, че не са упълномощени да сключват сделки. Само прокурорът може да го прави. Честно казано, намирам това твърдение за налудничаво. Ракър е изпечен престъпник, той знае, че прокурорите, а не полицаите сключват сделките.

— Съгласен съм — бързо отвърна Стенли. — Следващото твърдение е, че агентите на ФБР са заплашили да отправят обвинения и към други членове на семейство Ракър.

— Нима не става така винаги, Стенли? Правят признание, доброволно и свободно, а после нямат търпение да го разкъсат и казват, че били заплашвани. Виждал си го много пъти. — Разбира се, Стенли го бил виждал, макар всъщност да не беше. Уестлейк продължи: — Но трябва да призная, че няма да е зле да приберем всички Ракър и да им боднем иглата.

Хората на Уестлейк се засмяха. Хората на Стенли се засмяха. Най-обикновено забавление.

— А какво ще кажете за твърдението, че разпитващите са злоупотребили и са довели обвиняемия почти до изтощение?

— Ето каква е истината, Стенли — зае се да обяснява Уестлейк. — Агентите многократно са питали Ракър дали предпочита да спрат и да продължат по-късно. Той отказвал, понеже не искал да нощува в ареста. Проверихме и там наистина се оказа препълнено, имаше адски много задържани. Обяснили го на Ракър и той отказал да отиде.

На Стенли му звучеше напълно логично.

— Добре, следващите три точки също трябва да бъдат разгледани, но не мисля, че в отговора си ще ги коментираме подробно. Става дума за твърдението, че агентите на ФБР са разполагали с балистичен доклад, свързващ убийствата с онзи смит-и-уесън, конфискуван от обвиняемия. За нещастие, както вече стана ясно, балистиката изключи това оръжие.

— Лъжата е допустима, особено при разпит на толкова високо ниво, Стенли — заяви Уестлейк с тон на мъдър стар професор.