Робинята

Накарай ме да се подчиня.

Движението е кошмарно. Панаирът затваря и каравани, и ремаркета задръстват улиците. Проправям си път през Елънсбърг към магистралата до Кититас, после настъпвам газта и се връщам в къщата? Гумите ми разпръсват чакъл по пършивата морава. Прозорците се оцветяват в оранжево от залязващото слънце. Ранният вечерен вятър разлюлява плитките ми. Отварям багажника и се заравям в кашоните. На дъното има тънки кожени каиши, прикачени към петнайсетсантиметрови пръчки от полирано дърво. Може и да греша. Ами ако той ме удари? Или нещо по-лошо? Бележката потъмнява от потта ми. Стисвам я здраво, докато се качвам по стъпалата към къщата, и се моля да съм права.

Всичко е така, както го оставих. Отварям прозорците и запалвам лампата. Той ще види колата ми. Не мога да се скрия. Не искам. Ще му покажа, че ездачката е готова и състезанието вече е започнало. Оставям спалнята тъмна. Събличам се, нагласям сбруята около хълбоците си и се настанявам в средата на леглото.

Часовникът тиктака, вятърът въздиша тъжно. Сенки се простират из стаята. Чакам търпеливо, а в краката ми е ябълката. Часовникът показва почти осем. Чувам двигател в далечината. Приближава се бързо към къщата и накрая спира под прозореца.

Шум от тичащи крака. Вратата се затръшва, по дървения под тропат ботуши.

… хиляда и осем…

Навремето, много отдавна, имах една мечта, момичешка фантазия, която почти бях забравила. Спомням си я тази вечер, най-самотната нощ от всички досега. Чакам сама на бялата равна арена. Жребец с огнени очи ме гледа свирепо, устните му са отдръпнати назад от гняв или шок. Не се трогвам. Протягам ръце нагоре и поглеждам настрани. Преструвайки се, че не го виждам и не се интересувам от него, се превръщам в непостижимото, в онова, за което копнее.

Минава известно време и дивото животно се приближава към мен. Любопитството надделява над страха му Целува ръцете и краката ми. Избърсвам потта от кожата му и прокарвам ръце по тялото му Там, където преди царуваше самотата, разцъфтява страст. Танцуваме на празната арена, крайниците ни се сплитат колебливо и накрая го яхвам. Обяздвам мощното му тяло, горещи мускули потръпват под краката ми. Той подскача лудо и се бори с тежестта ми. Но аз се държа здраво и чакам страхът му да премине.

И преминава, защото той иска да е под моята команда, иска да бъде опитомен. Но чак след като го яздя до изтощение и той все още се стреми да бъде погален от мен, осъзнавам, че съм спечелила. Обич и доверие го привързват към мен, а аз се навеждам към изпотения му врат и прошепвам в ухото му:

— Вече си мой.

КЪСНО ЗА ПОШЛЯПВАНЕ

РЕИЧЪЛ КРЕИМЬР БЪСЕЛ

Лора закъснява. Не мога да пренебрегна факта, че часовниковата кула пред апартамента ми тъкмо шумно отброи шест, а момичето, което ще нашляпам, още не е тук. Разхождам се из спалнята и прокарвам пръсти по уредите, които съм подготвил. Миниатюрна кожена хилка, дребна играчка, чийто лай винаги ще е по-страшен от ухапването. Дълга линия, облицована за максимално въздействие. Лъскава черна плоска бухалка, здрава и силна като мен. От едната и страна има пухкава кожа за моментите, когато искам да я успокоя или просто да я прилъжа, че е в безопасност. Следват коланът ми и дървена хилка. Вероятно няма да използвам всичките, но обичам да съм винаги готов.

Разхождам се наоколо и се опитвам да не се ядосвам прекалено много. Срещите ни са с цел забавление и взаимно удоволствие, като тя се навежда над коляното ми или се просва в скута ми. Понякога сядам на стол, напълно облечен, а тя се съблича и ляга върху мен и дългата й черна коса докосва пода. Трябва да я изчакам да застине неподвижно, тъй като идеалната смес от нерви и възбуда кара тялото й нежно да потръпва.

Взимам колана и се шляпвам по ръката. Шумът и ужилването ме връщат обратно на земята. Поглеждам часовника и виждам, че са минали още десет минути. Говорили сме за това безброй пъти. Опитвал съм да й набия в главата колко важна е точността не само когато се среща с мен, но по принцип. Грубо е да закъсняваш. Обиждаш човека, с когото се виждаш. Тя винаги кима послушно и аз се предавам, макар че веднъж почти я изпратих у дома без любимото й пошляпване. Но членът ми ме накара да се предам, въпреки че урокът щеше да й подейства повече, ако бях по-силен.

Срещите ми с Лора са ограничени само до пошляпването. Нали разбирате, макар да съм доминантен до мозъка на костите, съм влюбен в дръзка, умна послушничка на име Еванджелин. Тя знае, че ме върти на тънките си деликатни пръсти, а на мен това ми харесва. На пръв поглед аз държа контрола и й казвам кога може или не може да носи бикини, надзиравам пробиването на дупки за обици по зърната й и се налагам, когато мога. Знам, че тя се овлажнява, когато й заповядвам. В претъпкания влак в метрото й нареждам да си разтвори краката широко. Тя се обръща и ме поглежда вбесено, но и възбудено, и изпълнява заповедта. Само се прави на ядосана, защото бикините й вече са мокри и тя се чуди какво още ще й наредя да прави по-късно.

Имаме свободна връзка, но вратата не е напълно отворена. Държим я леко открехната, така че други жени, като Лора, да влязат и да си получат наказанията, за които и те, и аз копнеем. Но колкото и да се възбуждам, Еванджелин ми забранява да чукам останалите. Засега успявам да хвърля цялата си енергия и желание в малките си пиеси, макар понякога да е прекалено трудно да устоя на влажните срамни устни, които мога да докосвам, но не и да усетя около члена си. Лора е най-сериозното ми изпитание и понякога я удрям прекалено силно, защото не знам какво да правя с дивата си възбуда. Еванджелин печели от това, защото идва при мен, след като съм си играл с Лора, и я чукам така свирепо, че е натъртена дни след това.

Най-после сядам на леглото и слагам ръка на чатала си. Няма начин да симулираш шляпането на задника на красиво, похотливо момиче, когато си сам. Гледането на порно просто не ми върши работа. Нуждая се от плът и кръв. Искам да чуя молбите й, да се вгледам

в лицето й и да видя изписаните по чертите й отговори.

В шест и четирийсет и пет най-после на вратата се позвъни. Трябва да призная, че почти не очаквах да дойде тази вечер. Може и никога вече да не се видим и ще бъда разочарован, но какво мога да направя? Така че съм отчасти изненадан, отчасти възбуден и отчасти раздразнен, когато отварям вратата и я виждам как се мъчи да издуха изпотените кичури от лицето си. Изглежда разкаяна и неспретната, но дяволски секси. Наближава трийсетте, но се облича като ученичка. Сега е с карирана шотландска пола, стратегически съдрани мрежести чорапи, черни обувки с висока платформа, малко бяло потниче без сутиен, което позволява на всеки да види двойните обици, украсяващи зърната й. Косата й е сплетена на плитки, около очите е размазан черен грим, а устата й пламти с яркочервено червило. Устните й са адски съблазнителни, дори повече от задника й. Доста пъти съм фантазирал, че набутвам члена си между тях и я оставям да направи онова, в което съм сигурен, че е страшно добра.

Начинът, по който прави засрамена гримаса, с отворена уста и повдигнати вежди, ме изпълва с желание да я изчукам. Но след като не мога да го направя, показвам раздразнението си.

— Защо закъсня толкова? — питам и блокирам пътя й с тялото си, макар да копнея да я сграбча и целуна силно.

— Влакът закъсня, а и забравих нещо у дома… — извинява се тя с хленчещ глас.

В очите й блестят извинение и предизвикателство. Знам, че не е закъсняла нарочно, за да я нашляпам по-силно — не е нужно да си играем подобни игрички. Просто е закъсняла, както се случва често, и приема, че този, който я чака, ще прояви търпение и ще й прости. Всичките й приятели са свикнали и примирили с това. Дори аз почти го приемам, но срещите ни са специални. Обясних й ясно, че трябва да се отнася с тях сериозно, ако е истински отдадена на играта.

Но закъснението й не означава, че няма да се опита да ме подразни, за да проявя снизхождение към нея. Пристъпя напред и ме побутва. Накрая се предавам и я пускам вътре. Ръката й автоматично се насочва към члена ми.

— Липсвах ли ти? — ухилва се тя, докато масажира пениса ми.

Правилата на връзката ни са ясни: мога да я пошляпвам и можем да сме голи, но Еванджелин не иска да докосвам интимните й части, нито тя моите. Намерили сме начини да стигнем до края на ограниченията, но се придържам към тях, макар понякога да ми е адски трудно да гледам как влагалището й се овлажнява все повече, докато шамаросвам задника й, а не мога да усетя точно какво й причинявам.