Робинята

Сграбчвам ръката й и я бутам зад гърба й. Лора е нахакано момиче и веднага се опитва да се бори с мен, започвайки борба, която със сигурност ще спечеля.

— Няма ли да кажеш, че съжаляваш? — питам, като приковавам ръцете й към стената над главата.

Бузите й са зачервени, а дишането — учестено, когато се предава на мъжката ми сила. Знам, че кратката обездвиженост я кара да копнее да бъде напляскана и изчукана.

— Може би — отвръща тя с най-сексапилния глас, който някога съм чувал.

Дори ако липсваха зашеметяващото тяло и мазохистичните й склонности, гласът й можеше да ме възбуди с лекота.

— Може би? Аз пък си мисля, че е сигурно. Ще те накарам да кажеш, че съжаляваш, момиче. Закъсня четирийсет и пет минути! Трябваше да изляза и наказанието ти щеше да е да се прибереш у дома с бледо като в момента дупе. Но ще те накарам да си платиш, не се тревожи.

Членът ми се надърви, когато изговорих строгите думи. Тя ми се изплези, но се просна на пода послушно, когато пускам ръцете й и я бутам надолу. Решавам да започна още тук. Издърпвам обувките й и ги хвърлям в другия край на стаята, където се приземяват шумно.

— Ще получиш четирийсет и пет удара — по един за всяка минута закъснение. Може и да си мислиш, че това е нищо, но няма да ги нанеса с ръка, не съм толкова тъп — казвам и повдигам полата й.

Съдирам мрежестите чорапи и звукът прозвънява приятно в ушите ми. Обикновено тя се съблича напълно, но полата й е толкова къса, че буквално виждам задника й и малката дрешка, повдигната над извивките й, и белите памучни бикини около коленете й.

Членът ми се притиска към корема й и тя прави всичко възможно да ме накара да се изпразня в панталона, като се гърчи и се бута в мен. Забивам пръсти в гъстата й черна грива и дърпам. Вратът й се накланя назад. Дърпам още по-силно и тялото й се загърчва от удоволствие.

— Стой кротко, Лора. Така ще ти хареса повече. Ще броиш вместо мен, а ако сгрешиш, почваме отначало. Но знам, че няма да сгрешиш — казвам строго.

Тя ме поглежда с леко отворени влажни устни, широко отворени искрящи очи и тръпнещи ноздри. Нуждата й да бъде напляскана личи ясно като татуировка по кожата й. Наясно съм какво й действа и знам как да я отведа във вълшебното място само със звука на гласа си и просто оскубване или щракване на пръстите ми.

Пускам косата й и от устните й изскача лека въздишка. Задникът й е точно пред мен, закръглен, блед и идеален. Лора има достатъчно месо по костите си, което прави дупето й великолепно за напляскване. Прекалено слабите момичета ме карат да се страхувам, че може наистина да ги нараня. Обичам задници, които са достатъчно широки да понесат сериозно наказание и трябва да ги плясна няколко пъти, за да покрия цялата буза. Слагам лявата си ръка на кръста й и палецът ми докосва леко горния ръб на ануса й. Иска ми се да го вкарам в сладката набръчкана дупка, но запазвам това за Еванджелин. С Лора само танцуваме по ръба на желанието си и се стремим да се задоволим с ограниченията.

Притискам тялото й надолу, за да не може да се загърчи след първия удар. После вдигам ръка и я стоварвам върху дясната й буза. Чувам плясъка и виждам кожата й да порозовява.

— Един, господине — казва тя високо и ясно.

Винаги започва така, сякаш иска да ми покаже колко е силна, макар и просната в скута ми. Но ако си върша работата добре, накрая вече скимти измъчено.

Завъртам я леко, за да я наглася под най-удобния ъгъл, после наказвам по същия начин и лявата й буза.

— Две, господине — казва тя послушно.

Продължавам до десет и дланта ме заболява. Спирам и разтривам ръка в плътта й, готов да мина към следващото ниво.

— Стани — нареждам й и я избутвам безцеремонно от себе си.

Членът ми се търка болезнено в джинсите ми и умирам да го извадя и да се погаля поне за минута, но знам, че това ще ме отведе до опасна територия. Ако устата й се доближи до него, колкото и да съм луд по Еванджелин, надали ще устоя, затова го задържам в панталона и решавам да удовлетворя възбудата си по друг начин. Лора отново ме поглежда умолително и ми показва колко е възбудена.

— Наведи се над леглото — казвам и тя отива до него.

Знае, че не искам да променя нищо от вида си. Сега не само ще я видя наведена, но и обиците й ще се притиснат към чувствителните зърна и ще я подлудят още повече. Полата й пада надолу и погалва задника й, но аз я избутвам нагоре. Забелязвам, че червенината по бузите й е избледняла леко. Взимам колана, стисвам го здраво в ръка и го прокарвам леко по дупето й.

— Ммммм — изстенва тя, потънала в мечтите си.

Налага се да я извадя от мястото, където се намира в момента, и да я върна при мен. Бутам колана към устата й и тя отваря очи стреснато.

— Целуни го, после ми кажи кой номер следва — нареждам.

Нещо се раздвижва в мен и подува не само пениса ми, но и вътрешностите ми, когато устните й се разтварят. Тя целува колана шумно, после казва спокойно:

— Единайсет, господине.

Очите й ме следят внимателно, не толкова умолително, колкото търсещо, очите на равностоен партньор в играта. Знае колко обичам да я пляскам, а аз знам колко отчаяно тя се нуждае от това, но и двамата продължаваме играта, засилвайки тръпката.

— Приготви се — казвам и заставам над задника й.

Нещо в женското дупе го прави да изглежда още по-съблазнително, когато е щръкнало във въздуха като нейното. Кръгло и твърдо, сякаш е създадено точно с тази възбуждаща цел. Коланът изплющява във въздуха, музика за ушите ми. Удрям въздуха отново, точно до задника й, и тя изпищява, звук по-красив от песен. После я удрям и коланът ужилва кожата й по начин, по който ръката ми просто не може.

— Единайсет — произнася тя с глас на робот, сякаш не съобщава номер, а това е нормалната реакция, когато човек е бил ударен зверски.

Болката разцъфтява по кожата й с красив белег, който имам желание да целуна. Отнемането на болката от нея е почти толкова възбуждащо, колкото причиняването й, но все още ми остават трийсет и четири удара.

Замахвам с колана към мястото, където бузите на дупето се срещат с горната част на бедрата й, към вълшебната чувствителна и нежна плът. Също както когато чукам и се опитвам да не се изпразня, сега трябва да мисля за нещо различно от красотата на зачервените й извивки, позата, която подканва към секс, съблазнителния език на тялото й. Понякога се чудя дали ограниченията на срещите ни не са прекалени. Еванджелин има сърцето ми, но пък бих могъл да споделя члена, ръцете, устата и силата си с Лора. Но вместо това трябва да изразя всичко в ударите, в които се излива емоционалната ми енергия.

Лора извиква номерата, когато коланът изплющява по дупето й, и разтваря крака достатъчно, за да ми покаже какво има между тях. Не съм й нареждал да го прави, но и не съм я спирал. За момент я оставям, прекалено въодушевен от розовия блясък, за да споря. На двайсет и петия удар пускам колана и взимам дървената хилка. Мога да настоявам за превръзка на очите, но обичам погледа й, когато види какво държа — наполовина ужасен, наполовина изпълнен с копнеж. Еванджелин има същия поглед точно преди да се изпразни, сякаш е изкушена да ме бутне настрани и да се задържи на ръба, вместо да се спусне във водопада. Работата ми е да я побутна напред, защото наградата винаги е по-велика от риска.