Юмрукът на бога

Бяха му съсипали коледното настроение и той се готвеше да направи същото със Стив Ланг.

Едит Харденберг беше отишла в Залцбург да прекара празниците с майка си, традиция, която датираше от много години.

Младият йордански студент Карим можеше да посети Гиди Барзилаи в тайната му квартира, където ръководителят на операция „Иисус Навин“ разливаше по чашка на свободните от работа членове на групите Ярид и Невиот, работещи за него. Само един нещастник беше в Залцбург да държи под око госпожица Харденберг, за да не би внезапно да се върне в столицата.

Истинското име на Карим беше Ави Херцог, двайсет и девет годишен, който преди време беше командирован в Мосад от Поделение 504, отдел на армейското разузнаване, специализиран в набези през границата, а това обясняваше свободното владеене на арабския. Беше красив, с измамно срамежлив и стеснителен вид, а това му придаваше непреодолим чар. Затова Мосад два пъти вече го бе използвал за операции с прелъстяване.

— Как върви, любовнико? — попита Гиди, докато подаваше чашите.

— Бавно — отвърна Ави.

— Не се мотай много. Старецът иска резултат, помниш нали?

— Тази дама е много задръстена — оплака се Ави. — Интересува се само от среща на интелекти — все още.

В рамките на легендата, че е студент от Аман, той делеше малък апартамент с друг арабски студент, всъщност специалист по подслушване на телефони, който също говореше арабски. Уредиха нещата така, в случай че Едит Харденберг или пък някой друг си науми да провери къде и как живее, а също и с кого.

Апартаментчето би устояло на всякакво изпитание — беше затрупано с учебници по техника, а също така и с йордански вестници и списания. И двамата бяха действително записани в Техническия университет, за да не би някой да провери и там. Сега се обади неговият съквартирант.

— Среща на интелекти ли? Зарежи това нещо.

— Там е работата, че не мога — отвърна Ави.

Когато смехът утихна, той добави:

— Между другото ще искам да ми се плаща за опасен труд.

— Защо? — поиска да знае Гиди. — Да не смяташ, че ще ти го отхапе, когато си смъкнеш дънките?

— Не бе. Работата е в галериите, концертите, оперите, рециталите. Може да си пукна от скука, докато се стигне дотам.

— Карай както си знаеш, пиленцето ми. Ти си тук само защото Службата смята, че имаш нещо, с което ние не разполагаме.

— Да — обади се момичето, включено в проследяващата група Ярид, — около двайсет и два сантиметра.

— Я да мълчиш, Яел. Всеки момент, когато пожелаеш, можеш да се върнеш на работа на улица „Хаяркон“.

Пиенето, смехът и закачките на иврит продължиха все така весело. По-късно същата вечер Яел установи, че е била права. Хубаво прекара Коледата екипът на Мосад във Виена.

— И така, какво мислиш, Тери?

Стив Ланг и Саймън Паксман бяха поканили Тери Мартин в един от апартаментите на фирмата в Кенсингтън. Беше по-сигурно, отколкото в някой ресторант. Оставаха два дни до Нова година.

— Интересно — рече доктор Мартин. — Невероятно интересно. И това е наистина така? Саддам наистина го е казал, така ли?

— Защо питаш?

— Е, надявам се, че няма да се обидите, но това е необикновено прихващане на разговор. Говорещият сякаш докладва на другиго за съвещание, на което е присъствал… А другият човек нищо не казва.

Просто нямаше начин фирмата да обясни на Тери Мартин как са се сдобили с доклада.

— Казаното от другия беше без значение — рече спокойно Ланг. — Той само сумти и възклицава. Не сметнахме за необходимо да го включваме.

— Но това все пак са думите, които Саддам е използвал, така ли?

— Така смятаме.

— Интересно. За първи път виждам нещо, казано от него, което не е предназначено за публикуване или за по-широка публика.

Мартин не държеше в ръцете си ръкописния доклад на Йерихон, който брат му беше унищожил още щом го бе прочел в микрофона. Той гледаше написана на машина дешифровка на арабски на текста, приет в Рияд преди Коледа. Разполагаше също така и с превода, направен от фирмата.

— Последната фраза — попита Паксман, който заминаваше за Рияд същата вечер, — когато казва „победи или се види, че побеждава“ — говори ли ти нещо?

— Разбира се. Но знаеш ли, ти продължаваш да използваш думата „побеждавам“ в смисъла, който го разбираме в Европа и Северна Америка. Аз бих използвал на английски думата „успявам“.

— Добре, Тери, как смята, че може да успее срещу Америка и коалицията? — поиска да разбере Ланг.

— Като ги унижи. Казах ти и преди това, той трябва да накара Америка да изглежда като пълен глупак.

— Но той няма да се изтегли от Кувейт през следващите двайсет дни, така ли? Ние наистина трябва да сме сигурни, Тери.

— Виж какво, Саддам нахлу там, защото претенциите му не бяха задоволени — отвърна Мартин. — Той искаше четири неща: да получи островите Уарба и Бубиян, за да има излаз на море; компенсация за извлечения, според неговите твърдения, в повече петрол от петролните полета, които заедно експлоатират; да се сложи край на свръх добива от страна на Кувейт; и опрощаване на дълга от петнайсет милиарда долара. Ако ги получи, той може да се изтегли с чест, като остави Америка да увисне. Това означава победа.

— А някакъв намек за това как може да ги получи?

Мартин сви рамене.

— Смята, че миротворците от Обединените нации са в състояние да дръпнат черджето. Залага на това, че времето работи за него, че ако успее да разтегли нещата, решимостта на ООН ще се притъпи. Може и да е прав.

— Този човек говори глупости — сопна се Ланг. — Даден му е краен срок шестнайсети януари, а това е след по-малко от двайсет дни. Ще бъде смазан.

— Освен ако един от постоянните членове на Съвета за сигурност не предложи в последната минута мирен план, за да отложи крайния срок — обади се Паксман.

Ланг предрече мрачно:

— Париж или Москва, или двете заедно.

— А ако се стигне до война — попита Паксман, — продължава ли да смята, че ще победи, тоест „успее“?

— Да — каза Тери Мартин. — Но се връщаме към онова, което ви казах и преди — американските загуби. Не забравяй, че Саддам е потаен главорез. Той се чувства в собствени води не в дипломатическите коридори на Кайро и Рияд. Става дума за всички онези улички и базари, натъпкани с палестинци и други араби, а те мразят Америка, която подкрепя Израел. Всеки човек, който може да окървави Америка, независимо от вредите за собствената си страна, ще стане герой в очите на тези милиони.