Юмрукът на бога
Шрифт:
— Но той не може да го направи — настоя Ланг.
— Смята, че може — оспори го Мартин. — Виж какво, той е достатъчно умен да схване, че в очите на американците Америка не може да бъде победена, не бива да бъде победена. Това просто не е приемливо. Виж какво стана с Виетнам. Ветераните се върнаха у дома и ги замеряха с боклуци. За Америка ужасяващият брой жертви, понесени от омразен враг, е вид загуба. Неприемлива загуба. Саддам може да загуби във всеки момент петдесет хиляди души. И това хич няма да го засегне. Чичо Сам обаче ще бъде засегнат. Ако Америка понесе такива загуби, ще бъде разтърсена до основи. Ще се търкалят глави, ще се съсипват кариери, ще
— Но той не може да го направи — настоя Ланг.
— Смята, че може — отвърна Мартин.
— Бойните газове — промърмори Паксман.
— Може би. Между другото, дали въобще открихте какво означава онази фраза в прихванатия телефонен разговор?
Ланг погледна към Паксман. Отново Йерихон. Не биваше да се споменава за него.
— Не. Никой не е чувал за това. Никой не може да го разбере.
— Може да се окаже важно, Стив. Нещо друго… не и газ.
— Тери — рече Ланг търпеливо, — след по-малко от двайсет дни Америка, заедно с нас, с французите, италианците, саудитците и други, ще хвърлят срещу Саддам Хюсейн най-голямата въздушна армада, която светът е виждал. Толкова огнева мощ че след още двайсет дни ще надхвърли тонажа на всички бомби, пуснати през Втората световна война. Генералите в Рияд са много заети. Не можем просто да отидем и да кажем: „Задръжте всичко, момчета, има една фраза в прихванат телефонен разговор, която не можем да разберем.“ Да приемем нещата такива, каквито са — това е бил просто превъзбуден човек, който е призовал по телефона Бога на тяхна страна.
— В това няма нищо странно, Тери — добави Паксман. — Открай време хората, тръгнали на война, са твърдели, че Бог е на тяхна страна. Това е всичко.
— Другият човек казва на нашия да млъкне и да затваря — напомни им Мартин.
— Значи е бил зает и раздразнителен.
— Той го нарича курвенски син.
— Не го обича особено.
— Може би.
— Тери, моля те, остави тази работа. Това е просто някаква фраза. Става дума за бойните газове. Той на това разчита. С всичко останало от анализа ти сме съгласни.
Мартин си тръгна пръв, двамата разузнавачи го последваха двайсетина минути по-късно. Завити в палтата си и с вдигнати яки, те слязоха на тротоара да потърсят такси.
— Знаеш ли — рече Ланг, — той е умно момче и много ми харесва. Но е и ужасна стара мома. Чувал си за частния му живот, нали?
Мина такси, празно, но без светлини. Време за чай. Ланг изруга по негов адрес.
— Да, разбира се, момчетата от Кутията го проучиха.
Кутията, или Кутия 500, е жаргонното название на Службата за сигурност, МИ-5. Някога, много отдавна, адресът на МИ-5 е бил ПК 500, Лондон.
— Е, тогава разбираш, нали — каза Ланг.
— Стив, аз наистина не смятам, че това има нещо общо.
Ланг спря и се обърна към подчинения си.
— Саймън, повярвай ми. Втълпил си е нещо и само ни губи времето. Послушай съвета ми. Просто забрави професора.
— Ще бъде химическа война, господин президент.
Три дни след Нова година празненствата в Белия дом отдавна бяха отзвучали. Цялото Западно крило, сърцето на американската администрация, дейно бръмчеше.
Джордж Буш седеше на огромното си бюро под герба на Съединените американски щати, в тихия Овален кабинет. Беше с гръб към високите тесни прозорци със светлозелени стъкла, дебели повече от дванайсет сантиметра, през които не можеше да проникне куршум.
Срещу него седеше генерал Брент Скоукрофт,
съветник на президента по националната сигурност.Президентът сведе поглед към обобщението на анализите, което току-що му представиха.
— Всички ли са съгласни с това? — поиска да знае той.
— Да, господин президент. Онова, което преди малко получихме от Лондон, говори, че и техните хора са напълно съгласни с нашите. Саддам Хюсейн няма да се изтегли от Кувейт, освен ако не му се даде „сламка“, за която да се хване, нещо с което да запази достойнството си, а ние ще се погрижим да не го получи.
Колкото до останалото, той ще разчита на масирани атаки с бойни отровни газове срещу коалиционните сили на сушата преди или по време на преминаването през границата.
Джордж Буш беше първият американски президент от времето след Джон Кенеди, който сам се беше сражавал. Виждал бе убити в битка американци. Но за него имаше нещо особено отвратително, особено отблъскващо в мисълта за млади бойци, които се гърчат в последните мигове от живота си, докато газ разкъсва белодробните тъкани и парализира нервната система.
— А как ще употреби отровния газ? — попита той.
— Според нас има четири възможности, господин президент. Очевидната е бомби, пуснати от изтребители и ударни бомбардировачи. Колин Пауъл току-що е разговарял с Чък Хорнър в Рияд. Генерал Хорнър твърди, че са му необходими трийсет и пет дни неспирна въздушна война. След двайсет нито един иракски самолет няма да стига до границата. На трийсетия ден нито един иракски самолет няма да може да остане във въздуха повече от шейсет секунди. Казва, че гарантира това. В противен случай можете да му вземете звездите.
— А останалото?
— Саддам разполага с много ракетни установки. Това сякаш е втората възможност.
Иракските ракетни установки бяха съветско производство на основата на старите Катюши от Втората световна война. Сега много усъвършенствани, тези ракети, изстрелвани в бърза поредица от „пакет“, разположен на камион или стационарно, имаха обсег от 100 километра.
— Естествено, господин президент, поради своя обсег те ще трябва да се изстрелват от територията на Кувейт или от иракската пустиня на запад. Смятаме, че самолетите Джей-СТАР ще ги открият на своите радари и те ще бъдат обезвредени. Иракчаните могат да ги прикриват колкото си щат, но металът ще ги издаде.
Колкото до останалото, Ирак разполага със запаси от снаряди, заредени с бойни газове за танковете и артилерията си. Обсег под трийсет и седем километра. Знаем, че запасите са вече на място и че при този обсег те трябва да са в пустинята — няма как да се прикрият. Момчетата от авиацията са убедени, че могат да ги намерят и унищожат. И най-сетне имат и ракети Скъд. За тях следят непрекъснато, дори в момента, в който разговаряме.
— А предпазните мерки?
— Взети са, господин президент. С оглед на възможно нападение с антракс всички войници са ваксинирани. Англичаните също. А всички чинове имат противогази и противогазови наметала. Ако се опита…
Президентът стана, обърна се и се загледа нагоре към герба. Гологлавият орел, стиснал в ноктите си стрелите, отвърна на погледа му.
Преди двайсет години беше видял онези ужасни чували за трупове с ципове, който се връщаха от Виетнам, и знаеше, че още повече такива чували са складирани в дискретни контейнери без надписи под саудитското слънце.
Дори при всички предпазни мерки щеше да има частици непокрита кожа, някои войници няма да успеят да се доберат до противогазите си и да ги нахлузят навреме.