Юмрукът на бога

След това, докато си пиеха кафето, към което съвсем съзнателно бе добавил шнапс и това накара бузите й да порозовеят, той обясни какви са приликите и разликите между християнството и исляма — общото служене на единствения истински Господ, поредицата от патриарси и пророци, повелите на Свещените книги и моралните кодекси. Едит бе изпълнена със страх, но и очарована. Питаше се дали слушайки всичко това, не застрашава безсмъртната си душа, но бе смаяна да научи, че е грешала, смятайки, че мюсюлманите се прекланят пред идоли.

— Бих желал да излезем да вечеряме — рече Карим три дни по-късно.

— Хубаво, но харчиш прекалено много по мен — рече Едит. Тя установи, че може да се вглежда с удоволствие в младото му лице и нежните кестеняви очи, докато в същото време непрекъснато се предупреждаваше, че десетгодишната разлика между тях прави повече от смешно нещо друго освен платонично приятелство.

— Не в ресторант.

— Къде тогава?

— Би ли ми сготвила нещо, Едит? Можеш да готвиш, нали? Истинска виенска храна?

Тя пламна при мисълта. Всяка вечер, освен ако не отиваше на концерт, си сготвяше скромна вечеря и я изяждаше в малката ниша на апартаментчето си, която служеше за трапезария. „Да, разбира се, че умея да готвя. Толкова време вече готвя.“

Освен това той я бе водил в няколко скъпи ресторанта… да не говорим, че беше изключително добре възпитан и мил млад мъж. В това положително нямаше нищо лошо.

Малко е да се каже, че съобщението на Йерихон от нощта на 12 срещу 13 януари предизвика загриженост в определени тайни кръгове в Лондон и Вашингтон. „Овладяна паника“ е по-близкото определение на положението.

Един от проблемите бе малкият кръг от хора, които знаеха за съществуването на Йерихон, камо ли за подробности, свързани с него. Принципът „само който трябва да знае“ може да звучи прекалено придирчиво и дори маниакално, но той е в сила поради една причина.

Всички централи се чувстват задължени към агентите, които работят в обстановка на голям риск, независимо колко са достойни за презрение като човешки същества.

Фактът, че Йерихон очевидно е наемник, а не идеалист, нямаше никакво значение, фактът, че цинично предава страната и правителството си, нямаше връзка с това. Така или иначе иракското правителство беше отблъскващо, значи един негодник предава група други негодници.

Работата беше там, че като се оставят настрана очевидната му ценност и фактът, че сведенията му спокойно можеха да намалят загубите на съюзниците на бойното поле, Йерихон беше изключително скъпа инвестиция и двете агенции, които го използваха, бяха ограничили кръга на онези, които знаеха за него, до малка групичка посветени. За съществуването на Йерихон не беше казано на министри, политици, държавни чиновници и военни.

Следователно продуктът, получаван от него, се маскираше по най-различни начини. Бяха използвани цяла поредица от легенди, за да се обясни откъде постъпва този порой от сведения.

Така например твърдяха, че за разположението на войските научават от поредица дезертирали иракски войници от кувейтския боен театър, включително един несъществуващ майор, когото продължавали да разпитват в тайна база на разузнаването в Близкия изток, но извън Саудитска Арабия.

За научната и техническата информация, свързана с оръжията за масово унищожение, казваха, че са я получили от иракски аспирант, който учел в Имперския колеж в Лондон, но се влюбил в английско момиче и преминал към англичаните, както и от едно интензивно проучване сред европейските специалисти, работили в Ирак между 1985-а и 1990-а.

Политическите данни се приписваха на най-различни бежанци, напуснали Ирак, на тайни радиопредавания от окупиран Кувейт и на блестящи резултати на прехващаните на военни съобщения и електронни сигнали, на прослушване и въздушно наблюдение.

Но как да обяснят пряк доклад за думите на самия Саддам, колкото и невероятно да беше онова, което твърдеше, произнесени на закрито съвещание в собствения му дворец, без да признаят, че имат агент на най-високо място в Багдад?

Опасностите, свързани с такова едно признание, бяха ужасяващи. На първо място, може да има изтичане на информация. Винаги има изтичане на информация. Изтича информация за документи на кабинети, за ведомствени докладни записки, както и за разменени писма.

По мнението на разузнавателната общност политиците са най-тежкият случай. Ако се вярва на кошмарните видения на ръководителите на разузнаването, те говорят на жените си, на любовниците си от дамски и мъжки пол, на фризьорките си, шофьорите и барманите. Те дори разговарят поверително помежду си, докато над масата им се е надвесил някой сервитьор.

Като се добави към това и фактът, че във Великобритания и Америка печатът и другите средства за масово осведомяване разполагат с ветерани, чийто талант да разследват кара Скотланд Ярд и ФБР да изглеждат бавно загряващи, човек може да разбере какъв проблем беше да се обяснява информацията на Йерихон, без да се признава, че той съществува.

И накрая, в Лондон и Вашингтон продължаваше да има стотици иракски студенти, някои от тях положително агенти на доктор Исмаил Убайди от Мухабарат, винаги готови да докладват у дома каквото чуеха и видеха.

Не ставаше въпрос само, че някой може да разобличи по име Йерихон, това би било невъзможно. Но само един нежелан намек, че от Багдад идва информация, и контраразузнавателната мрежа на Рахмани щеше да заработи усилено, за да открие и изолира източника. В най-добрия случай това би гарантирало бъдещото мълчание на Йерихон, тъй като той щеше да се постави в безопасност, а в най-лошия — щяха да го заловят.

Докато продължаваха да се отброяват последните часове до въздушната война, двете централи отново се свързаха с бившите си експерти по въпросите на ядрената физика и поискаха от тях бързо да преразгледат дадената вече информация. Имаше ли, в последна сметка, някаква допустима вероятност Ирак да разполага с по-голям и по-бърз завод за отделяне на изотопа, отколкото се е смятало преди?

Във Великобритания се консултираха отново със специалистите в Харуел и Олдърмастън; в Америка — в Сандия, Ливърмор и Лос Аламос. Отделът „Z“ в Ливърмор, чийто персонал непрекъснато следи разпространението на ядрените оръжия в Третия свят, бе подложен на специален натиск.

Учените отново, доста сопнато при това, потвърдиха казаното вече от тях. Дори да се приемеше най-лошото възможно развитие на нещата, заявиха те; дори да се приеме, че има не една, а две завършени каскади от газоводифузионни центрофуги, които работят не от една, а от две години, няма начин Ирак да разполага с повече от половината от количеството уран 235, необходим за едно устройство със средна мощност.

Това остави на централите редица възможности за избор.

Саддам греши, защото и него са го излъгали. Заключение — малко вероятно. Отговорните за това биха платили с живота си за подобно оскърбление на президента.