Зелено дайкири

— ДА, ЛУД ФЕН ДО МАРС — отвърна бързо Боби.

— Проклет да съм!

В този момент вратата на залата се отвори и вътре влязоха три млади жени. Бяха облечени еднакво в чисто черно от очилата и перуките до минижупите, копринените блузи и три четвъртите ботуши. Устните им бяха яркочервени и лъщяха неприлично. С тънките си черни куфарчета в ръка те минаха с танцова стъпка през люлеещата се врата, разкършиха бедра пред съдията и седнаха с въртеливо движение на столовете си точно зад банката на защитата. С един плавен жест и трите кръстосаха едновременно крака и извадиха подложки с листове за писане от куфарчетата. На Виктория й трябваха няколко секунди, за да разпознае в тях Лекси, Рекси и Джина, които приличаха на рок бандата на Робърт Палмър. Какво, по дяволите? После си спомни: „Съдията обича млади адвокатки с миниполи.“

Соломон беше готов на всичко само за да спечели.

— И кои, ако смея да попитам, са тези красиви създания? — попита съдията с грейнало лице.

— Моите помощнички — отвърна Стив.

— Винаги с удоволствие помагам на начинаещи юристки.

— Съдията седна изправено на възглавницата, която използваше, за да облекчи хемороидите си. — Момичета, можете да се отбивате в кабинета ми, когато пожелаете.

Катрина се наведе към Виктория.

— Съдията изглежда много особен…

Виктория отново я потупа по ръката. Успокояващ жест, но самата Виктория започваше да се тревожи. Как щеше да се оправи със съдия като този?

— Какво ще каже щатът за гаранцията, поискана от защитата? — попита съдията.

— Това е углавно дело — отвърна Пинчър. — Прокуратурата е против освобождаване под гаранция.

— Какво ще каже защитата?

Виктория се изправи и въздъхна. Надяваше се, че не изглежда толкова притеснена, колкото се чувстваше. На масата отпред картончета в пет цвята бяха разперени като ръка за покер.

— Позоваваме се на „Щатът срещу Артър“, съдът не може да откаже гаранция, освен ако прокуратурата не покаже неоспорими доказателства за вина или вината може да се приеме по презумпция. Според нас прокуратурата не би могла да докаже нито едното, нито другото. Освен това Катрина Барксдейл няма криминално досие и е дълбоко свързана с обществото. С две думи, тя е отличен кандидат за освобождаване под гаранция до процеса.

— Дъра-бъра — отвърна съдията. — Господин прокурор, да чуем показанията, и то накратко. Мехурът ми не издържа като едно време.

Пинчър започна със съдебния патолог Ю Чи Янг. Доктор Янг беше слаб човек, около четирийсетте, със сиви панталони, син блейзър и жълта папийонка. Беше минал на папийонки преди години, защото не се подаваха от престилката и не се потапяха в пихтиестия орган, на който правеше дисекция в конкретния момент.

С насечени фрази доктор Янг изложи какво е открил.

— Извърших дисекция на врата, след като отворих черепа и извадих мозъка. Направих дисекция на стреноклейдомастоидните мускули, срязах омохоидните и сернохоидните мускули, изрязах меките тъкани около каротидната артерия.

— И какво открихте? — попита Пинчър.

— Охлузвания по вратните мускули и кръвоизливи около пръстеновидния хрущял, които се появяват при удушаване. Петна на Тардьо по лицето и клепачите, които се появяват при асфиксия.

Докато доктор Янг монотонно изреждаше фактите, Виктория хвърли поглед към Стив. На подложката си с листа той рисуваше схема на маса за петима заедно с разположението на местата. Лиса Равкдрайв на дванайсет, после по часовниковата стрелка — Виктория, Стив, Джаки и Брус.

Планираше вечеря, а не опровержение.

Как щеше да проведе кръстосания разпит, като дори не слушаше какво се говори?

Доктор Янг вдигна черна кожена яка — доказателство номер едно на обвинението — и демонстрира как когато единият край се издърпа през отворената примка, яката се затяга. Показа на съдията снимка на охлузванията по врата на Чарлс Барксдейл. Линията на снимката показваше, че нараняванията са широки осем сантиметра. Със собствената си линия доктор Янг после показа, че и яката е точно толкова широка.

— Ако яката се затегне… — продължи радостно доктор Янг.

— … няма измъкване — довърши мисълта му Пинчър.

Съдия Шварц хвърли разгневен поглед към Пинчър.

— Ще посъкратите ли този цирк за кучета и понита?

— Заключенията ви, доктор Янг? — попита Пинчър.

— Причината за смъртта е била асфиксия, причинена от задушаване вследствие на затягане на яката около врата на покойния.

— Защитата има ли нещо да каже? — попита съдия Шварц.

Виктория почака Стив да стане. Когато той не помръдна, тя скочи на крака.

— Да, Ваша милост, само няколко въпроса…

— Които ще задам аз — прекъсна я Стив и се надигна от стола си. — Добър ден, доктор Янг.

— Щом така казвате — отвърна сухо патологът.

Без да поиска разрешение да се приближи, Стив се запъти към свидетелската банка и протегна ръка към кожената яка.

— Може ли?

Доктор Янг повдигна рамене и после му я подаде.

— Не е моя.

— На всички е ясно, че вие изразихте собственото си мнение относно медицинската причина за смъртта, а не дали тя е настъпила в резултат на убийство.

— Точно така.

Стив се извърна и се върна обратно при банката на защитата. Наистина се плъзга, помисли си Виктория. Спомни се плаката на стената на кабинета му. Съдебна зала пълна с вода, акули порят водата напред-назад. Стив беше най-хитрата акула в лагуната и това бяха негови води. Докато плуваше към масата на защитата, той разкопча сакото си и се усмихна на Виктория. Сега пък какво?

— Доктор Янг, ако искам да принудя госпожица Лорд да си сложи тази яка, какво би трябвало да направя? — попита Стив.

— Не питайте мен. Тя е ваш съдружник.

Някой се разсмя в галерията.

— Ами да видим тогава. — Стив заобиколи банката, без да остави почти никаква диря. Той вдигна косата на Виктория, уви яката около врата й и прекара кожения език през клупчето. — Сега да видим какво ще направи госпожица Лорд, ако иска да ме накара да спра да стягам това нещо.

Виктория вдигна ръце и напъха пръстите си под яката. Стив дръпна кожата през клупа и притисна пръстите й към врата. Тя усети как забива нокти в плътта си. Задъха се и Стив отпусна яката отзад, като се наведе достатъчно близо, за да може тя да усети дъха му.