Зелено дайкири

— Аз съм детектив от отдел „Убийства“ — отвърна Фарнсуърт. — Ние не сме експерти по щастието.

Стив извади още една снимка с размери на плакат.

— Ами тази снимка от благотворителната вечеря за опазването на морските крави?

— Той я целува. Тя има много бижута. Какъв е въпросът ви?

— Прилича ли Катрина на жена, която се кани да убие съпруга си?

— Вероятно не тази вечер.

— Колко снимки имате? — попита съдията, който беше започнал да се отегчава.

— Стотици, Ваша милост. Радостта на тази двойка е била безкрайна. Но да приключим с тази — Стив се извърна към свидетеля, но говореше на репортерите. — Три месеца преди да умре Чарлс Барксдейл навършва шейсет. За партито изненада по случай рождения му ден Катрина изпраща послание на целия свят. Тя събира приятелите на съпруга си на яхтата им. Поръчва оркестър и изискани блюда. И накрая… — Той сниши гласа си, стар адвокатски трик: колкото по-тихо говориш, толкова повече внимание събираш. — Катрина наема самолет, който да развее банер в небето.

Виктория погледна към Пинчър. Защо не протестираше? Стив даваше свидетелски показания, а не задаваше въпроси. Казано честно, всичко това нямаше нищо общо с гаранцията. Защо щатският прокурор стоеше като че ли бе пуснал корени?

Стив вдигна снимката на самолета да могат да я видят всички, и се разходи от единия край на залата до другия, за да се увери, че репортерите са я видели, после се обърна отново към свидетеля.

— Какво пише на банера, детектив Фарнсуърт? Какво заявява Катрина Барксдейл с триметрови букви?

— Катрина обича Чарлс — отвърна Фарнсуърт.

— КАТРИНА ОБИЧА ЧАРЛС! — разтръби Стив.

— Ще бъде ли много невъзпитано от моя страна — намеси се Пинчър, — ако попитам каква е целта на всичко това?

— Целта — отвърна Стив, — е да се докаже, че обвинението не е доказало, че вината е явна или съществува голяма вероятност да е така. Няма доказателства, че смъртта е настъпила в резултат на убийство. Всъщност днес единствено беше доказано, че Катрина Барксдейл много е обичала съпруга си. Следователно съдът трябва да я освободи до началото на процеса.

Стив се запъти към мястото си, заобиколи прокурорската банка и се ухили на публиката в галерията. Като че ли току-що беше отбелязал точка и искаше да се наслади на момента. После седна, пресегна се и стисна ръката на Виктория. Докато го правеше, малка искра статично електричество разтърси и двамата.

ВДОВИЦА ОСВОБОДЕНА ПОД ГАРАНЦИЯ

ОТ ЕДИН МИЛИОН ДОЛАРА

Послание в небето: „Катрина обича Чарлс“

Джоун Флешман,

В-к „Хералд“

Катрина Барксдейл, обвинена в убийство заради смъртта на нейния съпруг Чарлс Барксдейл, настъпила вследствие на асфиксия, беше освободена днес от ареста под гаранция от един милион долара.

Въпреки упоритите протести на щатския прокурор Реймънд Пинчър съдия Алвин Шварц отсъди в полза на освобождаването под гаранция след двучасово изслушване. „Убийците трябва да са в затвора, а не да се разхождат под гаранция“ — коментира Пинчър.

Адвокатите на защитата Стивън Соломон и Виктория Лорд излязоха с аргумента, че дори прокуратурата не може да докаже, че Чарлс Барксдейл е бил убит, камо ли че жена му е виновна за смъртта му. Защитата твърди, че шейсет и две годишният строителен магнат се е задушил случайно, докато е правил секс с трийсет и три годишната си жена.

Соломон също така представи и серия фотографии на двамата, опитвайки се да покаже, че са били силно влюбени един в друг. На една от снимките самолет развява банер с надпис „Катрина обича Чарлс“.

На пресконференцията след заседанието Соломон даде тон за предстоящия процес. „Моята клиентка е жена, която е обичала съпруга си толкова, колкото аз обичам правото“ — каза той.

След като беше издадено нареждане за домашен арест в имението Гейбълс Истейтс с оглед на сигурността, Катрина Барксдейл беше освободена до началото на процеса.

23.

Колко голям е твоят Бигбай?

Цялото легло беше затрупано с дрехи, докато Стив се обличаше за вечеря, опитвайки се да избере между скучен кафяв кариран костюм, който си беше купил от една разпродажба преди години, и тъмносив раиран, който беше подходящ за екзекуция. Обикновено вечерното му облекло се свеждаше до каки на цвят къси панталони и фланелка за ръгби, но тази вечер Стив трябваше да убеди доктор Лиса Равкдрайв, че е солиден гражданин, сгоден човек.

— Кафявото е мъжествено, а сивото показва сила — каза Стив, без да може да реши.

— И двата са отврат — отвърна Боби. Той пиеше шейк от фъстъчено масло и шоколад, един от буламачите на Стив, с които трябваше да натрупа малко килограми. — Не видя ли, че ти махах в съда?

— Да, какво искаше да ми кажеш? — Стив вдигна карирания кафяв костюм пред огледалото. — Знаеш, че не бива да ме прекъсваш, когато притискам някого.

— Исках да ти кажа нещо…

— Доктор Равкдрайв, чудесно изглеждате тази вечер — упражняваше се Стив пред огледалото.

— … за часовника „Брайтлинг“.

— Личеше ли си, че лъжа?

— Не повече от обикновено. Слушаш ли ме, чичо Стив?

— Да, часовникът, който Катрина купила на Чарлс. Може би трябваше да попитам Виктория как ще бъде облечена. Трябваше да съчетаем цветовете.

— Тогава ще си пълна отврат. — Боби правеше балончета в шейка, една голяма бучка фъстъчено масло беше заседнала в сламката. — Исках да ти кажа, че разгледах снимките — и ръцете, и китките на господин Барксдейл са били доста кльощави.

— Е, и?

— Останалите му часовници са тънки, а „Брайтлинг Супероушън“ е дебел. Масивен е, издържа на хиляда метра дълбочина.

— Е, това е часовник за гмуркане. Какво толкова?

— Защо никога не е с него на снимките на брега и по яхтите?

Стив търсеше вратовръзка, която да отива на кафявия костюм.

— Както сам каза, не е неговият стил. Може да не го е харесал.

— Тогава защо госпожа Барксдейл му го е купила?

— Защото е откачалка. Какво значение има?

— Леководолаз ли е бил господин Барксдейл?

— Съмнявам се, че някога е излизал от джакузито. Раирана вратовръзка отива ли на кариран… — Стив млъкна. Полазиха го тръпки. — Да не би да казваш онова, което си мисля, че искаш да кажеш?

— Ако питаш мен, чичо Стив, госпожа Барксдейл е купила часовника за някой друг, а не за съпруга си.

Горе-долу по същото време, докато Стив се опитваше да върже кариран костюм с раирана вратовръзка, Виктория се обличаше в апартамента на Джаки в Търтъл Гроув Айл. Бяха играли два часа тенис, Виктория се беше втурвала към мрежата при всяка възможност, а понякога и без възможност. Джаки се беше задоволила да стои извън очертанията на корта и да удря различни питиета, като изразходва колкото се може по-малко енергия, без да спира да говори. Спускането към мрежата беше не само изтощително, то можеше да счупи носа на някое момиче, ако го цапардосаше някой от мощните сервиси на Виктория.