Измамата
Шрифт:
Отне му малко време, докато загрее.
— Ветеринарна болница?
— Yeep — отвърна тя. — Значи не си съвсем изключил. Казвам се Нора. Кент ей там вече го познаваш…
HP се надигна с мъка и погледна към ъгъла, където се предполагаше, че седи мъжът.
Така и беше.
— Здрасти, HP — каза той. — Или може би трябва да те наричам 128?
Минаха още няколко секунди, докато мозъкът му подреди парченцата от пъзела.
— Хаселквист с qv… — промълви той, без сам да може да го възприеме напълно.
— A.K.A. играч петдесет и осем — засмя се мъжът. — Не сме се срещали, откакто ме напръска
Той скочи от сгъваемия стол и направи няколко резки крачки към HP.
— Спокойно, Кента… — каза емо девойката и застана между тях.
Тя беше поне десетина сантиметра по-висока от Хаселквист, а ако се съдеше по стойката и, и значително по-мускулеста.
— Нямаме време за наранени егота…
Хаселквист с qv я изгледа гневно за няколко секунди, после разпери ръце.
— Спокоен съм… — измърмори той и направи крачка назад. — Ами всъщност ти дължа благодарности — ухили се после към HP. — Ако не се беше намесил, можеше аз да седя там.
Той кимна към извънгабаритната койка, на която се намираше HP.
HP го игнорира.
— Къесме? — измънка той на емо мацката, която очевидно се казваше Нора.
— Ветеринарната клиника към Националната гвардия.
— К’во?
— „Лидингьовеген“, право срещу спортния комплекс „Йостермалм“. Конюшните на Кралската стража… Имам ключ за портата, така че влязохме през задния вход.
— Окей…
Той пресуши бутилката вода и опита да подреди мислите си. Но беше невъзможно.
Главата го болеше и макар да беше малко по-свеж, отколкото през последните дни, продължаваше да чувства тялото си като прекарано през преса за пране.
— И кой от вас смята да ми каже какво, по дяволите, правя тук?
— Ето как стоят нещата, HP — каза Нора, докато му наливаше чаша кафе от големия термос върху къмпинг масата. — От известно време се опитваме да се свържем с теб, но ти си играеш на трудно достъпен… Бележките на вратата ти… — добави тя, тъй като той изглежда не схвана. — Кента, аз и Джеф, с когото скоро ще се срещнеш, всички сме участвали в Играта. Точно като теб сме правили неща, за които първоначално не бихме си и мечтали…
— Но после бяхме изритани — допълни Хаселквист. — Или заменени от някого другиго, някой по-подходящ. Нов фаворит… — той изгледа ядно HP.
— Нещо такова… — кимна Нора. — Във всеки случай, след като се отрезвихме и преодоляхме най-тежката фаза на абстиненцията след Играта, всички започнахме да разбираме, че това, с което сме се занимавали, не просто е било нередно, ами че освен това сме били манипулирани. Че сме били просто марионетки…
HP отпи бърза глътка. Кафето беше неочаквано горещо и му изгори езика, но той си наложи да го преглътне.
— Започнахме всеки за себе си да опитваме да научим повече за Играта и Водача, но както знаеш, опасно е да се нарушава…
— Правило номер едно… — измърмори HP.
— Именно… Всички бяхме предупредени, някои по-сериозно от други. Но няколко месеца по-късно ни събра един човек…
Тя размени бегъл поглед с Хаселквист.
— Работил е за Играта — вметна той. — Не знаем със сигурност, но вярваме, че той…
— Независимо какво вярваме… — прекъсна го Нора и изгледа
ядосано Хаселквист — … този човек ни събра.— И сега ще си отмъстите, ще доставите на Водача малко payback за всички лайна, които е трябвало да изядете. Ще му сложите пръчка в колелото, за да можеше да спите малко по-добре?
HP поклати глава и изпразни чашата.
— Been there, done that… Благодаря за кафето, но имам значително по-големи проблеми от това…
— Сядай долу, HP! — каза Нора, преди гой още да е успял да се изправи на крака. За своя изненада веднага се подчини.
— Ние не сме просто някакви лузъри, които се размотават безцелно. Имаме източник, an insider. Някой, който знае как стоят нещата, може би дори какво предстои да се случи и защо!
Тя го гледаше, изчаквайки думите да попият в главата му.
— Но с помощта на Източника можем да спрем всичко. Не просто да саботираме отделни мисии, ами всичко, целия им шибан Gameplan, схващаш ли?
Преди да успее да отговори, на вратата се почука.
— Това е Джеф, ще му отворя.
Хаселквист се понесе към вратата.
— Кой там?
Той открехна предпазливо стоманената врата, за да надникне навън, но човекът от другата страна дръпна дръжката към себе си и Хаселквист едва не падна на земята.
— Стига, Кента, това не ти е шибан шпионски роман… — изръмжа мъжът, който влезе в стаята.
Той носеше дънки и тясна тениска, която се извиваше притеснително над издутите му мускули.
— Аха, Спящата красавица се е събудила — той кимна отсечено към HP, докато сваляше слънчевите си очила.
— Значи си успяла да го поправиш, добра работа, докторе!
Мъжът, който явно се казваше Джеф, отправи снежнобяла усмивка към Нора и и намигна, но за удоволствие на HP тя напълно го игнорира. Това обаче хич не смути Мускула Джеф.
Той придърпа един стол срещу HP, яхна го и почеса късо подстригания си врат няколко пъти, разкривайки голямата трайбъл татуировка на едната си подмишница.
— Има ли някво кафе?
— Ей сега, Джеф!
Хаселквистът се захвана с термоса.
— И какво знаем? — попита Нора.
Джеф сви рамене.
— Отървах се от револвера и телефона му — той кимна по посока на HP.
— Блек е намясто горе в Крепостта. Най-вероятно сега са се захванали да прерязват лентата за откриването, предполагам. В града още е фраш с полицейски коли, които като че ли не знаят какво точно търсят…
Хаселквист му подаде чаша кафе.
— Трябва да си адски благодарен, че се добрах до теб, пич — Джеф посочи с грамадния си показалец към HP. — Ако не бяхме ние, сега щеше да си мъртъв. Оня коравият охранител те беше хванал на мушка, още две секунди и БАМ!
Той прибави свит палец към показалеца и показа във въздуха какво имаше предвид.
— Как изобщо ти дойде идеята да застреляш Блек, между другото? Това грам нямаше да промени…
Той поклати глава, смеейки се.
HP смънка нещо недоловимо в чашата си. За съжаление, планината от мускули срещу него имаше известно право. Паралелно с действието на конското лекарство той започна да си възвръща и контрола върху мозъка. Но въпреки че превърташе лентата напред и назад в ума си, не успяваше съвсем да си обясни какво беше станало. Всичко му се струваше толкова отдалечено.