Юмрукът на бога

Единият от екипите беше от отдела Ярид, сектор на Мосад, свързан с оперативна сигурност и наблюдение. Другият — от Невиот, специализиран в подслушване, пробиване и проникване — с две думи всичко, свързано с неодушевени предмети или машини.

Осмина от десетте говореха добър или приличен немски, докато ръководителят на операцията го владееше свободно. Останалите двама бяха технически персонал. Авангардът за операция „Иисус Навин“ се събра във Виена в продължение на три дни, пристигайки от различни точки в Европа. Всички разполагаха с безукорни паспорти и легенди.

Както и при операция „Йерихон“, Коби Дрор нарушаваше донякъде някои правила, но никой от подчинените му нямаше да спори, тъй като „Иисус Навин“ беше обозначена с „аин ефес“, което означава „без провал“, а това предполагаше най-висок приоритет.

Екипите от Ярид и Невиот обикновено работят в групи от по седем до девет души, но тъй като обектът се смяташе за граждански, неутрален, непрофесионален и неподозиращ, бройката бе съкратена.

Ръководителят на бюрото на Мосад във Виена беше отделил три тайни квартири, както и трима бодлим, които да ги поддържат чисти, спретнати и снабдени с всичко по всяко време.

„Бодел“, в множествено число „бодлим“, е обикновено млад израелец, често студент, взет за „вафла“ след задълбочено проучване на произхода и биографията му. Той изпълнява дребни поръчки, върши домакинска работа и не задава въпроси. В замяна на това го оставят да живее без наем в някоя от тайните квартири на Мосад, което е голяма помощ за безпаричен студент в чужда столица. Когато се нанасят дошли отвън „пожарникари“, боделът трябва да се изнесе, но може и да остане, за да чисти, пере и пазарува.

Макар Виена да не изглежда голяма столица, тя винаги е била важна за света на шпионажа. За да разберем защо, трябва да се върнем към 1945-а, когато градът, като втора столица на Третия райх, беше окупиран от победилите съюзници и разделен на четири сектора — френски, британски, американски и руски.

За разлика от Берлин Виена си върна свободата, дори руснаците се съгласиха да напуснат, но цената беше пълният неутралитет за града и за цяла Австрия. Когато започна студената война по време на блокадата на Берлин през 1948-ма, Виена скоро се превърна в средище на шпионажа. Тъй като беше удобно неутрална, на практика лишена от собствен контрашпионаж, намираше се близо до унгарската и чешката граници и бе открита за Запада, но гъмжеше от източноевропейци, тя представляваше идеална база за най-различни централи.

Скоро след създаването си през 1951-ва Мосад също видя преимуществата на града и се нанесе в такъв мащаб, че ръководителят на нейното бюро има по-висок ранг от посланика.

Решението се оправда в изключителна степен, когато елегантната и отегчена столица на бившата Австро-унгарска империя стана център на свръхдискретни банкови операции, седалище на три отделни агенции от системата на Обединените нации и предпочитана точка за влизане в Европа за палестински и други терористи.

Придържайки се към своя неутралитет, Австрия беше изградила апарат за контрашпионаж и вътрешна сигурност, който бе толкова елементарен, че агентите на Мосад наричат тези изпълнени с добри намерения служители „фертсалах“, една не особено ласкателна дума, която означава „пръдня“.

Коби Дрор беше избрал за ръководител на мисията изпечен катса с многогодишен опит в Берлин, Париж и Брюксел.

Гидеон Барзилаи беше служил по едно и също време с наказателните екипи кидон, които преследваха арабските терористи, отговорни за клането на израелските спортисти по време на олимпиадата в Мюнхен през 1972-ра. За негов и на кариерата му късмет, той не беше свързан с един от най-големите провали в историята на Мосад, когато кидонски екип застреля в Лилехамер, Норвегия, безобиден марокански сервитьор, след като го сбърка с Али Хасан Саламех, организатора на клането.

Сега Гидеон или Гиди Барзилаи се бе превърнал в Евалд Щраус, представител на фирма за санитарен фаянс във Франкфурт. Документите му бяха безукорни, а служебното му куфарче съдържаше съответните брошури, книги за поръчки и бланки на фирмата.

Дори и едно обаждане до главната кантора във Франкфурт би потвърдило легендата му, защото на телефонния номер, отбелязан на бланките, отговаряше офис, обслужван от Мосад.

Книжата на Гиди, също както и книжата на останалите десетима от екипа му, бяха дело на друг отдел от всеобхватните служби на Мосад. В същия сутерен в Тел Авив, където е настанен отделът на фалшификаторите, има друга поредица от помещения, предназначени за материали на наистина смайващ брой действителни и фиктивни компании. Натрупано е такова изобилие от архиви, финансови документи, регистри и бланки, че всеки катса, изпратен за операция в чужбина, може да бъде снабден с пълна самоличност, зад която е практически невъзможно да се проникне.

След като се настани в апартамента си, Барзилаи проведе продължително съвещание с ръководителя на местното бюро и се зае с мисията си, която имаше относително проста цел — да открие всичко, свързано с една дискретна и ултратрадиционна банка, наречена Винклербанк, разположена близо до Францисканерплац.

Същата тази неделя два американски хеликоптера Чинук излетяха от военна база извън Рияд и се насочиха на север, за да засекат Таплинския път, който върви покрай границата между Саудитска Арабия и Ирак от Хафджи чак до Йордания.

Във фюзелажа на всеки един от хеликоптерите имаше по един ландроувър с удължено шаси, от които беше свалено всичко освен най-необходимото, за да се отвори място за допълнителни резервоари. С всяко от двете превозни средства пътуваха по четирима души от САС, които се натикаха в пространството зад екипажите.

Крайната точка на полета беше извън нормалния им обхват, но на Таплинския път ги чакаха две големи цистерни, дошли от Дамам, на брега на Персийския залив.

Когато хеликоптерите кацнаха на пътя, екипажите на цистерните се заловиха за работа и ги заредиха с гориво. Сетне се вдигнаха и се насочиха по пътя в посока към Йордания, летейки ниско, за да избегнат иракските радари отвъд границата.

Непосредствено преди саудитския град Бадана, близо до точката, където се събират границите на Саудитска Арабия, Ирак и Йордания, хеликоптерите кацнаха отново. Там ги чакаха още две цистерни, за да ги заредят, но на същото място те разтовариха джиповете и пътниците.

Дори американските екипажи да знаеха къде отиват мълчаливите англичани, не дадоха признак за това. Те спуснаха по рампите превозните средства, боядисани в защитния цвят на пустинята, стиснаха им ръцете и рекоха: „Късмет, момчета!“ Сетне заредиха отново и потеглиха обратно натам, откъдето бяха дошли. Цистерните ги последваха.

Осмината военни от САС ги изчакаха да се отдалечат, сетне поеха в друга посока, нагоре по пътя към Йордания. На осемдесет километра северозападно от Бадана спряха и зачакаха.

Капитанът, който командваше групата от два джипа, провери местоположението. По времето на полковник Дейвид Стърлинг в Западната пустиня на Либия са се ориентирали по слънцето, луната и звездите. Техниката през 1990-а улесняваше и правеше много по-точен този процес.

В ръката си капитанът държеше уред, не по-голям от книга е мека подвързия. Нарича се Глобална система за позициониране, САТНАВ, или Магелан. Въпреки скромните си размери уредът може да установи местоположението на човека, който го държи, независимо къде се намира на повърхността на земята, в един квадрат по-малък от десет на десет метра.