Юмрукът на бога

По този начин двамата агенти бяха поддържали, без да се срещнат, връзка в продължение на две години.

За разлика от Монкада, Мартин нямаше кола, затова въртя педалите на велосипеда по цялото това разстояние. Първия знак, кръста на Свети Андрей, наподобяващ „X“, направи със син тебешир върху каменна колона при портата на изоставена резиденция.

Втория, Лорански кръст*, нанесе с бял тебешир върху ръждивочервената ламаринена врата на гараж, намиращ се на гърба на една къща в Ярмък. Третият — ислямски полумесец с хоризонтална черта през средата, изписа с червен тебешир върху стената на сградата на Съюза на арабските журналисти, в края на квартала Мутанаби. Иракските журналисти не са насърчавани да проявяват голямо любопитство и някакъв знак с тебешир на стената им едва ли щеше да попадне в заглавията.

[* Лоранският кръст има две хоризонтални линии, като едната е по-малка от другата. — Б.пр.]

Нямаше как да знае, въпреки предположението на Монкада, че информаторът може да се върне, дали Йерихон продължава да кръстосва града и да наднича от прозореца на колата си да види дали по разни стени има оставени знаци. Оставаше му само да проверява всеки ден и да чака.

Беше 7 ноември, когато забеляза, че знака с бял тебешир го няма. Дали пък собственикът на гаража не бе решил да почисти ръждясалата тенекия?

Мартин продължи нататък. Липсваше и синият тебешир на портата; също така и червеният на стената на журналистите.

Тази нощ той посети и трите тайника, предвидени за съобщения от Йерихон за неговата свръзка.

Единият беше зад разхлабена тухла на гърба на стената, която затваря зеленчуковия пазар Касра откъм ул. „Садуна“. Там го чакаше сгънат лист тънка като лукова ципа хартия. Вторият — под един разхлабен камък на перваза на полусъборена къща в лабиринта от криви улички на северния бряг на реката, близо до моста Шухада — даде същия резултат. В третия и последен, под разхлабена плоча от настилката на изоставен двор до Абу Науас, намери трети къс тънка хартия.

Мартин ги залепи с лента около лявото си бедро и завъртя педалите към Мансур.

На трептящата светлина на свещта ги прочете. Съдържаха едно и също съобщение. Йерихон бил жив и здрав. Готов бил да работи отново за Запада и разбирал, че сега англичаните и американците са получателите на неговата информация. Но рисковете бяха нараснали неимоверно, и съответно на това и хонорарите му. Очакваше да разбере дали са съгласни на тези условия и да му кажат какво искат да знаят.

Мартин изгори трите съобщения и смачка пепелта на прах. Вече знаеше отговорите и на двете запитвания. Лангли беше готов да прояви щедрост, истинска щедрост, ако продуктът е качествен. Що се отнася до необходимата информация, Мартин беше запаметил списък от въпроси относно настроението на Саддам, неговата стратегия и разположението на големи командни центрове и места, където се произвеждат оръжия за масово унищожение.

Тъкмо преди разсъмване той изпрати известие на Рияд:

ЙЕРИХОН ОТНОВО ВЛИЗА В ИГРАТА.

На 10 ноември д-р Тери Мартин се върна в малкия си и разхвърлян кабинет във факултета по ориенталистика и африканистика и намери бележка от секретарката си, сложена на видно място на подложката за писане.

„Обади се някакъв господин Плъмър; каза, че имате телефонния му номер и знаете за какво става дума.“

Текстът беше рязък и това показваше, че г-ца Уърдсуърд е била раздразнена. Тя беше дама, на която се харесваше да покровителства поверените й академични бройки по собственическия начин, присъщ на кокошка, измътила пиленца. А това очевидно означаваше, че трябва да знае какво става по всяко време. Хората, които отказваха да й кажат защо се обаждат и по какъв въпрос, не се радваха на нейното одобрение.

Зимният семестър беше в разгара си и при купа нови студенти, с които трябваше да се оправя, Тери Мартин почти беше забравил за молбата си към директора на Арабския сектор в Правителствения щаб на съобщенията.

Когато се обади, Плъмър беше излязъл да обядва; Мартин беше зает със следобедни лекции до четири. Обади се в Глостършър в пет и хвана Плъмър тъкмо преди да си тръгне за вкъщи.

— А, да — рече Плъмър. — Спомняте си, че помолихте да ви дадем нещо странно, нещо неразбираемо, нали? Нашата станция в Кипър е уловила нещо, което изглежда изключително трудно. Можете да го чуете, ако искате.

— Тук в Лондон ли? — попита Мартин.

— О, не, боя се, че не. Разбира се, имаме го на лента, но честно казано, трябва да го чуете на голямата машина с всички нейни възможности за усилване на звука. Обикновен касетофон няма да има това качество. Записът е доста глух, дори моите араби не могат да го разберат.

И за двамата дните до края на седмицата бяха заети изцяло. Мартин се съгласи да отиде с колата си в неделя, а Плъмър предложи да го заведе на обед в „една доста прилична кръчма на около километър и половина от службата“.

Никой в заведението с дебели стари греди на тавана не обърна внимание на двамата мъже, облечени в сака от туид. И двамата поръчаха неделното печено говеждо и йоркширски пудинг.

— Не знаем кои разговарят — рече Плъмър, — но очевидно това са доста високопоставени хора. По някаква причина оня, който се обажда, използва открита телефонна линия и изглежда се връща от Кувейт. Може би това е телефонът в колата му — знаем, че не е от армейската мрежа, следователно човекът, с когото вероятно говори, не е военен. Може би е някакъв висш служител.

Говеждото дойде и те престанаха да разговарят, докато им го сервираха с печени картофи и пащърнак. Когато сервитьорката ги остави, Плъмър продължи.

— Този, който се обажда, сякаш обсъжда съобщения на Иракските военновъздушни сили, че американците и англичаните все по-често изпращат въздушни патрули току до границата, които в последния миг завиват встрани.

Мартин кимна. Беше чувал за тази тактика. Тя имаше за цел да проследи каква ще е реакцията на иракската противовъздушна отбрана на такива привидни навлизания в тяхното въздушно пространство, като по този начин я принуди да „освети“ радарните си екрани и насочващите приспособления на ракетите САМ, така че точното им местоположение да бъде засечено от самолетите АУАКС, които кръжаха над Персийския залив.

— Той споменава за Бени ел Калб. Кучите синове, имайки предвид американците, а онзи, от другата страна, се смее и подхвърля, че Ирак греши, като реагира на тази тактика, която очевидно цели да разкрие позициите на отбраната му.

Сетне първият човек споменава нещо, което не можем да разберем. На това място има някакво изкривяване, атмосферни смущения или нещо от този род. Успяваме да усилим звука и да отстраним страничния шум, но на това място той произнася неясно думите си.

Във всеки случай другият се ядосва и му казва да млъкне и да затвори телефона. Нещо повече, този същият, за когото смятаме, че се намира в Багдад, трясва слушалката. Бих желал да чуеш последните две изречения.

След обяда Плъмър закара Мартин до прослушвателния комплекс, който продължаваше да работи по същия начин, както и във всеки работен ден. В едно изолирано от външни шумове помещение, което приличаше много на звукозаписно студио, Плъмър нареди на един оператор да пусне тайнствения запис. Двамата с Мартин седяха мълчаливо, докато гърлените гласове от Ирак изпълниха стаята.

Разговорът започна така, както го описа Плъмър. Към края иракчанинът, който, както изглеждаше, се бе обадил, сякаш се възбуди. Гласът му промени височината си.