Юмрукът на бога

Ако информацията му беше точна, а нямаше причина да се подозира противното, тя беше изключително полезна. Не беше отговорил на всички, а само на някои въпроси, и беше потвърдил отговорите на други, в които не бяха сигурни.

Преди всичко назова седемнайсет места, свързани с производство на оръжия за масово унищожение. За осем от тях съюзниците подозираха вече; от тях беше коригирал две. Останалите девет представляваха нова информация, като най-важната от тях уточняваше местоположението на тайната лаборатория, където функционираше каскадата от газоводифузионни центрофуги за добив на чист уран 235.

Проблемът беше следният: как да уведомят военните, без да разкрият факта, че Лангли и Сенчъри Хаус разполагат с високопоставен източник, който предава Багдад отвътре?

Не че шпионите нямаха доверие на военните. Напротив, те неслучайно бяха старши офицери. Но в света на сенките има старо и добре изпитано правило, наречено „само който трябва да знае“. Човек, който не е запознат с нещо, не може да се изпусне, дори и неволно. Ако хора в цивилно облекло извадят паднал сякаш от небето списък с нови цели, колко от генералите, бригадирите и полковниците щяха да се сетят откъде е дошъл той?

През третата седмица от месеца Барбър и Ланг имаха среща на четири очи с генерал Бъстър Глосън, заместник на командващия военновъздушните сили в Персийския залив генерал Чък Хорнър.

Макар че той сигурно си имаше име, никой не назоваваше бригадния генерал Глосън другояче освен като „Бъстър“*. Той беше човекът, който беше планирал и продължаваше да планира евентуалното масирано въздушно нападение над Ирак. Както всички знаеха, то щеше да предшества настъплението по сушата.

[* Обикновено като фамилиарно обръщение към някого, „момко“, „мой човек“, „приятел“ и т.н. (англ.). — Б.пр.]

Както Лондон, така и Вашингтон отдавна бяха стигнали до съгласие, че независимо от Кувейт, бойната машина на Саддам Хюсейн трябва просто да бъде унищожена, а това в много голяма степен се отнасяше до средствата за производство на бойни газове, бактериологични оръжия и атомни бомби.

Подготовката на плановете за евентуална въздушна война под кодовото название „Внезапен гръм“ се намираше в доста напреднала фаза още преди операция „Пустинен щит“ да беше окончателно отстранила всякаква възможност за успешно иракско настъпление срещу Саудитска Арабия. Истинският архитект на тази война беше Бъстър Глосън.

Към 16 ноември Обединените нации и различни дипломатически канцеларии по света продължаваха да търсят отчаяно някакъв „мирен план“, за да сложат край на кризата, без да се даде и един изстрел, без да бъде пусната нито една бомба, или да бъде изстреляна ракета. Тримата мъже в подземното помещение знаеха, че подобен план просто нямаше да се състои.

Барбър беше кратък и конкретен:

— Както знаеш, Бъстър, ние с англичаните се опитваме от месеци твърдо да установим обектите за производство на оръжия за масово унищожение на Саддам.

Генералът от военновъздушните сили на САЩ кимна предпазливо. В своя кабинет по-надолу по коридора той имаше карта с повече игли от тези на таралеж и всяка представляваше отделна цел за бомбардиране. Сега пък какво? Барбър продължи:

— Така че започнахме с разрешенията за износ и проследихме кои са страните износителки и съответните компании, които са изпълнили договорите. Сетне учените, които са оборудвали тези заводи. Мнозина от тях обаче са били отведени на местата в автобуси с тъмни стъкла, живели са на място и всъщност така и не са разбрали къде са се намирали.

Накрая, Бъстър, се свързахме със строителите, онези, които всъщност са построили повечето от обектите за производство на бойни газове на Саддам. И някои от тях се оказаха истинска находка, дадоха съвсем точни сведения.

Барбър подаде на генерала новия списък с цели. Глосън го разгледа с интерес. Те не бяха означени с координати по картата, но описанията бяха достатъчно ясни, за да се установят по въздушните снимки, с които вече разполагаха.

Генералът изръмжа. Знаеше, че едни от обектите в списъка са вече дадени като цели; други, които бяха под въпрос, сега се потвърждаваха; а трети бяха съвсем нови. Вдигна очи.

— И това е съвсем сигурно, така ли?

— Абсолютно — отвърна англичанинът. — Убедени сме, че строителите са добър източник, може би най-добрият досега, защото това са работници, които са знаели какво строят и говорят без задръжки много повече от бюрократите.

Глосън стана.

— Добре. Ще има ли още?

— Продължаваме да ровим из Европа, Бъстър — отвърна Барбър. — Ако открием още сигурни обекти, ще ти ги дадем. Нали знаеш, че са заровили страшно много неща под земята. Дълбоко под пустинята. Говорим за големи строителни обекти.

— Само ми кажете къде са ги построили и ще им сринем покривите върху главите — рече генералът.

По-късно Глосън занесе списъка на своя началник Чък Хорнър. Той беше по-нисък от Глосън, сбръчкан мъж с опечален вид, с лице на хрътка и дипломатичен колкото слон в стъкларски магазин. Но обожаваше своя летателен и наземен персонал, а той му отговаряше с взаимност.

Известно бе, че ако сметне за необходимо, той ще се бори на тяхна страна срещу доставчиците, бюрократите и политиците чак до Белия дом, при това без да си мери приказките. Беше едно към едно — такъв, какъвто изглеждаше.

Когато посещаваше държавите от Персийския залив — Бахрейн, Абу Даби и Дубай, където бяха настанени някои от неговите части, той избягваше скъпите хотели, където течеше (в буквалния смисъл на думата) хубавият живот, и вместо това се хранеше с летателния персонал в базата и спеше на походно легло в спалните им.

Военнослужещите, били те мъже или жени, не изпитват влечение към преструвките; те бързо разбират какво харесват и какво не понасят. За Чък Хорнър американските пилоти щяха да летят срещу Ирак с едновремешните двукрили самолети, които са се държали на телове и канапи. Той разгледа списъка от разузнаването и изпръхтя. Два от обектите се намираха на място, отбелязано на картата като гола пустиня.

— Откъде са взели това? — попита той.

— Разговаряли са със строителните групи, които са ги изградили, или поне така казват — отвърна Глосън.

— Бабини деветини — рече генералът, — тези педерасти имат човек в Багдад. Бъстър, няма да казваме нищо за това. На никого. Вземай направо каквото са ти дали и го набутай в списъка на целите. — Замълча, помисли, а след това добави: — Питам се кое ли е това копеле.

На осемнайсети Стив Ланг се върна в Лондон, който беше в трескава суетня от кризата, обхванала правителството, след като един депутат от вътрешната опозиция се опита да използва партийния устав, за да свали госпожа Маргарет Тачър от министърпредседателския пост.