Юмрукът на бога

Саддам го е казал, но е излъгал. Заключение — съвсем вероятно. За да повдигне духа на отпадащите и разтревожени свои поддръжници. Но тогава защо съобщава вестта само на най-приближените си фанатици, които не отпадат духом и не се тревожат? Пропагандата за повдигане на духа е предназначена за масите и чужбина. На това нямаше отговор.

Саддам не го е казал. Заключение: съобщеното представлява всъщност куп лъжи. Вторично заключение: Йерихон е излъгал, защото е алчен за пари и смята, че при задаващата се война времето скоро ще изтече. Етикетът с цената, която бе сложил на информацията си, беше за един милион долара.

Йерихон е излъгал, защото е бил разобличен и е разкрил всичко. Заключение: също възможно и това поставя в страхотна опасност човека, който е в Багдад, за да поддържа връзката.

В този момент ЦРУ се настани здраво на шофьорското място. Тъй като плащаше, Лангли имаше пълното право да го направи.

— Ще ти кажа окончателната присъда, Стив — рече Бил Стюарт на Стив Ланг вечерта на 14 януари по сигурната линия, която свързва ЦРУ със Сенчъри Хаус. — Саддам греши или лъже, Йерихон греши или лъже. Каквото и да е, Чичо Сам няма да плати милион гущери в банкова сметка във Виена за такъв боклук.

— Значи няма как да е вярна възможността, която не сте взели предвид, така ли, Бил?

— За какво става дума?

— Че Саддам го е казал и е прав?

— Няма начин. Това е елементарен номер. И ние няма да се хванем на въдицата. Йерихон беше чудесен в продължение на девет седмици, макар сега да трябва да проверяваме отново всичко, което ни е дал. Половината вече е доказана и е добра стока. Но той гръмна всичко с последното си съобщение. Смятаме, че той е приключен. Не знаем защо, но това е мъдрото заключение от връх планината.

— Това ни създава проблеми, Бил.

— Зная, друже, и затова ти се обаждам минутки след приключването на съвещанието при директора. Или са хванали Йерихон и той е казал на бандата главорези всичко, или се готви да се измъква. Но сигурно като разбере, че не му пращаме милиона долари, ще стане неприятен. И в двата случая това е лошо за вашия човек там. Добър е, нали?

— Най-добрият. Страхотно смел.

— Тогава го измъквайте оттам, Стив. Бързо.

— Смятам, че ще трябва да направим това, Бил. Благодаря ти, че ми каза. Жалко, беше добра операция.

Стюарт затвори. Ланг отиде горе да се види със сър Колин. Решението беше взето в рамките на един час.

До часа за закуска на сутринта на 15 януари всеки член на самолетните екипажи в Саудитска Арабия, бил той американец, англичанин, французин, италианец, саудитец или кувейтец, знаеше, че бойните действия ще започнат.

Политиците и дипломатите не бяха успели да ги предотвратят. Този ден всички въздушни поделения преминаха в състояние на бойна готовност. Нервните центрове на кампанията се помещаваха в три ведомства в Рияд.

В периферията на военновъздушната база Рияд имаше няколко огромни бараки с климатични инсталации, получили името „депото“ поради зелената светлина, която ги изпълваше през брезента. Това беше първият филтър за приливната вълна от снимки, доставяни от въздушното разузнаване в продължение на изминалите седмици, която щеше да се удвои и утрои през идващите.

Резултатите от работата на „депото“, синтез на най-важната снимкова информация, която се стичаше от множеството разузнавателни набези, отиваха на километър и половина по-нататък по същия път в главната квартира на Кралските саудитски военновъздушни сили, голяма част от която беше преотстъпена на Централните военновъздушни сили, СЕНТАФ.

Под грамадната сграда от сив бетон и стъкло, изградена на колони и дълга 150 метра, има мазе, което заема цялата й дължина, и там, едно ниво под земята, бяха настанени СЕНТАФ.

Въпреки огромните му размери, в мазето все пак нямаше достатъчно пространство, затова паркингът беше задръстен от още зелени палатки и преносими бараки, където продължаваше тълкуването на снимките.

Фокусът на всичко това се намираше в мазето — съвместния център за разчитане на образи, множество свързани помежду си помещения, в които в течение на цялата война работеха 250 специалисти, англичани и американци, от трите рода войски и от всички чинове. Това беше Черната дупка.

Теоретически тя беше на подчинение на главнокомандващия военновъздушните сили генерал Чък Хорнър, но тъй като често го викаха в Министерството на отбраната, още километър и половина по-нататък, там присъстваше обикновено неговият заместник генерал Бъстър Глосън.

Онези, които планираха въздушната война в Черната дупка, се справяха всеки ден, ако не и всеки час, с един документ, наречен Основен график на целите, списък и карта на всичко в Ирак, което беше определено за „удряне“. От него те извличаха онова, което трябваше да прави през деня всеки командир на военновъздушна част, разузнавачът на ескадрилата, щабните офицери и екипажите в театъра на военните действия — Заповедта за разпределение на задачите.

Тази заповед за деня беше страшно подробен документ, който възлизаше на повече от сто машинописни страници. Необходими бяха три дни, за да се приготви.

Първо идваше Разделянето по дялове — решението за процентите на видовете цели в Ирак, които могат да бъдат атакувани в един ден, и видовете налични самолети, подходящи за такива нападения.

Ден втори бе зает с Определянето — превръщането на процентите от цели за обработка в числа и места. Ден трети беше отделен за Разпределението — решаването на това „кой какво получава“. В процеса на това разпределение се определяше например, че това е за британските Торнадо, онова за американските Страйк Игъл, това за флотските Томкет, другото за Фантомите, а третото пък за Б-52 — въздушните крепости.

Едва тогава всяка ескадрила и всяко ято получаваше менюто за следващия ден. След това вече беше тяхна задача да свършат работата — да намерят целта, да разработят маршрута, да се свържат с въздушните танкери, да планират посоката на удара, да изчислят кои ще са вторичните цели, в случай на невъзможност да нападнат възложените, и да очертаят пътя за връщане.

Командирът на ескадрилата подбираше екипажите си — редица ескадрили имаха много възложени им за деня цели — определяха кои да водят двойките и техните партньори.

Оръжейниците, какъвто беше и Дон Уокър, подбираха с какво ще бъдат въоръжени — с „желязо“ или „тъпи“ бомби, които падат право надолу, с насочвани от лазер бомби, насочвани от лазер ракети и т.н.

Километър и половина по-нататък, по стария път за аерогарата се намираше третата сграда. Саудитското Министерство на отбраната е огромно, пет свързани помежду си основни корпуса от блестящ на слънцето бял цимент, високи седем етажа с вити колони до четвъртия.

Тъкмо на този четвърти етаж за генерал Норман Шварцкопф беше отделен красив апартамент, в който рядко се отбиваше, по-често полягаше в малкия едностаен апартамент в сутерена, където беше близо до командния си пункт.