Приключенията на Незнайко

Шаренкия взе да се вози на автостолчето и с интерес наблюдаваше как столчето се подчинява на мислите му. След това каза:

— Какво пък, мен ми се струва, че това столче е по-добро дори от Незнайковата вълшебна пръчица! Тук стига да помислиш: искам надясно или наляво, и желанието се изпълнява веднага. А там трябва още и да махаш с пръчицата и да казваш високо какво ти се иска. С една дума — въртели.

Като се навозиха до насита на автостолчета, Шаренкия, Карфичка и Плъхчо взеха да се возят на летни кънки самоходки, които бяха снабдени с почти същия електронен уред, както и автостолчетата, тоест хващаха електрически импулси от нозете на пързалящото се дребосъче и го возеха, накъдето трябваше.

Плъхчо каза, че засега такива автостолчета и кънки самоходки има само в парка, но скоро с тях ще може да се вози човек по целия град, а в по-далечно бъдеще може би изобщо никой няма да иска да използува автомобила, тъй като всички ще започнат да се возят на автостолчета.

Денят неусетно измина. Карфичка, Плъхчо и Шаренкия се върнаха в Шахматното градче и намериха там Незнайко и Макаричка. После всички вкупом отидоха в Театралното градче да гледат пиеска.

От този ден нататък Карфичка и Шаренкия всеки ден отиваха във Веселото градче. Незнайко пък по цели дни се губеше из Шахматното градче. Той се срещаше там с Макаричка и водеше с нея разговори по различни въпроси. Но играта на шах беше главното и за двамата. Макаричка беше запалена шахматистка и тя се радваше, че и Незнайко се беше вече увлякъл от шахмата, или както казваха в Слънчевия град, бе заболял от шахматна треска.

Глава двадесет и пета Как бе намерен Свирулкин

Първите дни, след като попадна в болницата, Свирулкин се учудваше, когато санитарката или някой от лекарите го наричаше Геврек. Но той не се сети веднага да запита защо се обръщат към него с такова странно име. Умствените му способности бяха притъпени поради мозъчното сътресение и главата му не работеше тъй добре, както някога. Постепенно умствените му способности се възстановиха, но в същото време, без сам да усети, той свикна с новото си име, та след няколко дни сам почна да мисли, че се казва Геврек. Само понякога трепваше, когато го повикваха с това име, не отговаряше веднага, сякаш трябваше първо да помисли — него ли викат или някого другиго.

Доктор Компресчо забелязваше тази странност в държането на Свирулкин, но я обясняваше с болестното му състояние, което оказваше възбуждащо и задържащо действие върху нервната система на болния. Той продължаваше да го лекува със своите методи, тоест чрез смях, но на първо време шегите му не произвеждаха никакво впечатление на болния. Обаче едновременно с възстановяването на умствените способности на Свирулкин на лицето му почна да се мярка и смислена усмивка. Между другото това доказваше, че при дребосъчетата способността да разбират смешното зависи от тяхното умствено развитие.

Като забеляза, че лицето на Свирулкин се озарява все по-често от усмивка, доктор Компресчо реши да пристъпи към втория етап на лечение, тоест вместо да разказва смешни историйки, той се зае да чете на болния весели книги. Затова той му прочете книгата, която се наричаше „Тридесеттях и три весели гарджета“, от известния писател Ластик. Свирулкин слушаше и се смееше високо. Това насърчи доктор Компресчо. Той реши, че болният вече може да мине на самостоятелно четене, и му донесе цяла купчина вестници, в които по това време се печатаха множество смешни истории за изчезналия милиционер Свирулкин.

Ала всички тези смешни истории не се сториха смешни на самия милиционер Свирулкин. Щом видя своето име във вестниците, той си спомни, че тъкмо той е изчезналият милиционер Свирулкин, а съвсем не е Геврек, както го наричаха в болницата. Съзнанието му се проясни окончателно и той си припомни всичко, което се бе случило: и как Незнайко бе замахнал с вълшебната пръчица, и как поради това бяха рухнали стените на милицията. Свирулкин хвърли настрани вестниците и понечи да скочи от кревата, но доктор Компресчо каза:

— Лежете си, лежете си, Геврек. Закъде тръгнахте тъй изведнъж?

— Съвсем не съм Геврек, а съм милиционерът Свирулкин — отговори Свирулкин. — Аз трябва да поема колкото се може по-скоро своите служебни задължения и да задържа вълшебника, да му отнема вълшебната пръчица, с чиято помощ той разрушава къщите и може да нанесе голяма вреда на нашите жители.

Доктор Компресчо знаеше, че някои болни вследствие настъпило умствено разстройство почват да си въобразяват, че ги преследват вещици, магьосници или зли вълшебници, затова той се зае да уверява Свирулкин, че в случая няма и не е имало никакъв вълшебник. Но Свирулкин уверяваше, че сам е видял как вълшебникът е разрушил стените на милицията.

— Че как изглеждаше този вълшебник? — с усмивка запита доктор Компресчо.

— Ами като всички дребосъчета. Само панталоните му бяха жълти, а в ръцете си държеше вълшебна пръчица — отговори Свирулкин.

— Е, ясно е, че само така ви се е сторило — каза Компресчо. — Къде се е чуло и видяло дребосъчета да ходят с жълти панталони! Дори няма такава мода.

— И добре, че няма. По тези жълти панталони той може много лесно да бъде открит и да му се отнеме вълшебната пръчица.

Доктор Компресчо скръбно поклати глава, допря ръката си до челото на болния, за да провери няма ли температура, и каза:

— Сигурно ви боли главата?

— Никаква глава не ме боли! — сърдито отговори Свирулкин.

— Струва ви се само, че не ви боли, а всъщност ви боли — каза Компресчо. — Ей сега ще ви сложим лед на главата и веднага ще почувствувате облекчение.

Доктор Компресчо веднага извика санитарката и каза:

— Санитарке, сложете лед върху главата на Геврек!

— Аз вече ви казах, че не съм Геврек, а милиционерът Свирулкин.

— Добре де, добре — успокои го Компресчо. — След мозъчното сътресение болните често почват да си въобразяват, че те са някакви известни личности. Така е сега и с вас — нагълтали сте се от вестниците с разкази за знаменития милиционер Свирулкин и сте почнали да си въобразявате, че вие сте самият Свирулкин.

— Не, аз наистина съм Свирулкин.

— Като видите собственото си удостоверение, ще се убедите, че сте Геврек, а не Свирулкин. Санитарке, донесете тук удостоверението на Геврек.

Санитарката донесе куртката на Геврек и извади от джоба й шофьорското удостоверение.

— Ето на, погледнете какво пише тук — каза Компресчо и взе удостоверението в ръка. — Вие живеете на „Макаронна“ улица, нали?

— Точно така — потвърди Свирулкин.

— В къща номер тридесет и седми?

— В къща номер тридесет и седми.

— Значи вие сте Геврек!

— Не може да бъде!

— Как така „Не може да бъде“? Ето, гледайте, тук черно на бяло е написано: „Геврек“.